Черен Петър
AudAncho
Посвещава се на всеки, който прочете заглавието като "Черен Петък". Честито!
**************************
Здравейте, еБългарки и еБългари!
Хрумна ми да разкажа на какво съм си играл като малък. Пък може да свърши работа на някой млад родител. Поне като идея.
Детството ми мина с аналогови игри - гоненица, жумешка, ръбчета, развален телефон и т.н. Разбирайте - игрите бяха с поне двама RL-участника. Когато времето бе лошо, идваше ред на шах, табла, барбут, "Черен Петър" и "Не се сърди, човече!".
Последната хем обичах да играя (беше интересна), хем мразех (все падах). С барбута по-ме биваше, но най-си харесвах "Петърчо". Всичко ставаше за броени минути и никой от играчите нямаше време да се разсърди.
Снимка: hdetstvoto.net
Как играехме
Раздават се картите на всички. После всеки ги преглежда и изтръпва, ако има сходни. Картинките бяха с представители на различни професии, но имаше и една особена - Черния Петър с рисунка на коминочистач. Предполагам, че бе далечно съответствие на Джокера.
Който е на ред, дава карта (за предпочитане единична), Друг отвръща и съответно е негов ред да пусне карта. Целта е този с Черния Петър да го пробута някъде. Обаче как ставаше, не помня.
И днес тази карти се продават, но не съм сигурен, че правилата са същите.
Смимка: olx.bg
С барбута, обаче, съм по-наясно.
Още тогава имаше различия. Затовасе уговаряхме предварително.
Играехме с 3 големи цветни зара. Т.е. - бяха поне двойно по-големи от тези за табла. Играта с 5 се наричаше "Генерал", но не бе популярна. Поне не и сред близки и познати. Леля ми изпичаше тава слънчогледови семки и сядахме. Оттогава избягвам всячески въпросните семки, защото съм изял дажбата си за няколко прераждания.
Влизаше се с 3 шестици (леле - колко чакане падаше понякога!). 1-100, 5-50, 3 1-ци-1'000, 3 2-ки-200, 3 3-ки-300, 3 4-ки-400, 3 5-ци-500, но... 3 6-ци не бяха 600, а изтриваха бройките. Обаче, ако хвърлите още 3 6-ци, почвате да удвоявате и стигате преди всички заветните 5'550.
Е, ако ви се паднат за 3-ти пт, не утроявате, а почвате отначало и само 4-то хвърляне ви спасява. Възможно е! Свидетел съм на 6 пъти Х 3 6-ци.
Снимка: mousetoys.eu
Това горе е "дама". Беше винаги на гърба на "Не се сърди, човече!". И на нея падах, но ме привличаше като стара книга. И може съответствието да е правилно, защото и името и самата игра са мнохо-много древни.
"Дама" напомня на "дом" и "дам" - високо помещение, сродно по значение със сеновал и сайвант. Всъщност, думите "дама", "дам" и "дом" може да са една и съща, но показвайки промяната й през времето. Някога хората строели двуетажни къщи. На първият етаж били животните, сламата, житото, колата, инструментите... На врорият живеели хората.
Освен това, фигурата напомня на мандала- рисунка на Света или пирамида, гледана отгоре...
Мда! Не е зле да се вслушваме в наследството си. Например, имената на растенията. Ти показват външния вид, мястото на срещане или какво лекуват. Ето 3, а вие сами преценете - Синчец, Друмниче/Попътниче и Очеболец.
От близо година събирам в една тетрадка дъми, чути от роднини и съседи. Това са стари думи, които вече не се ползват и ще си отидат с хората, които са ги ползвали.
Записвайте! Запазете богатството на езика ни!
=================
А всеки, който е прочел "Черен Петък", да се чувства поздравем със следващата песен!
================
Черен Петър
https://www.erepublik.com/bg/article/-1344-2745722/1/20
Comments
Интересно, но надали ще намеря с кой да играя която и да е от тези игри...
Едва ли си на пуст остров. Ще намериш. Попитай!
Е играл съм ги, сите бре ой мой
Щото и ти си роден миналия век, бе ой-мой!
Дамата с царевични и бобови зърна 😉 Петъра и аз го забравих как се играеше. Белота де го забравяш. Имаше една игра на карти 3-5-8. Бях много слаб на нея. Имаше и една игра "война" с карти. Сега като се замисля помня как се играят белота,шахмата,дамата и човечето. Другото ми е мъгла
Белот не, но на "ligth:-версията" - 66. бях добър.
А на 3-5-8 му казвахме "блато". Картите не бяха застъпени в моето семейство. Пък и за белот трябват 4-ма (може и двама, но с много фантазия). а аз бях само дете вкъщи. Компютър нямах, касетофон - също, телевизията почваше от 17:30 и оставаха книгите и предаванията на програма "Знание" по радиоточката (и радио нямахме)..
И вярно, че дамата се играеше с бобчета. Сега се сещам.
култовото при игра на дама беше "цигулката"
Хеле ако направиш и тройна цигулка...
Тези цугулки ми убягват нещо. Макар да се досещам какво може да бъде.
