Join the new world

За шаут:
ХОРА КАТО НАС, Част IV – dimov_es
http://www.erepublik.com/en/article/-iv-dimov-es-2108031/1/20

ДОСЕГА В “ХОРА КАТО НАС”:
VelikGogov > Tablov > Furious Tank >



Уважаеми сънародници,
настоящият проект има за цел да покаже пред вас, че всички ние, които играем еРепублик, сме съвсем обикновени хора със своите характери, слабости и лични мнения. Със своите хобита, тайни и семейства. Ще ми гостуват известни и не толкова известни играчи, политици и аполитично настроени играчи, наемници, армейци и цивилни. Целият многообразен спектър на нашето еОбщество.



ХОРА КАТО НАС, Част IV

Имам удоволствието да ви представя един човек, когото много ценя. И той следва Христовата максима, че дясната ръка не трябва да знае какво прави лявата. Приемам го за свой приятел, не само защото е във френдлиста ми.

Представям ви dimov_es.
еРожден ден : 08.05.2010
Ранг : GOW
Левъл : 49
МУ : Elite BG



Да започнем от началото. Как започна да играеш еРепублик?
dimov_es: Това и за мен си остава загатка. Споням си, че видях някъде линк за една игра, в която българи имаха нужда от помощ, изисквала само 5-10 мин на ден. Влязах от любопитство и се закрастих ( смее се ).
Кои бяха най-вълнуващите ти моменти в играта?
dimov_es: За две години в играта имах много запомнящи се моменти, но като че ли за мен повратен беше момента, в който загубихме колониите в Иран и Саудитска Арабия. Там беше първият ми БХ медал.
Бил ли си пред отказване от играта и ако да, при какви обстоятелства се случи това?
dimov_es: С течение на времето, играта започва да поглъща все по-голяма част от свободното ми време. Мого пъти съм бил на ръба да я зарежа, но все още не се решавам. ( клати глава ). За това я карам на почти 2 клик пък ще видим до кога.
Смяташ ли, че омразата към географските съседи е печелившата формула за успеха на еРепублик?
dimov_es: Tова може и да е един от факторите на успеха, но съвсем не е единственото, което прави играта интересна. Има го и социалният елемент, комуникацията с други играчи от различни страни, дружбата, нови познанства, играта в отбор... Мисля, че това е в основата на успеха на играта.
В сегашния си вид играта е доста осакатена. Толерират си реалните пари, които се наливат в еРепублик. Ако беше собственик на играта, кои модули и по какъв начин би променил?
dimov_es: Може би икономическият модул. От политика и журналистика не се интересувам, за военният модул каквото и да се каже, все ще е малко. Затова икономическият искам да бутнат малко.
Купуването на гласове. Трябва ли да го приемем като част от еРеалността или трябва да се борим с него?
dimov_es: Харесва ли ни или не, купуването на гласове е част от играта. Както споменах вече, играта е виртуално отражение на РЖ. Малко изкривено, но отражение. РЖ не е перфектен, нормално е и тук да има такива неща.
Дали е лошо? На мен не ми харесва.
Трябва ли да се борим с него? Да, стига да не ставаме дон Кихотовци.
еБългарската армия. Доколко може да се разчита на патриотизма й и къде е тънката линия между финансиране и морални устои?
dimov_es: Доста сложен въпрос. Играем тази игра за да се забавляваме, за да се развличаме от ежедневието. Причината да сме тук, а не в някоя от стотиците подобни игри в нета, при всеки може да е различна, но съм сигурен, че в една голяма част от еОбществото имат обща връзка, един интерес, еднакви идеали и това е любовта към родината. Аз и ти играем тази игра. И двамата го правим по различни начини, но това което ни свързва е България. Двамата вършим едно и също, бием в едни и същи битки, но на мен ми плащат, а на теб не... Защо? аемник ли съм аз? Или може би го правя от корист?
Получим ли субсидия или не, и двамата ще ударим в ПАНДО например, но аз съм длъжен да удраря и СРЕЩУ БГ, ако има заповеди. Не мога да си избирам битките в който да бия. Често губя дневни бонуси или пък трябва да бия във въстание някъде по света, докато България губи някоя битка. Не мога да скачам за медали когато искам и където искам, дори те да са основният ми доход, за да мога да тренирам на макс всеки ден. За това на мен ми плащат.Върша си работатa, изпълнявам заповеди и не задавам въпроси. Разликата между мен и наемниците ли? Парите, аватара и самочувствието, че бия само ЗА интересите на родината.
Върху еБългарските наемнически отряди се изля огромна помия. Дали еПравителството трябва да стъпи на нова принципна основа в това отношение – да комуникира с тези хора и да ги убеди в чистия смисъл да помагат на еРодината си или да задълбочи разделението между хора, биещи се за еБългария и хора, биещи се за пари?
dimov_es: Помия в еБГ се излива върхо всичко и всички - aрмия, ЕЛИТ, паравоенни, цивилни, президенти, депутати. Никой не е пропуснат. Всяко стадо си има мърша. Но преди да се слагат под един знаменател, исакм да напомня. че сред наемниците в момента са едни от най-опитните ни играчи. Хора със висока дисциплина и дълъг опит в армейските структури. Просто получават повече пари за да свършат работата си. Предполагам, че са отряди със много висока вътрешна дисциплина и много добра комуникация, способни да налеят голямо количество щета в точно определен интервал от време. Характеристики, които ги превъщат в доста опасно оръжие. Цената, която плащат за това обаче, аз не бих я платил. В играта съм за да защитавам интересите на група хора, определящи се като българи в една виртуална страна, Ако по някаква причина трябва да бия против тези хора и тази страна, то за мен играта си губи смисъла.
Преди време е имало “детски градини” за новите играчи. Мислиш ли, че в момента еПравителството и в частност Министерството на младежта са абдикирали от това си задължение? Имаме ли нужда и как да се реализира?
dimov_es: Не смятам, че някой е абдикирал от това. Просто играта, както казах вече, е друга, по-различна е. Тогава наистина беше доста трудно за младите играчи.
Играта в момента е доста по интиатувативна, до голяма степен младите играчи могат сами да си произвеждат нужното количество хляб. Нуждата от Детска градина някак си намаля. Лично мен това ме натъжава, защото се губи една част от социалният характер в играта. Детската градина за мен олицетворяваше общият дух на играчите в еБългария. Помагахме си един друг. Всеки искаше да помогне. Събирахме пари. Строяхме еБългария



