Извън контекста или втора крачка встрани.

Day 1,649, 08:21 • Published in Bulgaria Bulgaria • by V.e.l.e.V

Във втората ми сериозна статия ще обърна внимание на подменянето на термина „турско робство” с абсурдното „османско присъствие”.
Робство или присъствие??? Риторичен въпрос, нали? Мисля, че всеки от вас вече си е отговорил, което ще рече, че няма смисъл от задълбочаване..., но ще го направя, защото всеки път, когато отварях учебника си по история за 11-и клас неизбежно се натъквах на урока „Османско присъствие в българските земи”(Съжалявам, че не съм запомнил имената на авторите за ги изпиша тук за техен позор.).Също така предвид бързата деградация на обществото и особено на подрастващото поколение, мисля, че е редно темата да придобие малко публичност.

„Още от онзи черен за човечеството ден когато кракът на турците стъпи за първи път в Европа, те са олицетворение на най-нехуманния човешки вид. Където и да са се появявали, навсякъде са оставяли след себе си широка кървава диря и където и да е прониквало тяхното господство, цивилизацията е загивала и изчезвала. Навсякъде те представляват власт на грубата сила в противоположност на властта, основана на закони, на цивилизацията.” („Уроци по клане” на Уилям Гладстон)
Не искам да припомням позицията на някои наши управници, които не смеят да произнесат двете думи: „турско робство”. Това направи дори бившия президент, който за съжаление, е дипломиран историк! Но ще оставя продажните ни управници, дано историята скоро ги забрави. Ще се поровя малко в нея и ще ви припомня някои факти и моменти.
Без съмнение, всеки народ в своята история е бил през определени периоди под чуждо владичество. Някои за по - дълго, други за по - кратко. Нашето иго е продължило от 1393/1396 до 1878г. и се оказа не само сред най - дългите, но и сред най - страшните, най - варварските и най - жестоките. Оказа се такова защото един народ с твърде ниска степен на цивилизационно развитие, като въпросния турски, завладял с военна сила един далече по-напреднал народ като българския. И това е нашата трагедия, с фатални последици, които усещаме и днес. През далечната 1393 година, когато паднало Търново ключовете на крепостта турците получили след коварство от свои шпиони - венециански евреи! – България била държава на 712 години, а Турция на 72. Знаем, че в началото на 14 век Осман I основал в Мала Азия държава с главен град Бурса, а по- късно разсипал прекрасния Константинопол, превърнал го в своя столица и осквернил християнския храм „Света София”. Оттогава до Кримската война (1856г.) тази империя воювала непрекъснато, повече от 500 години (по точно 532). Воювала за чужди територии, поробвала цели народи, унищожавала материални и духовни ценности и не създавала нищо, за разлика от другите империи през този период – Англия, Франция, Австро-Унгария. А България поне три столетия преди това вече имала свои книжовни школи (Преслав, Охрид, Търново), писатели (Константин Преславски, Константин Костенечки, Патриарх Евтимий), развита просветна система, самостоятелна църква и дори своя патриаршия. Докато Османска Турция е изоставала във всяко отношение, безпросветна държава, която се олицетворява от спахия – турчин на кон с ятаган в ръка, готов във всеки момент да граби, опожарява, насилва, мародерства и убива. И той го е правил цели 485 години! Според исляма, в който е обучен да вярва сляпо без изобщо да мисли, колкото повече християни или неверници изтреби на земята той, толкова по- щастлив ще бъде в „мюсюлманския рай”!
Над 300 000 българи са били насила включени в турския еничерски корпус. За него българските момчета-християни са били насила вземани на възраст между 7 - 10 години. И само за 10 - 12 месеца са били превръщани в жестоки еничари. Обучавали са ги в изключителна жестокост към своите сънародници българи и насила са ги превръщали мюсюлмани-фанатици. Еничарите са извършвали най - кървавите изстъпления към своите сънародници.
Геноцидът над българите бил страшен и непрестанен! Започнал още с падането на Търново и масовото избиване на цялата българска аристокрация, интелигенция и духовенство. А България, както знаем, тогава е сред водещите, цивилизовани държави в Европа. Така нар. „Османско присъствие” довело до смазването на един цял народ, една невиждана по своите размери жестокост, непозната за цивилизования свят тогава. Геноцидът продължил с различни темпове и сила до „културния и европейски” XIX век, до клането в Батак (оказа се, че акцията „Анти- Батак” се субсидирала не толкова от Берлин, колкото от Анкара.) до опожаряването и кланетата в Стара Загора, Перущица, Търговище и в още десетки градове и села по време на Априлското въстание. До изтребването и прогонването на тракийските българи, за което и Турция и Първанов упорито мълчат.


