Банска художествена школа

Day 1,696, 11:05 • Published in Bulgaria Bulgaria • by BGKnightly


След дълги години изследователска дейност, през 80-те години на миналия век беше събрано, с екип ръководен от проф. д-р Атанас Божков, всичко най-добро от банските майстори-зографи, творили на територията на цяла Югозападна България. Школата се явява третата в българските земи, след Тревненската и Самоковската. Новият начин на изобразяване на библейските сюжети ги прави достатъчно известни, за да получат една от най-големите заслуги за тогавашните майстори-зографи, а именно поканите да творят в Рилския манастир – най-голямата българска обител и също така в Атонските манастири. Новото, което се явява при банските майстори, може би води началото си от това, че основоположникът на школата - Тома Вишанов завършва художествено майсторство във Виена. Понеже това е края на XVІІІ век, най-ранните му творби които притежава нашата сбирка са от 1790 г., той не може да твори това което е научил – да рисува крале, кралици, пейзажи, защото историческата действителност в България е съвсем друга. Затова пък неговото ограничение да твори единствено в църквите и манастирите, което е валидно за всички наши майстори, зидари, строители и архитекти, единствено в църквите и манастирите са могли да покажат своя гений, той налага портретизма в иконата – нещо съвсем против канона, нещо съвсем светско. Именно по този начин се поставя Ренесанса в българската живопис, въобще. Заслугата му е много голяма. Отивайки в Рилския манастир в 1798 г. той започва да рисува нещо невиждано до този момент – започва използването на полутонове, полусенки, една триизмерност на изображенията, една ефирност във въздуха, фигурите вече са раздвижени, не са статични, което донякъде не се харесва на тогавашните ктитори и братята монаси. От друга страна, всичко е против канона, работата му е спряна, довършена е от самоковските майстори-зографи, но новата покана не закъснява. След 12 години вече в централната църква в манастира, където заминава със своя син Димитър Молеров. Понеже поръчката е много голяма църквата е зографисана от двете школи – от Самоковската и Банската школа. За непредубедения посетител на Рилската обител, и в днешно време като отиде, не че разликата е огромна, но все пак разликата между двете школи, които са си разделили пространството да се зографиса може да проличи. А и предполагам колегите от Рилския манастир могат винаги да кажат кое е на банските майстори, кое е на самоковските.

Ако в началото, все пак са отричани банските зографи, начинът им на изобразяване, то в следващите години останалите школи започват да заимстват от банските майстори, налага се като едно общобългарско изкуство. Може би това е един момент, бих го нарекъл двойното робство, което се налага – веднъж в годините на турското робство, от друга страна началото на XІX век със засиленото фанариотско движение, именно стремежа на гръцкото духовенство да зароби от друга страна българите, погърчването, налагането на гръцки език в църквите и манастирите. Именно създаването на един нов начин на изобразяване против тази хилядолетна византийска традиция в християнската живопис, един нов начин на мирогледа, защото може би, самият българин има едно друго усещане за света, по друг начин е устроен и тук вече идва разликата в изобразяване на самите светци, които почитат българите налага един такъв бунт в живописта, бунт срещу гръцкото духовенство, за да може да се покаже в края на краищата и това, което е българската душа.