Join the new world

Има един трофей, който чуждите военни музеи не притежават. И дай Боже никога да не получат. Ценен е този трофей, както всичко, което е рядко и в малки количества. Още по-ценен е той, защото него просто... никой го няма. Всички знаем кой е този несъществуващ трофей, но даваме ли си сметка, какво означава той и каква цена са платили за това най-добрите синове на България? Българско бойно знаме е трофеят, който военните музеи по света никога не са притежавали и няма да получат. Няма друга такава държава, която след шест войни и безброй битки да не е загубила нито едно от бойните си знамена!
Може да сме всякакви, но няма пленено българско бойно знаме нито през Руско-турската, нито през Българо-сръбската, нито през Балканската, нито през Междусъюзническата, нито през Първата световна, нито през Втората световна войни. И естествено в битките, които български военни части водят от 1993 г. насам по света - също няма. Няма друга такава държава. И колкото и да го повтаряме, малко ще е.
От 1877 г. насам българите запазиха бойните си знамена в кръвопролитни сражения с армиите на Турция, Сърбия, Гърция, Румъния, Черна гора, Франция, Англия, Русия и Германия, че даже и на САЩ. В едно от тези сражения английската армия понася най-тежкото поражение в историята си.
В Дойранската епопея през 1917-1918 г. срещу дивизията на генерал Владимир Вазов се изправят до седем (!) вражески дивизии, от които три английски. Стотици хиляди снаряди, включително такива с бойни отровни газове, са изстреляни срещу българските позиции. Англо-френско-гръцките войски на два пъти сменят цевите на артилерийските си оръдия, които буквално се разцепват от невиждано интензивната стрелба. След такъв обстрел не би трябвало да е останал жив български войник - така си мислели всички, застанали срещу занемелите български окопи.
Българите обаче си били останали почти всичките, в отлична форма, а артилеристите и картечарите отдавна били простреляли бойното поле по квадрати. И чакали противникът да дойде да се порадва на "победата". Което той опитал да направи. Първите роти тръгнали малко небрежно, малко като на парад. Но не се върнал никой - от склоновете на планината изревали тежките картечници и скорострелната българска артилерия, отлично замаскирани и непокътнати, разположени в сложни фортификационни съоръжения, влезли след време във военните учебници.

И така до три пъти. Упорити и храбри били англичаните, трябва да им се признае, и надменни. И платили висока цена - след десетки хиляди убити и още повече ранени, англо-френско-гръцката войска се оттеглила. В смисъл, остатъците от войската се оттеглили. Отношението на жертвите било невиждано, над 40 към 1. Такова поражение англичаните никога преди не били понасяли и никога след това не понесли. Впрочем, те се оказали наистина джентълмени, каквато им е славата. Осемнадесет години след най-тежкото поражение във военната история на Англия, Британският легион поканил генерал Вазов на юбилеен парад по случай победата на британската империя в Първата световна война. Когато минавали край генерала, дефилиращите английски бойни части свеждали в негова чест знамената. Това те никога преди и никога след това не направили. Имало защо. Както има пленено английско бойно знаме някъде в складовете на българската армия. Това пък е другата история на бойните знамена. Тя също е забележителна.
Няма пленени български бойни знамена в чуждите военни музеи, но в българските музеи - колкото щеш противникови знамена. Но по правилата на някаква криворазбрана деликатност ли, поради лъжата, наречена политическа коректност ли, не знам, но пленените чужди бойни знамена стоят забравени в мазетата на военните ни експозиции. Напразно впрочем стоят. Да бяхме взели пример от музеите на бившите си противници и днешни съюзници. На показ там са знамената на победените от тях вражески полкове и дивизии. Сред които, ще повторя за сетен път, българско бойно знаме няма. Стоят там на показ пленените знамена, защото това е История и няма защо някой да се докача. А и да се докачи - негова си работа.
Така че когато свеждаме глави пред българската бойна слава за да изкажем признателността си към тези, заради които ни има, нека не се стесняваме да изложим пленените бойни знамена на чуждите армии. На армиите, които в смутни времена се опитаха да покорят България, но не успяха, оставяйки тук костите и знамената си. Няма вече какво да делим със съседи и бивши противници. С тях сме заедно в един обединен свят и дано да е така завинаги. И едва сега можем да кажем на предците си: Вие, които в жестоки битки отстояхте тази невъобразимо красива страна, може вече да почивате в мир. Не беше напразна саможертвата Ви, ние сме тук и България ще я има.







Победителите в тазседмичната викторина са:

1 място с 16.9 точки N.V.Velkov Награда 17 К6 танка.

2 място с 13.3 точки Kamen xxx Награда 13 К6 танка.

3 място с 5 точки rado.tupiq Награда 5 К6 танка.

Честито на победителите!



Подпомагане на четниците!

Всеки оставил коментар под статията ще бъде подпомогнат както следва:
Четниците от Първи Революционен огръг ще получат по 300 здраве.
Четниците от Втори Революционен огръг ще получат по 100 здраве и 3 К6 танка.
Четниците от Трети Революционен огръг ще получат по 5 К6 танка.
Не мисля, че Четвърти Революционен окръг има нужда от подпомагане, но все пак, ако на някой му трябва нещо, нека сподели. Ще му бъде оказана помощ!


Благодаря на хората, които подпомогнаха Комитета: svetljo stefanov, Mancho Manev, Hristian Taina, terita, han Tervel и Reborn Fire.
Средстваъа, които дарихте ще бъдат разпределени между всички четници на Комитета. Спрямо Уставъ на Централния Комитет войводите по никакъв начин нямат право да се възползват от средствата събрани в Комитетската Каса.
Който иска и има възможностда подпомогне Комитета чрез дарение може да го направи тук.









С Уважение: