[Обновени - 19:35] Военни инструкции към населението, 22-ри Ноември (ден 1,098)
Bulgarian Army SO
[ Гласувайте тази статия, за да я видят повече хора и се абонирайте за вестника, за да получавате последните заповеди навреме ]
Всички активни битки, видими от България, можете да видите тук
.
Полша атакува Лоар, Франция
Последните 10 минути на рундовете започват в 21:05; 23:05; 01:05 и прочее.
Съобщения до МО на :
Форма за Контакт с Министерството на Отбраната
Запиши се в Армията - регистрирай се на:
Заявление за постъпване в еКазармата
Страница на еБългарската Армия
IRC канал на българската армия : #ebg-army на сървърът на Rizon
Дарения за Българската Армия се приемат - Тук
Устав на еБА - Тук
Полезни статии:
- Скрипта за армията и как да се използва скрипта.
Българската Армия през вековете :
Полковник Борис Дрангов
Борис Стоянов Дрангов е български офицер (полковник) и военен педагог
Биография
Борис Дрангов е роден на 3 март (15 март нов стил) 1872 година в Скопие, тогава в Османската империя, в семейството на Стоян и Гюрга Дрангови. Баща му е богат търговец на дървен материал. Завършва пети клас на българското педагогическо училище в родния си град с отличен успех. През 1891 година е приет във Военното училище в София и със заповед №102 от 11 юли е зачислен към 1-ва юнкерска рота.
През 1894 година след конфликт със строеви офицер със заповед №63 от 10 юни старши портупей-юнкер Дрангов е освободен, разжалван и приведен в 3-ти конен полк в Пловдив. Няколко месеца по-късно на 11 октомври със заповед №112 наказанието му е отменено и той продължава образованието си във Военното училище. На 1 януари 1895 г. е произведен в първия офицерски чин - подпоручик и назначен за младши офицер в 3-ти конен полк в Пловдив. На 21 януари 1893 година със заповед №3 е назначен за младши офицер в четвърти ескадрон на 2-ри конен полк в Лом. На 1 януари 1899 година със заповед №2 е произведен в чин поручик
В Лом младият офицер се запознава с Райна Денкова Попова - дъщеря на Денко Николов Попов от с. Мало Нагоричене - четник на дядо Ильо войвода, участвал в Сръбско-турската война (1876). През Руско-турска война (1877-187
😎влиза с отряда на генерал Йосиф Гурко в София. Участвал в Илинденско-Преображенското въстание (1903) и в Балканската война (1912 - 1913) като опълченец. Райна и Борис се женят, имат 5 деца, едно от които - Кирил Дрангов е виден деец на ВМРО.
Илинденско-Преображенско въстание (1903)
По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) Дрангов напуска военната служба и заминава за Македония заедно с други офицери, където събира чета от 120 души, която се подвизава в планината Плавица, Кратовско. На 17 август от Кюстендил той изпраща писмо на съпругата си, в което пише:
„ ...В тоя тържествен миг, аз, без да се колебая, поставям Отечеството по-високо от семейството, неговата доброчестина по-горе от нашите лични блага... “
През 1904 г. като поручик във 2-ри конен полк е командирован в Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург, Русия[5], като междувременно на 3 януари 1905 г. е произведен в чин ротмистър. През 1907 година завършва академията с отличие и се завръща в България за да продължи службата си в армията - 6-ти пехотен, а след това в артилерийски полк. За кратко време е назначен за преподавател в Школата за запасни подпоручици в Княжево, а след това е ескадронен командир в 10-и конен полк в Шумен. На 4 септември 1910 г. е произведен в чин майор и е назначен за преподавател по тактика във Военното училище в София. През този период започва да пише във военни издания, предимно в списание „Народ и армия“.
Балканска война и Междусъюзническа война (1912-1913)
Борис Дрангов със своите помощници от Школата за запасни подпоручици в Скопие, 1916
Парад на Школата за запасни офицери в Скопие на 14 август 1916 година
През Балканската война (1912-1913) е началник на щаба на 1-ва бригада от 1-ва пехотна дивизия. Печели славни победи - при Гечкинли (22 октомври 1912), Чаталджа (17 ноември 1912), Одрин (13 март 1913), Селиолу, Ескипол и Петра. При овладяването на Селиолу лично предвожда една от дружините в атака. За проявения героизъм е награден с Орден „За храброст“ IV степен.
През Междусъюзническата война (1913) се сражава със сърбите при връх Бубляк.
Поради критичните си статии за военния министър генерал Иван Фичев и инспектора на кавалерията генерал Александър Танев е даден под съд. Делото започва да се разглежда на 18 февруари 1914 в Пловдивския военен съд. На 25 февруари Дрангов е оправдан, но пловдивският военен прокурор касира делото и на 12 март го представя на Главния военен съд в София. Още на 16 април делото срещу него е подновено. Негови доброволни защитници са юристът професор Моллов и о.з. полковник Топалов. Присъдата отново е оправдателна, но Дрангов изпада в немилост, повишаването му в чин умишлено се забавя и той е изпратен да служи в редица градове в провинцията. На 19 февруари 1915 г. със заповед, която влиза в сила от 15 февруари е произведен в чин подполковник. На 2 септември 1915 г. със заповед №420 се сформира 11-а пехотна дивизия - наследник на Македоно-одринското опълчение. В състава на дивизията влизат 1 артилерийски и 6 пехотни полка, а подполковник Дрангов е назначен за началник на 5-и македонски полк.
