Join the new world

Първо ще започна като се извиня на който се е почуствал засегнат от предишната ми статия. Тя не беше насочена към никоя определена личност, дори аз самия не бях наясно кой провежда самата кампания. Отреагирах на официално изнесената информация и по-скоро липсата на достатачно такава. Когато човек греши е редно да признае грешката си.


През последните дни получих многобройни пожелания за майка ми, сестрата която нямам и родата ми до 9то коляно(за съжеление не мога да дам връзка за повече от 4тири), местожителството ми (макар и само на 7 метра от земята, клона ми е достатачно дебел), професионалната ми насоченост (не нямам проблеми с дефицит на дърва за камината вкъщи) и тн.

Честно казано смятах да обеснявам, защо и къде беше проблема и колко просто можеше да е решен, как за 5 дни имаше една статия с 1 изречение за това какво се случва с даренията и как за 1 ден имаше 4тири свързани с моята личност но така и нямаше цялостен отчет, дори незнам дали още има, но това няма никакво значение вече.

Една игра не струва нищо от това. Така, че ако не съм отговорил на някой на лично през тези дни нека и те приемат извиненията ми, в един момент спрях да си отварям пощата.

Дълго се чудих дали да засегна и темата за случващото се във вуртуалната ни родина и като цяло бях решил да не се занимавам въобще, но така и така съм лошия пък и като цяло не остана какво да ми пожелаят многобройните ми доброжелатели та поне да знам защо.



Царя е гол


За съжеление, оправлението на страната ни вече е на базата на митове и митологии, на великия пълководец, на великия дипломат, на великия танк и тн. Обещанията и прокламациите за "дълготрайно затриване", "50% по-силни сме" и "ще ги държим затрити а със останалата щета ще помагаме" се оказаха лозунги като от парад на 24ти май по татово време.

Разбира се ще следват редовните извинения които следват всеки път: промоциите на плато, ботовете на турците, ЕДЕН и ТЕРА се бият за турците а за нас никой и тн.

Това е част от митологията сама по себе си, всички успехи са лични, но всички неуспехи са дело на външни фактори. За съжеление, точно тази нагласа е и основната причина за случващия се пред очите ни безпрецедентен крах на виртуалната родина. През 3 години игра до този момент, дори във времената когато откровенно бяхме доминирани от противниците си, никога до сега не сме били толкова безмилостно бити на бойното поле като през последните дни. Нещата са стигнали до там, че ако не вземем някой и друг рунд в директните битки има реална възможност не само да бъдем затрити, но и да нямаме конгрес през следващия месец. На този етап не е ясно кой от двата вариянта е по-лошия, липсата на конгрес или поредния обслужващ послушен конгрес.



Но да почнем едно по едно.



Държавните оргове


През този мандат се оказа, че първо 1 седмица нямаше достъп до орга на външно (честно казано нито не вярвам предишния министър грейвробер да не е предал паролата, но дори това да е станало, президент може да я изиска за нула време, ако админите не отговорят на тикета бързо има и други методи). Впоследствие се оказа, че зам министър е "отвлекъл" воения орг, после се оказа, че президента няма досъпт до президентския орг. Страх ме е да питам какво става с останалите държавни оргове, които не са толкова популярни или пред очите на обикновенните играчи. Като цяло това най-малкото създава впечатлението за пълен хаос, да не говорим за времето което отнема да се решат такива тривиални проблеми които не са нови.



Външната политика


До този момент единствената информация е, че министъра е сменен и че е проведена среща на СОТ, но сме в чакане на издигането от "наша страна", по желание на другите страни "главнокомандващ" на съюза.

Това беше резултата от първата седмица от мандата, като от тогава нова информация няма. Съдейки по координацията която се постига по бойните полета, съюза на практика не функционира и главнокомандващ на този етап едва ли има. По притеснителното е нехайството с което се оставя времето да си минава и пълната мъгла в която всичко се прави. Резултатите на бойното поле са също така плачевни. Независимо от "грандиозния" успех да затрием Турция, към настоящия момент Чили и Южна Корея ще са без парламент през следващия месец, като България в най-лошия случай може да ги последва.

Абсолютно недълновидно беше, че не обърнахме внимание на съюзниците си след затриванетъо на Турция. За мене лично е цинично да поставяме като пурви приоритет дуържането на ненужни нам турски региони пред освобождението на оригинални такива на не само най-близките ни, но и официални съюзници. Това беше едно от нещата срещу които негодувахме като млада държава и изглежда вече извървяхме пълния път до там да мсе от другата страна.

С това отношение към двете страни в нашия съюз (работещ или не в момента), няма как да се надяваме да привлечем който и да е към него, още повече да пртетендираме, че ние сме по-различни от останалите силни страни в играта. За съжеление не сме, вече сме същите егоисти, дори може би вече по-големи и в някои насоки по-ценични, защото ние знаем какво е да си от другата страна.



Военната тактика


Една от страните които се славеха като най-добри тактици, най-добре организирани и съотвенто най-нежелани противници, България се превърна в лесно предвидима и сравнително лесен противник. След така успешната тактика "партизанин" в митологията на виртуалнот ни бойно дело ще остане и новата тактика "раздай" която е единствената която се практикува в днешно време.

Мога да напиша много защо тя е слаба тактика попринцип и особенно за силна страна като нашата, но ще го оставя за някой друг ден ако намеря мотивация да напиша специализирана статия за военното дело в играта. Ще кажа само, че тази тактика води до две основни слабости. Първата е неспособност да се оправлява щетата на населението и втората, хората спряха да следят воените инструкции от армейския вестник. Разбира се тактиката си има значителен политически бонус за собственика на вестника от което се прави поредното раздаване (случайно или не държавни танкове се раздават вече месеци наред от частни вестници а не от държавния, който е и предназначен за тази цел -- армейския).

Отдавна сме забравили как ние самите прокарахме тактики от типа да си подбираме рундовете в които да се бием, когато ние бяхме в обратната ситуация. Поради тактиката "раздай", сме неспособни да контролираме щетата и да се противопоставим когато противника се зарежда за определени рундове. Това ни повишава разходите за водене на битки и води до загуба на рундове във времето в което ние би трябвало да доминираме.



Икономически аспекти на окупацията


Географската ситуация на регионите дава предимство на турците. Те имат само един регион който граничи директно с оригиналните ни региони и могат във всеки един момен да прекъснат достъпа ни до каквито и да е ресусрси които вземем от тях с едно въстание. От друга страна ние имаме 2 региона които граничат с тях и при реципрочна ситуация, трабва да спечелим 2 последователни въстания за същия ефект. Това означава, че разхода за задържане на наши колонии в Турция е значително по-висок за нас отколкото за тях, също така означава, че ние сами трябва да се стремим във всеки един момент да си пускаме въстания и да контролираме къде са те, докато те няма нужда. Това са реално от 10 000 до 20 000 лева допълнителен разход на ден, за окупация за нас спрямо тях. Отгоре на това са всички военни разходи по печеленето на тези въстания, като е важно да се има предвид, че това което харчи държавата е само малка част от разхода за икономиката ни.

Тук отново възможността на турците спокойно да губят въстание без това да поставя под въпрос всичките им ресурси, намалява военните разходи за потушаване на въстания.

Допълнително, тъй като при директните битки сблъсака е не само България срещу Турция но и ОНЕ срещу ЕДЕН, ние сме в по-неблагоприятната ситуация, да бъдем принципно с по-нисък приосритет в ОНЕ отколкото Турция в ЕДЕН, което води до по-високи военни разходи в ежедневните воени битки от турците.



Стратегическата ситуация


Има един мит, че от нас зависи дали Турция ще бъде затрита или ще бъде държана затрита. Това въобще не отговаря на истината, въпреки, че имаме малко предимство от към военне потенцял, наша доминация над Турция е директно свързана с количеството подкрепа което получаваме от ОНЕ. Турция е част от по-голям съюз от нашия и въпреки, че сме в добри отношения с ОНЕ, ние си оставаме страна която не е членка и следователно оставаме второстепеннен приоритет за тях, докато Турция е страна член на ЕДЕН и може да разчита често на пълната подкрепа на съюза си. Дали я получава е съвсем отделен въпрос, но при всички положения нашата тактика не трябва да се основава на "надежди" или "очаквания", че няма да получат такава.

Липсата на стратегически резерви на страната ни, не ни позволява да се справим с масирани атаки от типа на тази протичаща в момента, просто нямаме нужните ресурси за това. Недалновидната ни външна политика, също така води до еродиране на подкрепата от вън за нас, докато същото не може да се каже за турците в момента.

Затриването на Чили, води до директното следствие Аржентина да се бие за Турция срещу нас. Към това трябва да добавим и факта, че през нощните рундове сме напълно доминирани и в денонощието имаме дефицит от 4тири рунда които винаги ще губим, докато не помогнем на Чили да стане фактор в играта. Това означава, че не можем да си позволяваме да губим много рундове през останалото време от денонощието, както и че трябва да си оправляваме значително по-добре щетата си.



Високите данъци


След като много дълго време България беше страната с едни от най-ниските данъци с малки изключения, се наложи практиката да сме една от страните с относитлено високи данъци, особенно сред водещите страни. Довода с липсващите бонуси е недостатъчен.

Като цяло силата на България не е в "елит" а в масовото ни население. Затова и винаги когато данъците ни са били по-ниски е водело до по-бързото развитие на голямата маса играчи и съответно това се е отразявало на бойното поле. Ефекта беше много добре видим и през първата седмица на този мандат. Особенно безмислено е опражнението да се събират по-високи данъци за да се радават редовно танкове на цивилното население след това. Освен "политически дижиденти" друга полезна функция няма. За страна със сравнително виско % на активните играчи е по-добре да се оставят парите в самите тях, защото те ще ги използват многократно по-пъноценно.

Особенно важно е това когато има ново поколение от играчи, които тепурва се опитват да направят първоначалното натрупване. Инвестирането в тях сега ще дава многократни дивиденти в бъдеше. Една от причините играчи да не се откават лесно от играта е добре развит акаунт.



Парламентарна или президентска република


Отговора май вече е коалиционна република. Като цяло парламента може да бъде окачествен като импотентен орган на изгниваща бивша демократична система. Има играчи с по 20 медала за депутат, които са плюли по други за същото с години. Реално влизането в парламента вече е следствие на лична лоялност към някой от партийните дерибеи а не следствие на личните качества. Парламента се е превърнал в арена за водене на политически битки между еготата на водещите политици (не политически пшартии), чиито партии ги обслужват по един или друг начин.

Предложения от типа: "Правителството предлага вдигането на данъците на еди какви си нива", без обоснование, защо, как се е стигнало до тези цифри, плиусове и минуси и тн си е вече приета практика. Не само не се върразява но се подкрепя без да се даде и довод защо, само с коментари от типа "да", за да може после статистиката да "отбележи" активност.

Този тип отбиване на номера е вече статуквото а не изключение, решенията се взимат другаде а в парламента само се "узаконяват" по един или друг начин.

Президентската институция в последно време е напълно зависима от партийните дерибеии, ако президента е послушен или се е договорил с основните такива, то той има спокойствие да прави каквото иска, ртезултатите са от без значение, успехите винаги са лични а неуспехите се дължат на външни фактори. Ако не е, следват непрестанни "парламентарни" дискусии и политически врътки, когато всички започват много сторог да спазват виртуалните закони, да се позовават на тях и при всяка възможност да "доказват" колко "некадърен" е президента и неговия кабинет.

Това ще доведе рано или късно до загуба на основното предимство което България имаше пред всички останали и то беше домократичното си (с всичките си кусури) оправление и значително по-голямото количество играчи с оправленски опит и съответно по-добро разбиране за механиките на игата.



Що е то "интерес"


В днешно време изразът "интересите ни" е много популярен, особенно за представяне на лични амбиции. Интересите на страната могат да бъдат само съвкупност на интересите на всички играчи и то не само сега или близкото бъдеще но и в преспектива. По тази причина основния сблъскъ би трябвало да е краткосрочен интерес на страна срещу дългосрочен. За всеки който е изкарал известно време в играта знае, че няма такова нещо като краткосрочен интерес. Играта е базирана на натрупване и следователно има доста голяма инерция на действията, всеки който забрави това и почне да действа на парче от днес за утре рано или късно изразходва всичките си натрупани ресурси (икономически, дипломатически и военни) и стига до провал.

За голяма страна като нашата, по-важно е да има стабилност отколкото гръмки успехи и грандиозни провали. Особенно трудно се градят дипломатически рсурси, но много лесно се пропиляват, като те има много сериозна и директна връзска с воените такива.

Икономическото обезпечаване на армията е само един малък аспект от това да може да се води успешна война (война не битка или рунд). В днешно време населението прави от 60-80% от щетата на големите страни. Информацията е далече по-слино и добро оръжие от каквито и да са "по информирани" решения.



