Join the new world

Здравейте приятели,

Знанието е сила II.1 приключи. Наградите са раздадени. Време е за верния отговор. Приятно четене. 🙂



УЛОВКАТА
Снимка 6 няма отношение към темата на загадката. Това е снимката уловка, която трябваше да откриете. Изобразява Петко Стойчев Каравелов, български политик, един от водачите на Либералната партия(бел. ред. заедно с Петко Славейков и Драган Цанков.), а по-късно на – Демократическата партия. Той е брат на писателя Любен Каравелов и баща на Лора Каравелова – съпруга на поета Пейо Яворов.

Историята, която този колаж разказва е историята на

БЕЛОЧЕРКОВСКИЯТ АПОСТОЛ
Бачо Киро

"Аз съм виновен! И с Бача си Кира
щото ви скимне такова правете -
духом свободний свободно умира,
а си не връзва с живота ръцете!"

И покачен бе за свойта измама
той на бесилката...ех, сиромаха! -
И остстрани му разбойници двама:
както Исуса когато разпнаха.

П.П.Славейков

СЕЛСКИЯТ ДАСКАЛ
„Бачо Киро Петрович, родом от с. Горните турчета, е известен и на малките деца в Дунавска България. Бачо Киро е един от старите учители и горещи дейци за святото дело в нашето отечество. Боже мой, какъв човек беше Бачо Киро! Освен учител, деец, работник по разни народополезни работи той беше още и поет. В който град из България пристигнеше Бачо Киро, най-напред отиваше да си почине в българското читалище, да му види вървежа, да се поприкаже с младежите, които той обичаше като свои деца, при всичко че на гърба си носеше 40–45 години…"
Захари Стоянов

През 1869 г. Бачо Киро, учредява първото селско читалище в България – „Селска любов“(сн.7), през 1870 г. създава първия селски читалищен и училищен театър в България, а между 1870 – 1871 г. е дописник на вестник „Македония“.

РОДОСЛОВИЕ
Малко известен факт е, че Бачо Киро(сн.4) по майчина линия произхожда от рода на Бюлюлиите (Славеите), с.Вишовград, Търновско. Този род е известен с изключителната си творческа надареност - наричали са ги певците, славеите, защото са можели ако не да свирят, то със сигурност да пеят и при това са го правели много добре, като истински славеи. И сега внимание - от същия този род е майката на Петко Славейков(сн.1 паметник на Петко и Пенчо Славейкови), която той загубва още като невръстно бебе. В нейна чест той избира фамилното си име Славейков.

ДРЯНОВСКАТА ЕПОПЕЯ
С пристигането на кървавото писмо, Бачо Киро успява да организира чета от повече от 100 юнаци, която по-късно става част от четата на поп Харитон Халачев(сн. 5) и поемат към епичната и неравна битка с войската на Фазлъ паша през 9-те майски дни на 1876 г. в Дряновския манастир(сн.8 ).



След разбиването на четата и опожаряването на манастира, Бачо Киро се укрива известно време, но е заловен и отведен на извънреден турски съд в Търново.

„Той стои с нещо по-високо от обикновените българи с оръжие, защото тези последните, макар да съзнаваха идеала, за който се решаваха да мрат, нямаха онзи широк и висок кръгозор до висша степен към този божествен идеал, какъвто беше развит в ясния дух на Бача Кира. На глед и на говор той беше човек кротък, тих, мирен, но на дело той беше великан незаменим“
Филип Семидов

СЪДЪТ
Пред съда той поема цялата отговорност за организацията и избухването на въстанието върху себе си. Не разкрива никого от своите другари. Търновският първенец Етхем бей прави опит чрез защитника Джовани Икономов да спаси Бачо Киро, представяйки го за умоповреден. Според стария турски закон лудите не трябвало да бъдат осъждани на смърт. При тези думи Бачо Киро скача от мястото си и гневно възкликва: "Вземете си думите назад! Аз не съм луд!" и произнася пред изумения съд вдъхновено на чист турски език съчиненото от него стихотворение:

„Бен бир Бачо Киро им (Аз един Бачо Киро съм,)
тюркен коркмаз комита им (без страх от турчин комита съм.)
шишкане умузума тактъм (Пушка на рамо турих,)
Дренова монастира булдум (Дряновският манастир намерих,)
хакъм арамаа бен чиктъм (правдата си да диря излязох,)
ипи де бойнума тактъм (въжето си на врата сам метнах!)“

ПРИСЪДАТА
е смърт чрез обесване. На 28 май 1876 г. Бачо Киро декламира свои стихове, изпява народна песен, сам се качва на бурето, после събира сили, ритва го и увисва, горд до последния си дъх. И "си не връзва с живота ръцете".

