Join the new world

Already have an account? Login



What is this?

You are reading an article written by a citizen of eRepublik, an immersive multiplayer strategy game based on real life countries. Create your own character and help your country achieve its glory while establishing yourself as a war hero, renowned publisher or finance guru.

[Миниран Свят] Глави 10 и 11 Обратът!

Day 1,958, 09:38 • Published in Bulgaria

• by Demon Lee

Нещата претърпяват внезапен обрат, някой ще изгуби сигурност под краката си..Приятно четене на Глави 10 и 11 !

Глава 10 : Плаващи пясъци!

Беше се свечерило вече , Килъра беше застанал на пост пред частната клиника. Чакаше удобен момент да се намъкне и да свърши мисията.
И той настъпи. Забеляза идващи и отиващи си коли. Клиниката си заработваше и като обикновена частна, не само като военна. Значи не би било трудно да инсценира нещо.

Успя да изнамери фалшива самоличност. Преправи си външността. Щеше да мине като частен лекар на пациент. С кола щяха да се направят, че идват по спешност. То реално щеше да е така, защото щеше да рани нарочно някой случаен човек. Щяха да му измислят и за него самоличност. Богат бизнесмен, който е пострадал при престрелка. Но поради естеството на нещата щяха да кажат, че търсят начин да не се разчуе за случая в пресата и заради това са потърсили клиниката. След, като човека влезеше в операционна, щеше да се измъкне някак и да потърси в коя стая е младежа и да го гътне. Със сигурност нямаше да сбърка.

Сега чакаше сигнал от неговите хора да се върне малко назад и да се качи в колата с бодигардовете и ранения бизнесмен. След половин час получи въпросния сигнал и се запъти през гората, назад по пътя, където се бяха уговорили. Нарочно го правеха привечер, за да не привличат много внимание. И да има по малко персонал, за да не го заварят да се скита из болницата. Просто трябваше да изчака да ранят навреме бизнесмена и да починеше на масата, нямаше значение. Важното е да е жив докато влезне в сградата. Щяха да му бият упойка за да не може да говори.

След 5 мин беше вече при колата. Видя тъмни фигури да му отварят вратата на джип. Трябваше да бие на очи, като мутра. Никой нямаше да пита, особено в късния час, защо човека е прострелян. То беше ясно, че става дума или за наркотици или за проституция, или контрабанда на нещо.

Бяха приготвили и известна сума пари, за всеки случай да се подсигурят, че няма да се усъмнят.

Тръгнаха, след малко бяха на портала. Там не ги бавиха, само видяха състоянието на човека в джипа, по скоро окървавената каросерия, нарочно оставена да попие. И вдигнаха бариерата. На кръговото вече към входа на болницата, се видя група от лекари с количка да тичат по посока на мястото, където щяха да спрат. Явно бяха получили сигнал от портала.
КилърБ веднага се измъкна от джипа и се провикна към уж гардовете.

-ЕЙ, и внимавайте с раната, че лошо го раниха. По-леко бе капут..
Докато вадеха човека и го поставяха на количката, КилърБ се обърна към докторите:

-Аз съм му личен лекар, огнестрелна рана е в гърдите, много лошо. Мисля, че в областта на сърцето е ранен. Засегнало е кръвоносен съд. Вкарвайте господина директно в операционна, моля!

-Да, спокойно, само оставете на нас ще се постараем.- беше отговора на дежурния хирург лично излязъл да посрещне пациента. Очевидно си мислеше, че КилърБ е изгубил самообладание. За това го бутна леко да стои настрани. Точно това целеше Килъра. Нареди на бодигардовете да измъкнат джипа на паркинга и да чакат там. Всъщност те нямаше да чакат там. Инструкциите бяха ако не се измъкне до 2 часа, да тръгват без него.

Вече вътре КилърБ беше последвал цялата група. Не повече от 10 човека персонал бяха. Така му се стори на първо четене. Гледаше, че наоколо бяха изгасени вече повечето лампи по коридорите. Тук-там светеха лампите в лечебните стаи. Последва ги до вратата, на операционната. Там единия от лекарите се обърна към него.

-Вие, може да изчакате тук. Ще ви кажем, като извършим оперативна превенция на раната, какво е станало. Ако има близки им се обадете да дойдат. – влезна след другите. КилърБ не можеше да се нарадва на късмета си. Дори нямаше нужда да си измисля оправдание. Знаеше, че поне 2 часа ще трае операцията. Все пак раната беше доста прецизно предизвикана. Един изстрел с помпа от 10 метра, сачмен патрон. Никакви шансове за пациента..