Пораженията от Геноцида усещаме и днес. Според учени-демографи, ако не беше поробена от Турция, България днес щеше да бъде една от големите европейски държави с по- обширна територия и близка по брой на населението до Англия и Франция - повече от 60 милиона жители, но за съжаление след 1878 година българите са малко над 3 милиона, което говори за системния геноцид. Пораженията обаче са не само в посока на намаляването на населението. Те са във всичко, във всяка област: икономика, просвета, култура, църква. Турците обграждат България с висока „китайска стена” за векове. Българинът е просто в затвор. Напълно лишен от контакти с цивилизования свят. А и Европа не подозирала, че на Балканите има някакъв християнски народ с минало и древна история. Това, че църквата ни като православна остава без подкрепата на католическия и протестантски Запад също е сред факторите, забавили освобождението ни.
Това, че поробителят е „примитивен” народ нанася огромни, непоправими щети върху България. И други народи на континента попадат под робство, но по време на австрийското робство италианците се радвали на Ла Скала и аплодирали Росини, Доницети и Верди, чехите и унгарците имали своите Сметана, Лист и Дворжак, поробените от испанците холандци се гордели със своите Рембрандт, Ван Дайк и Рубенс. А българинът тлеел в мрака на бездуховността. През XVI век, например, в България е останал само един книжовник и почти цялото население било напълно неграмотно. То е просто една безправна „рая”, едно стадо от „гяури”, както сега самозабравили се министри и депутати от незаконната партия ДПС наричат нас, българите! Това, че България била заобиколена от поробени или васални на Турция земи, че не граничела поне с една свободна и цивилизована европейска държава е наистина трагедия и това за дълго спира нормалното ѝ развитие
Изкривил се националният характер на българина. Той бил принуден да живее във вечен страх за физическото си оцеляване. Ужасната отрова на страха, която разнебитва нервите и смазва душата, парализирал неговата воля. „Преклонена главица сабя не я сече!” Страшна поговорка, без аналог в европейските езици! Най- лошото е, че това робство, този затвор довел до две големи морални злини
- отчуждаването на българина от общото, от държавата (която е враг за него и днес!)
- отчуждаването от вярата в бог, защото, след като един народ се моли 500 години на бог да го спаси от злото, а той не го спасява, вярата лесно може да се изгуби.
Българите са много по- малко вярващи, отколкото румънците, поляците или руснаците.
Пораженията върху националния характер са видни и днес: ниската степен на развитие, ниския морал и култура, корупцията, мръсните улици, опростачването на нацията. Общество, изградено върху корупция, в никакъв случай не може да се нарече „цивилизовано” и „морално”. Виждаме го и сега как се налага най- вече от актива на една антиконституционна и пагубна за страната ни партия. Поражения има и върху езика. Хубавият и звучен български славянски език се замърсява чувствително от турските думи през тези столетия. Неговото развитие се забавя много. Той просъществува под формата на множество диалекти - близо 90, за да се оформи едва в края на XIX и началото на XX век. Но грозно звучащите турцизми все още неоправдано битуват в речта ни и я замърсяват, много географски топоними също носят старите и некрасиви турски имена. В същото време в заграбените ни от съседите изконни български територии не е съхранен нито един топоним, там и имената на етническите българи са турски или гръцки сменени със закони още от 1934 година!
За робството са изписани хиляди страници, а днес някои продажни безродници се опитват да го омаловажат и дори зачеркнат. Под диктовката на някои продали се на Анкара политици, депутати и министри, те вече пренаписаха учебниците по история и литература и промиват мозъците на нашите деца. Робство е нямало, имало е някакво османско присъствие и българинът е живял относително добре и спокойно!