Интереса на България


Като цяло ние сме страната в най-незавидно географско положение. Имаме директна граница с 5 от топ 10 страните в играта (никоя друга страна няма толкова топ страни по границите си). Освен това в нашия регион със потенциален достъп до нашата страна са още 3 топ 10 страни. Ние нямаме слаба страна която да можем лесно да доминираме освен Украйна по нашите граници. Това обаче винаги би било възможно единствено ако можем да гарантираме границите си с останалите топ сили в играта.

Напрактика колкото и да не ни харесва, единствения начин за стабилни ресурси в бъдеще е отново да ги наемем от Русия и евентуално Иран, Пакистан и Индия. Алтернатива да държим Турция или Гърция или Румъния окупирани дълготрайно са илюзии. Украйна по би било възможно, но отново е въпрос на това да можем да водим и война с топ военна сила в допълнение с война с Украйна и пазене на колониите си.

Особенно силен е интереса ни да помогнем и на Чили и на Яжна Корея да се развият и да балансират в бъдеще основната ни слбост през нощните часове, което води до стартиращ резултат от 😇 във всички важни битки. На този етап други възможности за нас в този часови пояс няма.

Отделно трябва да работим върху подбряване на връзките с Индонезия и Македония, като възможни съюзници и страни които в бъдеще да дръпнем заедно с Русия и Индия към нашия съюз. Бъдещето както винаги до сега зависи в много по-голяма част от силната ни дипломация и подкрепяща роля на военната ни сила отколкото обратното. Причината за това е, че сме заобиколенни от големи военни сили и накъдето и да тръгнем по-голямата част от военната ни мощ в най-добрия случай бива абсорбирана и с остатъка няма как подържаме достатъчно влияние.

Без играждането на сфера на влияние, ще си останем регионален играч, който се ежи и пени на един или друг съсед в различен момент от историята си и е вечно "предаден" защото винаги е принуден да бъде реагиращия а не водещия събитията. Ако някой има илюзии, че ние сме водещите в конфлика с Турция, то той се лъже жестоко. Този конфлик е напълно реакционне от наша страна и ако не променим мисленето си в дългосрочен план сме обречени да повтаряме историята и да сме вечните реакционисти в тази игра. Единствено силна дипломация може да бъде компенсиращия механизъм с който да можем да спечелим "инициативата" и ние да сме генериращия събития фактор в играта, както беше закратко след освобождението на Украйна, когато ние подбирахме с кой, къде и кога да се бием а останалите страни реагираха на нашите действия.

Време е да решим и да се фокусираме върху "зоните ни на интерес", като Южна Корея, Чили, Индия, Русия и съответно, Азия и югоизточна азия и Южна Америка. В европа на този етап друго освен пинг понг войни с Турция и подобряване на координацията с Мякедонците срещу ГЕРТРУД (двойката Гърция и Турция) за друго няма възможност.



Медии


Ще завурша с това накратко. Като цяло медди в България почти няма. Топ 5 статиите напрактика всеки ден са раздаване на нещо, въпреки че меценатството е похвално, това постоянно преекспониране поражда единственно обшност коато се върти около "намазването" я на някой танк, я на малко хляб от тук или там. Личната инициятива и стремеж за развитие и успех липсват и в момента се отглежда поколение което става зависимо на подеяния. За това самите те нямат никаква вина.

Другия тип статии е тролене, чието качество прогресивно спада. Около ибори все още има политически статии, но и те вече са изключително постни и по-скоро за отбиване на номера отколкото с някаква определена цел.

Като цяло, вече напълно липсват каквито и да са качествени статии, анализи, размисли или каквото и да е друго което да си струва четенето, държавните вестници са напълно умаловажени от редовната употреба на лични вестници за "дървавни" статии.

Всичко това води до спад на ангажираността на обикновенните играчи и съответно по-ниска информираност, мотивация и мобилизация за следваната от страната политика (когато има такава). От своя страна това води до липса на "изисквания" за "резултати" или спазване на дадените обещания по избори. Тези обещания от друга страна вече се дават без никакво намерение да се спазват и само като надпревара кой ще може да напише по-гръмка или по-"серизона" програма. Делегирано е правото на критика изцяло на партийните номенклатиурчици, които изпълняват тази си роля спазвайки партийна, но по-често личносттна лоялност.