Не чака дълго започна да се оглежда наоколо. Как се очакваше да намери, човек в клиниката? Знаеше, че едва ли е в тежко състояние. Затова тръгна по коридора с надпис отгоре „Пациенти с леки повърхностни рани, заболявания, в стабилно състояние..“

Отляво, после отдясно. Поглеждаше по стаите. Не беше много безопасно. Но имаше късмет, че на вратите пишеше имената и статуса на пациентите вътре.
На една врата стигна, нямаше надпис при името само информация за пациента. Прострелян с рана на десния крак, назначени вливания на кръв, на системи. Отново се зарадва на късмета си. Явно щеше да приключи за 15 минути. Бутна вратата на вътре. Беше тъмно. Пристъпи напред, като вече вадеше пистолета със заглушител. Щеше просто да му пръсне черепа.

Обаче нищо не виждаше, отвън в коридора почти нямаше светлина. За въртя ключа. Обаче, докато се обърне напред успя само да види нечие друго дуло директно опряно в челото му. Нямаше време просто да реагира. Изстрела го запрати назад в коридора с разбит череп. Кръв беше останала по другата вратата от стаята срещу тази.

Килъра, не знаеше, че много отдавна му бяха заложили капан и сам бе влязъл в него и това му струваше живота. Ева беше застанала с опъната ръка, право към него. Нейния пистолет също беше със заглушител. Павел тихо спеше в леглото си. Прекалено упоен от болкоуспокояващите за да усети нещо. Всичко свърши до тук. След секунда свали ръка. Обърна очи към Павел и му се усмихна нежно. Все пак щеше да живее.

Завъртя ключа и загаси лампата, като излезе в коридора. Пътем си вдигна телефона , набра номер и отсреща някой вдигна.

-Той беше, влезна директно в капана ни. Отвън сигурно има негови хора. Погрижете се за тях. Не, не ги искам живи..

Колкото до пациента, той не доживя, беше умрял 5 минути по късно от тежките си рани. Докторите не успяха да го спасят.

Две седмици по късно, Роберт беше седнал в офиса си и видимо притеснен разглеждаше купчина документи. Писма от съпартийци. Очевидно не бяха доволни от миналите президентски избори и курса на страната. Искаха да има промяна и връщане на бонусите. Но това той нямаше как да направи. Бяха пристигнали известно количество заплахи от съседни партии. Килъра не донесе никакви новини, но и сам той беше изчезнал. Роберт се притесняваше от тази липса на новини по случая с оцелелия. Но, поне беше относително спокоен. Важните документи бяха при него. Трудно биха извадили някакви доказателства против него. Дори и да свидетелстваше, щеше да контрира с това, че този младеж не го познава и лъже свидетелства. А може и да е починал.

На вратата се почука. Роберт се по изправи малко на стола. След секунда в стаята влезе един от служителите в партията.

-А Роберт, дойдох да ти кажа, че всички бюлетини са раздадени до съпартийците. Само ме опасява, че и това няма да е достатъчно.. Напоследък се говори, че може и да не задържиш мястото си на върха. Много хора изгубиха вяра в твоите способности. Сметнах за нужно да ти го напомня в случай, че решиш да се бориш за следващ мандат.

-Ъ-ъ, добре благодаря ти.. не беше нужно, но щом си решил. Какво да ти кажа, не съм Нострадамус , откъде да знам, че така ще стане. Направих каквото можах.. – и из спомените му премина момента с JZ и Ниш..

-Сега, ще те помоля да ме оставиш, че още съм зает да пиша доклади за месеца. – помоли Роберт. Не вярваше, че точно той ще бъде непрекъснато притискан от различни хора. Но по време на избори беше така, избирателите искаха своето и ако не го получеха ставаше лошо. А той имаше тежки дни и не беше в кондиция да се справи със всичко. Някак нарочно сякаш всичко живо в партията вършеше нещата наопаки, все едно насила, без желание и постоянно говореха зад гърба му. Това го дразнеше. Силно. Но, какво можеше да направи. Врага не беше извън партията да плати на някого. Вътре в нея беше и се разстилаше като болест. Не излечима при това.

