Църква Света Троица в Банско част 1

Day 1,697, 02:47 • Published in Bulgaria Bulgaria • by BGKnightly


Църквата Св. Троица е един от символите на Банско заедно с кулата и уникалния звън на камбаните.
Около 1810 г. започва подготовката за изграждане на църквата. Определят мястото, където ще се строи, като е избрано място в центъра на селото. Мястото за строене на църквата е дарено от хората на Банско, като първи дарител е дядо Лазко. В годините на Турско робство е имало закон, който е гласял, че може да се строи църква само на място където преди това е имало църквище. За целта банскалии закопават тайно кръст и икона на избраното място.
Друго изискване по турските закони е, че църквата не може да бъде по-голяма от джамия. По уточнения предварително проект, храмът щял да бъде много по-голям и просторен, което ще доведе до конфликт с турската управа. Поради тази причина се подготвя дипломатически ход, условието е да присъства и турския религиозен символ в новата църква. Така на големия камък над централния вход на църквата са изобразени кръст, а от двете му страни полумесец със звезда. По-късно, когато църквата Света Троица е построена, със заповед е наредено да се събори, защото не може Христос да има по-голям храм от Мохамед. Банскалии пак постъпват дипломатически като отговарят, че след като са изобразени кръста и полумесеците, то храма е и за двамата. Така църквата е съхранена и до днес.
Разрешение за строеж на църква се издава със султански ферман. Молбата до султана е трябвало да се подаде чрез пашата в Солун. Изисквало се молбата да бъде подкрепена със жълтици. Дядо Лазко е знаел, че това не е достатъчно, за да бъде приета молбата, трябвало да се изчака подходящия момент. И така един ден дошла новината, че на пашата му се е родил първородния син. От Банско тръгва група да занесе повойница на съпругата на пашата. Тогава му се поднася молбата, пашата е трогнат и отговаря: ,,чекайте ферман”. Ферманът е получен 1833г. прави се списък с дарителите на чело на списъка са имащите и хаджиите, последвани от почти цялото село. Тогава селото е било съставено от 3 махали по 100-120 къщи. Много е работата, а средствата малко налагало се е сами да си намират строителните материали, парите приключвали. На 15 септември 1834 година се повторило дарителството, хората са дали всичко, което им е останало.
1835г. сградата се разраствала. Организаторът е бил категоричен, че всеки кадърен мъж трябва да бъде на строежа. Строежът е започнал с около 350 майстори, каменоделци, зидари и дърводелци, калфи и чираци, доброволци от селото. Разказват се легенди как нощно време работниците увеличавали строежа и разширявали границите на църквата. Всяка вечер с по една крачка се разраствала църквата, докато турците спяли банскалии работели, за да не се разбира колко голяма ще е основата на храма. Парите свършили и дядо Лазко отива в Неврокоп да търси пари от Алтън бей, но когато разбира за какво е дал парите си той нарежда да доведат при него организатора - дядо Лазко и това са последните сведения за него. Предполага се, че е задържан и по-късно убит.
Дядо Лазко не доживява да довърши делото на живота си църквата Св. Троица. Години наред се е иконописвала и са събирани иконите, за да бъде довършена. След още 15 години започва изграждането на кулата, която също е строена със средства на местното население. Около 1855 г. двама братя Велеганови изливат четири камбани за кулата, като им е поръчано да напишат името на султана, поредния дипломатичен ход на банскалии, за да не могат турците да ги хвърлят от кулата.