Казанлъшката гробница част 1

Day 1,722, 09:47 • Published in Bulgaria Bulgaria • by BGKnightly


Казанлъшката гробница е открита случайно на 19 април 1944 година под могилен насип от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Могилата имала вид на естествен завършек на иначе природно хълмистото възвишение. Тя била висока 7 m, с диаметър на основата 40 m. Войниците попаднали на иззидана каменна стена. Любопитството ги накарало да я разбият, след което влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение. Осъзнали, че са открили нещо важно, те извикали археолог и той потвърдил предположенията им. През 1946 г. гробницата е била вградена в специална защитна постройка, която през 1960 г. е преустроена. През 1961 г. е снабдена с климатична система, която да осигури необходимите условия за съхранение на стенописите. През 1966 г. ЮНЕСКО организира международна комисия с цел извършването на цялостна проверка на състоянието на стенописите. През 1979 г. е включена в Списъка на световното насредство на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство.

С цел съхраняване на стенописите достъпът до оригиналната Казанлъшка гробница е строго ограничен. Достъпна за туристически посещения е изградената в близост гробница-копие. Тя е по проект на архитект Младен Панчев. Художниците, пресъздали стенописите, са професор Любен Прашков, Златка Кожухарова и Слави Войков. Намира се в непосредствена близост до оригиналната гробница, в красив парк близо до центъра на Казанлък.

Тракийската гробница в Казанлък е зидана кръглокуполна гробница. Подобни куполни гробници са открити в Тракия, Южна Русия и Мала Азия. Корпусът се състои от гробна камера с кошеровидно-камбановиден купол и коридор към нея. Гробницата е покрита от каменна риза, от която пред входа на дромоса се отделят два успоредни зида, които оформят правоъгълно преддверие с дължина 2,60 м и ширина 1,84 метра. Гробницата е изградена от тухли, които в дромоса имат правоъгълна форма, а в куполното помещение са трапецовидни. Последните са служили за изграждането на помещения с кръгъл план. Тухлите в гробницата са свързани с хоросан, съставен от вар и пясък.



Гробницата е датирана от края на IV в. пр. Хр. - началото на III в. пр. Хр.е част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство Севтополис.

Световната си известност Казанлъшката гробница дължи на уникалните стенописи в коридора и куполното помещение — едни от най-добре запазените стенописи на антична живопис от ранноелинистическата епоха. Стените на дромоса* и погребалната камера са изпълнени с живописна украса, която заема площ от 40 m2. Тя показва отделни моменти от земния, военния и задгробен живот на тракийския вожд положен в нея. Разбира се, стенописите в копието само бледо отразяват това, което е нарисувано в оригиналната гробница. Нашият екскурзовод каза, че тъй като днес не знаем състава на боите, с които са рисували траките, то ние не можем да реставрираме с абсолютна точност оригиналната гробница и това е една от причините гробницата да е само консервирана, но не и реставрирана към днешна дата. И наистина, ако сравним оригиналната рисунка на жената от Оструша, стенописът няма нищо общо с копие, направено от съвременен художник. И макар че ние не влязохме в оригиналната Казанлъшка гробница, сигурна съм, че има разлика не само в цветовете, но и маниера на рисунъка, ако съдим по стенописите в копието и снимките на оригиналните стенописи, с които се запознахме.



През 2008 г. доц. Константин Бошнаков разчита надпис на самия купол на гробницата, направен над фигурите на двама владетели и в полето на трите колесници. Историкът се усъмнил и поискал разрешение да влезе в гробницата и да направи снимки, които потвърдили наличието на силно избледнели букви. Последвали изследвания с инфрачервени и ултравиолетови лъчи и накрая “се проявил” целият надпис - "Кодзимасис изографиса" и под него "Ройгос син на Севт". Надписите и фреските са направени в средата на трети век преди Христа.

Художникът Кодзамакис е бил известен в античната история. В Казанлъшката гробница той е използвал 4 основни цвята: черен, червен, жълт и бял. Използвани са две техники: мокро фреско при декоративната и фигуралната живопис и темпера при оцветяването на пода и стените. В украсата е използвана енкаустична техника, при която мазилката добива лъскав, почти огледален блясък.