Прекарваше редовно времето си в офиса. Струваше му се, че отвън са го обградили банда хиени и само чакат да го награбят като мърша. Какво се беше сбъркало. Може би, големите надежди вложени в него при избирането му се бяха стопили с миналите избори. Не бяха вкарали най почетните си кандидат депутати в Парламента, не беше избран неговия избраник за президент. Не беше поработил по усилено върху вътрешния ред. Някой от структурите беше позволил да се забатачат. Определено беше виновен. Но летвата я бяха вдигнали от партия НАПРЕД. Големи бяха изискванията. Чисто и просто не разполагаше с опитни служители. Някой, който да му помага щателно с организацията. Той сам не можеше да свърши всичко. Отново мислите му се върнаха към неговите хора. Къде е КилърБ? Къде? Искаше му се да му каже да се откаже от мисията, която му постави. Да приеме, че ще живее хлапето. В крайна сметка, ето 2 седмици минаха и още беше жив. JZ се беше покрил напълно. И от него следа нямаше. Сякаш беше получил и той предупреждение да не се появява. Роберт се чувстваше, като белязан да умре. Точно така. Врага беше предпочел, бавно но сигурно да го остави да умре в мъки.

Изведнъж прозрение го заля, ами да как не се беше сетил. Нали и за това претендираха хората. Щеше да пусне кампания в пресата за набиране на млади кадри. Тези хора сигурно щяха да са, ако не опитни то поне ентусиазирани да свършат нещо. Това щеше и да донесе позитиви на изборите след ден два. Да покаже, че още може да хапе и да води стадото.

Роберт стана и започна да крачи из помещението. Беше получил нов прилив на сили. Изведнъж кръвта в лицето му се беше завърнала. Както и увереността му. Вече беше сигурен, че ще мине метъра. Само трябваше да побърза. Спря за секунда на място. Сега беше момента. Зад вратата не се чуваше нищо. Никой там не работеше. Беше сигурен в това.

Уверено с усмивка на лицето се запъти към вратата. Отвори я и тръгна по коридора, като вече си представяше, какво ще се случи след малко. Толкова беше залисан, че не обърна внимание на секретаря, който с плахи опити се опитваше да му привлече вниманието. Да ама не, продължи нататък към вратата на огромната зала. Отвори я със замах.

-Хора- провикна се вътре с цял глас. Няколко човека си изтърваха кафетата. – Край на почивката, знам какво ще правим.
-Така ли? – Не особено убедено отговориха най близките до него.
-Да , така. От днеска почваме да подготвяме голяма медийна кампания за привличане на млади хора! Това ни трябва! Никакви почивки, край вече. Обадете се на отпускарите да идват на помощ. Днеска работа до 20 часа!

-Какво?! – с думи и без думи се чу от всички краища на залата. Хората го гледаха с поглед все едно гледат луд. Да ама Роберт беше толкова уверен и изпънат с непреклонно намерение да изпълни каквото беше решил , че в крайна сметка приеха единодушно загубата.

-Искам до утре да ми напечатате хиляди вестници на партията , със статията на първата! Да се изпрати до всички съпартийци и отвъд. Даже ще купим и промоционален пакет. Да се види чак в международната преса. Хайде не ме гледайте , ти и ти действайте. – плесна с ръце към няколко все още препарирани от това, което бяха чули.

Сам, той, Роберт започна да обикаля, обсъжда и нарежда на всеки индивидуално, какво да прави. Хората имаха чувството, че си имат работа със съвършено друг човек. Такава енергия , такава увереност, такава сигурност в успеха. Определено, успя да ги зарази.

Остатъка от деня в централата на „Нова България“ кипеше от работа. Скоро се напълни с хора. Всички работеха усърдно заразени от енергията на шефа си.

Глава 11 : Нова Мисия

Павел вече беше далеч по добре. Беше си възвърнал силите, даже и се движеше е леко накуцваше. Но докторите бяха свършили някакво чудо. Какво се оказа, раната бързо е започнала да зараства. Сега вече не се намираше в клиниката. Беше в една от охраняваните квартири на Държавна Сигурност. Ева му беше съобщила, че ще се свърже скоро с него, да го информира в подробности за неговото бъдеще. Водеше се със статус на защитен свидетел. Павел беше относително спокоен за себе си. Мислеше, че е попаднал в ръцете на свестни хора. Поне тези не се опитваха да го ликвидират на всяка цена.

Гледаше новините от пресата, когато се появи единия от охранителите да му съобщи, че има посетители. По изражението на човека, разбра, кой може да е. Само един човек поразяваше с красотата си. Ева се появи секунди след това в коридора на апартамента и надникна през вратата.
-Как е моето човече, живо ли е или е избягало?- усмихна се насреща.
-Все още не съм в готовност да спринтирам, но скоро ще видиш, как се измъквам през прозореца, ако продължаваш да ме държиш затворен тук..-тръгна да се обяснява.
-А, спокойно под 24/7 наблюдение си с камери, силно се съмнявам да успееш да стигнеш далеч. – При което устата на Павел изпадна в поза, в което можеше да глътне цяло кюфте. Съвсем беше забравил тази подробност.
-Е хайде сега, знаеш, че е за твое добро.
-За мое добро е да нямам грам минутка на самота със себе си..-намръщи се Павел..
-Че от какво се притесняваш.. сякаш не са виждали..
-Айде ти стой тук и ги прави тия неща, пък аз и твоя колега ще наблюдаваме с пуканки от другия апартамент..
-Не ставай нагъл.- сряза го Ева.- Виж имам така, новини за теб, може би ще те заинтригуват.