В нашата махала му викахме на това "капан".Като се замисля и "цигулка" не е зле.Има подобие в извършваните действия 😉
И аз бях надраскал картите, ама така става като майка ми ги даде още преди да ходя на училище.
Е, моите си бяха нови и точно с тази картинка. Дамата и зрчетата също са досущ някогашните. Търсих доста време, но намерих.
Зарко или Светлозар Христов от мързел и несериозно отношение, така и не можа, да разгърне огромният си потенциал на певец. Както сам се изрази "В нашата държава живота ни е поп-фолк!"...
Искам да забележете колко по-талантлив е от половината от журито на Х Фактор на този клип от ютюб.
https://m.youtube.com/watch?v=gq7igER_JVo&t=249s
Аналоговите игри ще живеят още дълго 🙂
Особено, ако си затрием цивилизацията и батериите се скапят.
vote
баси тука все едно гледам някаква документалка за далечното минало и нищо не разбирам
За теб - съвременен виц!
- Какъв е носът на Бил Гей'тс-с-с?
- ?
- Чип.
влечуги, сър
Ех, че спомени ми върна! Браво за което. 🙂
На Генерал нямаше кой да ме бие. На Табла също, включително съм печелил турнир по табла в Благоевград, а бях едва 10 годишен хлапак. Като цяло много ми върви на игрите със зарове, а и знам как да ги "щипя". 😉
Ш' та наема като се омилионерча.
Хм, специално за тази "дама" ще ти разкажа нещо любопитно. Впрочем името й в нашия край е "коран". Срещала съм го някъде в нета и като "корам".
Относно картинката - някъде съм срещала, че храмовете на "пра"-българите са били с подобна схема - 3 вписани квадрата. Изглежда, че и други народи я имат тази "схема".
Та историята е от преди 6-7 години. Имахме един проект с колега от Индия, идвал е тук няколко пъти. Разбира се, открихме доста сходни думи с техни езици - примерно огън, чекрък и т.н. Веднъж обаче нощта на музеите се случи при негово идване и му организирахме 12 часова обиколка 🙂. В Археологическия музей пък имаше някаква временна изложба на детски играчки. Имаше я и тази игра. Тъй като съм чела, че я има на много места в Европа, но на повечето места названието й е нещо от типа на "9 камъка", "Мелница" и други, питах го дали и те я имат и как се казва там. Бях напълно изненадана, когато ми отговори - името при тях е нещо като "карам" 🙂.
Явно играта е наистина много древна - четох какви ли не версии: че идва от Египет, от Средна Азия, от Римската империя...Но ми се видя крайно неочаквано името й в Индия да съвпада с нашето.
В такива моменти съжалявам, че все още не съм ясновидец, та да се свържа с Планетарния Интернет и да знам кое как е. А сега - чудя се , а версии много и коя от коя по-истинно звучащи.
Не знам кое е истината 🙂. Обаче такива съвпадения изключително рядко са случайни.
По-скоро ме навеждат на мисълта, че българите наистина имат нещо общо с ония райони в някой момент от историята си. Е, играта би могло да е дош;а тук и от Египет, и от Рим, но името...
https://sparotok.blog.bg/politika/2009/10/15/dionis-i-trakiiskiia-pohod-kym-indiia.416191
Този момък ми е много симпатичен и има добри попадения, но му липсва малко обосновката и научния подход - повече на ентусиазъм залага 🙂. Да, всички тези народи са индоевропейци и имат сходни думи. Даже съм доста склонна да мисля, че траки под една или друга форма участват в генотипа ни. Но културата, битът, езикът ни не е тракийски, въпреки някои сходства (поне според мен).
То и германи се водят индоевропейци (каквото и да означава това "временно" научно име), но толкова сходства на нашият със санскрит... си доста ..."съвпадително", както каза една позната от малсинството.
А и той не е учен, а само изследовател. Дава извори. Не учените проверяват и правят кариера по темата,
Да, сходствата със санскрит са отдавна известни. Има ги даже в славянските езици, макар за това да няма никакво логино обяснение 🙂.
Между другото, в случката с индиеца най-интересното за мен всъщност е един много дребен детайл. Богът на огъня всъщност се казва Агни, а индийското "карам" явно става на "корам" или "коран" при нас. Явно има еднакъв преход на гласната, ако въобще звукът при тях е чисто "а", а не примерно нещо средно между "а" и "о". Е, аз не съм филолог, ама пак някакво подозрително съвпадение 🙂.
мнгнобво! аас сииг рая сас бзоокта
Внима'й да н' гръмне!
гарми съамо кугад ибар на цпузсъгка
Носталгични старчески полюции...😂
Тц, нье! Не е носталгия! Аз си харесвам много неща на днешното време.
Някога ми липсваше техниката - нямашме касетофон и дори радио. Цветен телевизор също късно си взехме. РС нямаше.
Но храната бе много и качествена. Сега не мога да намеря кисело мляко, което да става за ядене - или е с палмова отрова или с нишесте или със сухо мляко. А обикновено съдържа и трите.