Кой си ти в РЖ? Работа, семейство?
dimov_es: На 33 години съм и отскоро женен. Oще не мога да свикна с това последното ( Смее се ).
Къде живееш? Какво прави този град специален за теб?
dimov_es: От седем години живея и работя в Испания. Тук ме довя вятъра и тук срещнах жена си ( прави многозначителна физиономия ).
Освен еРепублик, имаш ли други хобита?
dimov_es: Между работата, семейството и гадната игра, нямам много свободно време. Винаги, когато мога, се старая да отделя време за четене.
Покажи ни снимка, която много харесваш.

Специално за Любо Узунов.

Снимка с генерала, защото сам не излизам добре на снимки (смее се)
Кое кътче от България смяташ за най-красиво?
dimov_es: България е моето кътче красиво...
Българската история. Да се учим и уважаваме миналото си или просто повод за национализъм?
dimov_es: Дърво без корен изсъхва, народ без история загива. Трябва да си учим историята и да я уважаваме, но в никаккъв случай не бива тя да се превръща в повод за болен национализъм. Това, да обичаш родината си, да познаваш историята си, да спазваш обичаите си, не означава да мразиш другите народи.
Уважавай така, както искаш да бъдеш уважаван.
Ако днес Левски беше жив, как щеше да реагира на реалността ни?
dimov_es: Не знам. А и имам мнение относно реалноста в БГ, което ще е основа на дълъг разговор, който пределено няма да се хареса на голяма част от читателите.
Ходиш ли на църква?
dimov_es: Отдавна църквата не е това, което е била. Отдавна не съм ходил.