Размисли за армията

Day 1,209, 13:09 Published in Bulgaria Bulgaria by penchev



Уважаеми читатели,

дойде момент в който да се отклоня от обичайния предмет на статиите си и да изложа моето виждане по някои наболели въпроси относо армията.




Преди време и аз бях част от армията, макар числото, съответстващо на силата ми да не говори много убедително за това. Помня, че и тогава имаше проблеми, ставаха и грешки. Армията в момента се е развила значително спрямо момента, в който и аз участвах дейно в нея, но за съжаление много от грешките продължават да се повтарят.

Ще се спра по-конкретно на дисциплината. Ясно на всички е, че част от армейците, макар и малка такава, използват членуването си в армията за лични изгоди - борба за медали и други далавери. Това са хора, които уронват престижа на цялата армия и въпреки това продължават да се числят към нея. И това се случва на фона на списък от стотици, чакащи да постъпят в казармата. Какво да си помисли игрчът, който изхранва армията с данъците си и чака на опашка за казармата с месеци? Ако дори успеем да се абстрахираме от почти ежедневните драми и свади в пресата, пак трябва да проявим сериозно въображение, за да се съгласим, че армията ни се управлява добре.

Вярно е, че много е постигнато, но има и доста, какво да се желае. Моето лично мнение, че би трябвало да се затегне дисциплината и уволненията да не бъдат показни изключение. От стотиците, чакащи, все ще се намери някой по-мотивиран и по-съвестен, че да заеме овакантеното място.

Можете да започнете с героя от днешната битка:



Битки се губят, случва се. Не може винаги да печелим. Дали от наши грешки или от бъгове в играта това се случва. Вчерашната битка не ни е първата загуба, няма да е и последната. Днес в посланическия чат станах свидетел на някои много грозни изказванията, които не правят чест на автора им. Ще спестя името на същия. тъй като не смятам, че такива неща трябва да се публикуват в пресата. Просто тази случка ме подтикна да ви напомня, че ерепублик все пак е само игра и понякога прекалявате.


Настоящата статия изразява единствено личното ми мнение 😉
Поздрави,
penchev