-Какви? – моментално стана сериозен Павел. Не му харесваха тия неща. Все ще малко се чувстваше, като в голям филм, където той играеше ролята на мъченика. Ева махна на агента да ги остави насаме.

-Ти навярно не знаеш, но успяхме да заловим агента, който беше поръчал убийството ти.
-Така ли? Арестуван ли е?-сепна се Павел.
-Мъртъв е, но ще ти спестя подробностите..
Павел погледна сериозно към Ева. Само това ли? Свърши?
-Но, не той е виновника ти да си в тази ситуация. Той е само корумпиран агент. Работеше за Роберт Сантурино. Познато ти е името предполагам?
-Да, това е партийния президент на „Нова България“.
-Да, така. Какво би казал , ако ти предложа начин да му отмъстиш за причиненото? За отвличането , опита за убийство ?
Павел се замисли. Какво би казал? Заради този човек той беше в тази ситуация. А нищо лошо не беше сторил, определено се чувстваше като жертва. Но как би направил нещо на такъв човек? Дори и ако искаше да му отмъсти. Той беше мафиот, човек без скрупули. Опасен и способен да убива, който му се изпречи на пътя. Но Ева не задаваше случайни въпроси, знаеше го. А и тя работеше за НАПРЕД. Това също не го беше забравил. Може би искаха да го вербуват да работи за тях? Реши да попита все пак.

-Да речем, че бих желал да го намеря и да му потърся сметка, защо нареди да ме убият. Лично. Как предлагаш това да стане?
-Виждам, че добре си го обмислил.- усмихна се Ева. В очите и се четеше особен блясък на триумф. Но Павел не гледаше натам.
-Значи, ще те подготвим, ще станеш агент. Ще работиш за Държавна Сигурност. Ще получиш мисия.
-Каква ще ми е мисията?
-Да проникнеш в партията „Нова България“ и да се издигнеш в нея.

Павел премижа насреща. Това беше нещо влизащо в разрез с всичко, което досега беше слушал. Да влезне сам в устата на лъва. Е това беше. Определено хората, за които Ева работеше не им пукаше за неговия живот. Стига да го използваха възможно най добре. И все пак. Искаше да разбере..

-И как ще вляза там, като знае името ми. Сигурно и как изглеждам? Ще накуцвам, заради крака и това едно на ръка?

-Ще те затегнем спокойно. Иначе, той не е виждал твой облик, няма и да види. Ще се внедриш с чужда самоличност. Ще се стремиш да се добереш до него. И с времето ще получаваш инструкции, какво да правиш. Ще имаш шанс да се разбереш с него лично.

Павел достатъчно беше чул. Шанс да се разправи с него лично. Време беше да вземе нещата отново в свой ръце. Все пак щеше да работи за НАПРЕД. В живота трябва да се жертват едни неща за да се постигнат други. Това е. Не знаеше, накъде ще тръгнат нещата. Но искаше да прави нещо. Не му се стоеше в тази дупка. Живота му така и нямаше да остане същия. Това беше шанс да заживее отново свободно. Макар и с хора зад гърба си. Зависим беше от тях, но и те щяха да станат зависими от него. Скоро.. много скоро..

-Добре, ще стана агент. Искам да го намеря този Роберт ли какъв е. Ще му потърся сметка за нанесените щети. Но после искам да не ме закачате, ако е възможно никога през живота ми.
-Ти направи каквото се иска от теб. После ще говорим за наградата.- усмихна му се Ева и се наведе към него та го целуна по устните. Павел усети намека. Не за такава награда се бореше, но..
-Хайде преоблечи се, тръгваме.- изкомандва Ева.
-А къде?
-Да те запозная с твоите хора.
-Мой хора?!
-Естествено. Няма да работиш сам я..

Час по късно вече се возеше нанякъде с Ева. Мислите му бяха насочени към това, което му предстоеше. Щеше ли да се справи с мисията? Щеше ли да намери отговори на своите въпроси? Щеше ли да намери справедливо решение?
Ръката на Ева стискаше неговата.. какво ли щеше да стане с тях? А Роберт беше в стихията си .. силно уверен в успеха си..