Join the new world

Здравейте, БЪЛГАРИ

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК ! На днешната дата 18 юли, през 1837 във Карлово е роден Васил Иванов Кунчев (Левски) във семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова.Най-великия и отдаден български революционер, основал ВРО и БРЦК, участник във Първа и Втора Българска Легия на Раковски, четик в четата на Дядо Ильо войвода и знаменосец в четата на Панайот Хитов и дори живял известно време с Христо Ботев в една изоставена мелница край Букурещ.

През 1968 той се завръща в България и започва да обикаля и да основава революционни комитети в градове като Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив, Сопот, Чирпан и други.

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. Той знае за провала при обира в Арабаконак, но не знае, че турската полиция разполага с негова фотография и с точно описание на особените му белези, както и с информация, къде евентуално може да бъде открит. Васил Левски не е предаден от един човек, а е жертва на дълга верига от полицейски разкрития. На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч).

ЛЕВСКИ НЯМА ДА БЪДЕ ЗАБРАВЕН !!!

Мисля, че тук е момента да напиша някои от нещата които е казал и които ме вдъхновяват:

Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови — до Д. Хр. Попов, 5.II.1871 г.

Всекиму ще се държи сметка за делата. — до троянци и сливенци, 15.VII.1872 г.

Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля. — до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.

Ако допуснете да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана.

Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си. — до Панайот Хитов, писано през март или април 1868 г.

Без революция сме загубени во веки веков. — до комитета в Карлово, 16.I.1872 г.

Близо е времето вече — българинът не ще бъде роб, а свободен. — до окръжния център в с. Голям извор (Тетевенско), 12.XII.1872 г.

Дела трябват, а не думи. — до Л. Каравелов, 27.I.1872

Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“. — дописка на В. Левски до в. „Свобода“, писана през втората половина на 1870 г., публикувана в „Свобода“ на 13.II.1871 г.

Който не е чист, убивам го. И работа трябва, работа! — до Д. Хр. Попов и Централния комитет в Букурещ, 16.IX.1872 г.