НЕОПЯТИЯТ ГРОБ
След обесването на Бачо Киро, той е погребан заедно с Пановчето Иван в търновските боклуци – и двамата без ковчези и неопяти. Съвсем плитко били заровени. През 1878г. баба Димитра(съпруга на белочерковския свещеник поп Гавраил), Ирина Бачокирова(дъщеря на Бачо Киро) и Неделя(съпруга на Бачо Киро) отишли в Търново, изровили костите, измили ги на река Янтра и ги занесли в една търновска църква, където били опяти. На другия ден тръгнали обратно към Бяла Черква с костите на Бачо Киро, сложени в цедилки на гърбовете им. По път останали да нощуват в с.Мусина, където костите отново били опяти в тамошната църква „Света Петка“. На следващата сутрин се прибрали в Бяла черква и занесли костите в църквата „Св. вмк. Димитър“(сн.2), където почиват и до днес.
За всичко това свидетелства учителя Антон Трифонов (внук на поп Гавраил)

ПРОКЛЯТИЕТО
И отново от спомените на учителя Антон Трифонов:

"Било през 1883 г., когато баща ми Трифон Попгавраилов, един ден като ученик видял от даскалото, че тогавашната бабичка, дето прислужвала в черквата, изнесла сандъчето с костите и го пренесла в олтара на старата църква.
Върнал се вкъщи и казал на майка си Димитра. Тя веднага отишла при бабичката и я попитала: „Кой ти нареди да занесеш костите там?“. А възрастната жена отвърнала: „Душманите ви, кой?! Не си ли знаеш кои са?“.
Димитра отново пренесла Бачо-Кировите тленни останки в новия храм (строен през 1866 г.). Съпругата на революционера Неделя вече била си отишла от този свят. Тогава баба Димитра казала:

„Те го предадоха, отърваха се от него, сега се плашат от костите му. Проклет да е, който ги бутне от тука!“

КАМБАНАРИЯТА
В непосредствена близост до църквата величествено се издига 25-метрова камбанария(сн.3), издигната по инициатива на Ирина Бачокирова със събрани чрез дарения средства. Тя е първият български паметник в чест на Освобождението. Построена е още през 1878 г. от майстор Дончо от ‪‎Дряново‬ и е в памет на въстаниците, които загиват в Дряновския манастир по време на Априлското въстание.



ПОЕТ

С оръжие в ръка бе заловен
той на Балкана и пред съд доведен.
Последен изпит беше него ден,
и неговия отговор последен.

"Вий питате какъв съм! Втори път,
че съм поет ви вече отговарям.
Защо въстанах? - казах пред съдът,
но питате и аз ви пак повтарям:

Обичам аз полето, сладкий дъх
на неговите рожбици, цветята -
и привечер кога ги милва лъх,
и сутринта окъпани в росата.

Щом цъфнеха напролет те, при тях
от юг им птички идваха на гости.
Аз от дете с тез птички другарях,
че дивни бяха песните им прости.

Свободни песни... не като онез,
каквито ази пеях - и каквито
сте и от други чували до днес;
то бяха песни от сърце честито -

сърце свободно, -сгряно от лучът
на божието животворно слънце,
и во което песните растът,
като в поле посеяното зрънце.

Такова слънце в моето сърце
не грееше: - то в мрачина бе клето...
И ази грабнах пушката в ръце
да извоювам слънце за сърцето.

Та песните, които то роди,
на радост рожби, радости да сеят.
Поета - тъй небото отреди -
да пей, свободни птички както пеят..."

*

Присъдата бе смърт. На другий ден,
преди зори, обесиха поета.
Ръмеше дъжд и вятъра студен
като въздишка стенеше в полето.

И неми бяха влажните листа
там на липата, дето той издъхна...
Откакто на бесило стана тя,
там песента на птичките заглъхна.

П.П.Славейков