Църква Света Троица в Банско част 2

Day 1,697, 05:09 • Published in Bulgaria Bulgaria • by BGKnightly


Завършен храма Св. Троица представлява трикорабна псевдобазилика, изградена изцяло от камък с дължина 44м., ширина 22м., и височина 12м. Архитектурата на сградата е направена, така че мами окото да изглежда малка, а всъщност не е. Стените на църквата са дебели 110см в основите, входните врати като сводове и прозорци са изработени от дялани камъни. Олтарът външно представлява половина от 18-ъгълна призма, като завършва с красив каменен корниз. Конструкцията е от здрави мурови греди, сключени по такъв начин, че и днес удивляват архитектите. Цялата тежест на покрива се носи от 12 колони, които символизират 12-те христови мъченици, колоните са от мура, обвити с въжета, които са напоени обилно с катран.
Църквата има три входа-над главния вход е изографисана иконата на Св. Троица. Под нея от двете страни на християнския кръст, но малко по-ниско са изобразени полумесеците – турския герб, което спасило църквата от унищожение.
Първоначално не са съществували стенописи. Църквата е била окрасена само около прозорците с декоративни орнаменти с растителни мотиви вероятно от художника Велян Огнев. В задната част са разположени женските отделения – ляв и десен партер, а над тях два балкона с ажурени решетки. На този фон е изпъквал до 1955г. величествено олтара.
Църковния двор е обграден от 4м. висок каменен зид(стена), така че нечестивите очи да не виждат какво става вътре. С веротърпимост, отстъпчивост и човещина църквата е запазена и до днес, за да носи радост всем и во веки на всяко сърце, почитащо вяра, старина, традиция и изкуство.
Носят се легенди, че под църквата и целия стар град има тунели, които са служели на банскалии да се крият от нашествениците, така са се промъквали комитите. Освен извесните комшолъци (малки вратички) от който са се промъквали от къща в къща, под града има тунели водещи извън града.
През 1850г. петнайсет години след построяването на църквата Св. Троица банскалии се заемат да построят кула-камбанария, която да е също толкова величествена и да не отстъпва на църквата по строеж и размери. Тя е построена напълно самостоятелно в двора на църквата и представлява правилна четириъгълна пирамида без каквито и да било украшения. Тя се издига на 30 м. над града, отворена е от четирите страни с 4 метрови каменни арки, които и дават възможност да се погледне панорамно цялата котловина. Над покрива се издига купол, който е лека ажурена 6-стенна постройка с шест свода, а покривът завършва със красиво изработен муров кръст с позлатен гръмоотвод отгоре.
Кулата е изградена изцяло от големи камъни, които в ъглите са цели блокове, а в средата са по-дребни. При строежа на всеки ъгъл е имало майстор, а над целия строеж бдял главния майстор Глигор Доюв или известен на банскалии като „уста(майстор) Глигата”. Починал през 1909г. на 108 години.
В приземието на кулата има малка врата, обковано желязо, която води в огнеупорен склад. В него се съхранявали парите и даренията за църквата. През дебела врата също обкована с желязо и сводест каменнен вход се влиза в кулата. Горе под свода над чардака високо са окачени 4те камбани, наредени по големина и тоналност, изработени специално с прибавка на сребро за звучност и ечене, от банските майстори камбанолеяри в Пловдив – Велеганови.
В кулата има спецялно оставено помещение за часовниковия механизъм, който и до днес работи безупречно. Монтираният часовников механизъм тежи 500кг. Неговите зъбчати колела се задвижват от два големи продълговати камъка, окачени на дебели въжета. Контролиран от котвата и махалото, камъните се спускат до дъното на кулата в обграден с дъски бунар. Чрез навиване камъните се изкачват обратно горе. Сложният механизъм върти стрелките на два срещуположни циферблата и всеки час голям чук удря върху голямата камбана. Звънът на камбаната се чува на далеч и съобщава часът. Създател на часовника е прочутия бански майстор Тодор Хаджи Радонов. Негови часовници отброяват времето в Петрич, Благовеград, Зографския манастир, Цариград и много други места. Звънът от неговите часовници се носи из цялата българска земя.
Днес потомците на Велеганови живеят в Пловдив и пазят както спомена, така и реликвите на своите именити предци.