Join the new world

Поздрави от Португалия и тукашната беглика фестивал абдал, Ал! 2 часа съм спал и не съм е.... Ял!
Благородните български пубери, са още по-зле бре...
Cheers again... 😉 #anandakalyani Ananda Festival of Bliss 2021 #ErasmusPlus Ananda - Festival of Bliss #anandavalley #youthexchange #erasmus #portugal adventure continues Luchezar Zvezdev Баланса в природата

- Ооо, бай Гошо , как си? Чух че имаш страшни домати, без химикали, без торове? Дойдох да си взема....!
- Не може бай Иване. Няма как да вземеш, ако не си дал. Вселената не дава. Ще счупим баланса.
- Ама имам пари бе! Ще си платим колкото трябва. На пазара са 2 лева, аз 5 ще ти дам, много ти ги хвалят доматите. Дай насам 2-3 кила.
- Не може бай Иване, вселената не дава. За поддържане на баланса не са нужни пари.
- Е как не са нужни, като идеш на магазина сиренето е с пари.
- Това е ако ходиш на магазина, аз отивам на двора и доя козата, от млякото правя сирене, а на козата не и трябват пари. Вселената има нужда от баланс, а не от твоите пари. Ако козата е гладна ще яде, ако е жадна ще пие, ако аз и дам всичко, за да е в баланс, тя ще даде на мен мляко за сирене.
- Е нали всеки трябва да изкарва от някъде, аз затова работя, спечелил съм пари, и сега искам да купувам с тях.
- Иване, ти си работил за пари, аз за реколтата с домати. Сега аз имам домати за ядене, а ти имаш хартия с числа. Ако аз не поискам твоята хартия с числа, тя е просто хартия, за която ти си работил, но не допринася с нищо за баланса във Вселената.
- Но защо не искаш пари?
- Защото, Иване, онези които създават парите, и те карат да работиш за тях, с мотивацията после да ти ги разменят за блага, не допринася за баланса. Живота Иване се мери на везната на Вселената. Ако ти стоиш от едната страна, а битието ти от другата, всеки път когато някой ти дари хартия, в замяна на частица сложена от неговата страна, накрая стигаш до момента, в който везната е толкова наклонена в другата посока, че ти просто нямаш вече какво да сложиш толкова голямо, за да върнеш баланса. Тогава единственото което остава бай Иване, да туриш на везната е собствената си душа, и когато те приемат този залог, ти тръгваш по широкия свят, за да слагаш по нещичко в чуждите везни, да ги накланяш и отклоняваш от баланса.
- Бай Гошо, ти си луд!
- Знам Иване! Но лудостта е от моята страна на везната и държи стабилно баланса на Вселената. Когато баланса е пълен, щастието не е красив момент, то е ежедневие. Когато аз поливам доматите, аз им се усмихвам, радвам им се, те усещат баланса в мен, усещат и грижата ми, и ме даряват не просто с домати, а с най-вкусните, пълни не просто със сок, а със сок на живота, създаден от красиви утринни лъчи на Слънцето. Ако аз днес нахраня теб, човек който е далеч от баланса, те ще ми се разсърдят, че използвам плодовете им за да нахраня теб и догодина ще ме накажат. Затова възстанови баланса на Вселената във себе си и ще има домати и за теб.
- Верно си куку, Гошо! Хубаво де, с какво да започна?!
- В края на селото има едно поле със сливи, върви и от издънките им ми направи колчета за домати, това е едно добро начало, моите домати да приемат, че си тръгнал да слагаш нещо и от твоята страна на везната.
- Но защо, ти не можеш ли да идеш сам?
- Мога Иване! Но имам договор и с тях, в най-сушавите дни им нося с бидона вода, поливам ги, а те ми се отплащат с най-сочните плодове. Ако отида и направя колци от децата им, ще наруша баланса между нас, и ще ми се разсърдят. А ти Иване, имаш толкова много да слагаш на везната, че ще приемат, че ти правят добро.

От интернет

На прага сме на втора изолация, трябва спокойно да се подготвим за затварянето. Има хора, които наистина полудяват, когато са под каратина. Точно за това си говорихме преди малко с микровълновата и тостера, докато пиехме кафе - и тримата сме на това мнение, както и кафемашината, тя ми е най-добрата приятелка.
Вече не споделям нищо с пералнята, защото всичко го върти и превърта по няколко пъти. И на хладилника вече нищо не му казвам, чувствам го някак си много студен и умислен. Съдомиялната и тя е е една-на всяка манджа да е мерудия. Малко се отдръпнах и от сушилнята и абсорбатора всичко раздухват.
Ааа, забравих да кажа, че спрях да се опитвам да си поговоря с ютията, защото тя се разгорещява от няма нищо.
А кантара го сложих с лице към стената. Ще стои така, докато не ми се извини.