Join the new world

Ето какъв разговор между две дами чух оня ден в един препълнен автобус:
- Ох,всяка вечер по два часа се клатя...
- А,моля ти се,да не мислиш,че аз не се клатя? Преди да се напълни това чудо е добре,ама после...
- Да бе,щом го хвана от някъде,веднага се пълни и после няма мърдане - натискане,натискане...
- И как ме друса - напред-назад,напред-назад.Тука горе,раменете ме заболяха...
- Аз пък отдолу нищо не си усещам.Клатене,клатене - разкрачена,на един крак...И на колене някой път ще застана за по-удобно...
- Това е само докато е пълен.Щом почне да се изпразва,просто на душата ми олеква...
- Ох,като се изпразни,направо се раждам и с облекчение слизам от него...
- Аз го чакам да се изпразни докрай и тогава слизам.Обаче на другата сутрин,точно в осем без петнайсе,пак се качвам отгоре му и той веднага се пълни...
- Яяя...Май започва да се изпразва.Дай да се поразмърдаме малко,че по-лесно да се изпразни...