Първа световна война (1915-191
😎
През Първата световна война (1915-191
😎, като командир на полка, от дивизията, която е съставена почти изцяло от необучени българи от Македония, Дрангов успява за кратко време да го подготви и да направи от него напълно боеспособна бойна единица. Участва в боевете при Калиманци, Кочани и Щип. На 25 ноември 1915 г. с нощна атака под неговото ръководство е превзето село Градец. През февруари-март на 1916 г. полкът се намира източно от Петрич. Там по идея на Дрангов (в землището на днешното село Дрангово) през този период се изгражда паметник-чешма на загиналите войници и офицери от 5-ти пехотен македонски полк, върху която е изписан следният надпис:
„
1916
на
ПАДНАЛИТѣ ЮНАЦИ
от 5 пѣх. Македонски полкъ
“
Големите жертви, които дава офицерския състав на армията налага през месец май 1916 г. да се създаде Школа за запасни подпоручици в Скопие. На 15 май за началник на школата е назначен подполковник Дрангов. Така той напуска редиците на 5-и македонски полк и заминава за родния си град. На 17 май школата е тържествено открита и в нея постъпват 1053 младежи. Там Дрангов се ползва с изключителен авторитет, благодарение на изключителното си ораторско майсторство, откритостта, чистосърдечността и личния пример, който винаги дава. Големият български писател Чудомир пише в спомените си за Борис Дрангов:
„ Още щом ни посрещна, щом се яви пред нас, подполковник Дрангов ни грабна и покори. Висок, строен, опънат като струна, със сини очи, които магьосват, той сякаш непрестанно гореше. И какъв изключителен оратор... Голям педагог, сърцевед, когото чувствувахме повече като добър баща, отколкото началник... Неизброими качества на човек, войник и вожд притежаваше Дрангов и мъчно биха се изброили в това тясно място, но начело на всички стоеше без съмнение личният пример. “
Школниците произведени в чин на 17 септември, като успешно завършват 876 души. На 21 септември 1916 г., след като школата е закрита, Дрангов заема длъжността началник-щаб на 1-ва пехотна дивизия и близо 6 месеца е по бойните полета на Добруджа в кампанията срещу Румъния.
На 18 март 1917 г. поема командването на 9-ти пехотен пловдивски полк от 2-ра пехотна дивизия. Отбранява участъка от кота 1020 до завоя на река Черна (Южния фронт).
На 26 май 1917 при артилерийски обстрел, подполковник Дрангов е тежко ранен и по-късно вечерта умира от раните си. Погребан е в двора на църквата „Свети Димитър“ в Скопие, но по-късно сръбските власти преместват костите му в градското гробище. В негова чест котата се преименува в „Подполковник Дрангов“. На 20 юли 1917 г. посмъртно е повишен в чин полковник.
Освен като храбър офицер Дрангов се проявява и като отличен педагог. Съвременната военна наука в България го определя като първия военен теоретик на тактиката.
Паметник на Борис Дрангов в Пловдив.
В чест на Борис Дрангов три български населени места носят името Дрангово. На Борис Дрангов е кръстен и Дрангов връх в Брезнишките възвишения на остров Гринуич в Антарктика.
През 2007 г. на мястото където са били казармите на 9-ти пехотен пловдивски полк в Пловдив е издигнат паметник в чест на Дрангов. Той е открит на 31 май 2007 г. и е дело на скулптура Атанас Карадечев. Монументът е във формата на щик, изработен от мрамор и метал с височина 9 метра.
На гроба на Борис Дрангов в Скопие редовно се провеждат възпоменания в присъствието на посланика на България в Република Македония и местни македонски българи.
Източник : Уикипедия, свободната енциклопедия
Comments
first!!!
o/
o7
Той деня мина докато ги пуснете.
o7
o7
о7
Дрангов е нещо уникално в българската военна история.
Поклон пред паметта му!
[removed]
И такива като мен, които като цяло гледат да са рационални и да не вкарват неща от РЖ тук, но четат копирания текст и живеят на улица, чието име е датата, на която е превзет Одрин .... искат да нападнат директно всички съседни държави в играта и да си вземат това, което цял живот им се повтаря, че си е тяхно!
+1 prom_l
Улиците около нас се казват : "Цар Борис III",Иван Вазов,Васил Левски и Дойран... как после с кеф да не им удариш един зверски демидж на турците/макетата :Д
Да разбирам, че и булевард БЪЛГАРИЯ ти е наблизо 😃
Поклон пред паметта на този човек!Но пак нещо се смесва и обърква ИГРАТА.Както се казва : къде го чукаш,къде се пука.
П.С. Защо не се е подписал под статията,този който я е писал?По този начин се "налива вода в мелницата" на "националистите".
Julian30
Моля за едно уточнение :
"През Руско-турска война (1877-187😎 влиза с отряда на генерал Йосиф Гурко в София. "
Кой ? Полк. Дрангов или Денко Николов Попов ? Полк. Дрангов тогава е бил на 6 години ?!?
Empiree ти освен адаш си ми и съсед 🙂 само дето си левскар...
Empiree и на мен ми е съсед.
Улиците покрай мен, освен Борис III, се казват "Балканджи Йово" и "Баба Илийца"..хора известни с "приятелските" си отношения към Турция, видни антични македонци-потомци на Александър 1,2,3, Йети, Биг Фут и Чибурашка....ваща майка продажна!!!
Ще спра преди да съм запсувал по-сериозно наши и техни!
Ех..."Българийо за тебе те умряха.Една бе Ти достойна зарад Тях!"
Отново виждам копирана статия, без да е упоменат източникът. Споменаването на Уикипедия е задължително - противното е нарушаване на авторските права.
Явно и вие не знаето кой влиза с ген. Гурко в София :Д
Пък може и да не е от значение.