Чест и доблест
![Bulgaria](http://www.erepublik.net/images/flags_png/S/Bulgaria.png)
Shnor Hell
След дългата езда, напрежението от вчерашните преговори и краткия интервал за спане, на Полковникът му се струваше, че сънят продължава. Месецът, през който Сборната бригада бе придадена на Опълчението бе минал в постоянни преходи и преследвания. Вчера , след като напусна Софлу, до пладне успя да предислоцира дружините и въпреки разкаляните пътища, бе превел батареите о време на позиции, за да забави прехвърлянето на противника оттатък Марица. Битката бе вяла, с кратки артилерийски обстрели на позициите пред съседното село Мерхамлъ. След час и половина размяна на снаряди, противникът развя бяло знаме и поиска да се обяви примирие, уж с цел, да се избегнат цивилни жертви. Не се бе вързал на тази хитрост и бе пожелал среща с командирът за да договорят предаването. Комарджията принц Виндишгрец набързо приготви протокола за капитулация.
***
Идват! - дочу се възглас от събралата се група офицери.
***
Прекара ръка по лицето си с надежда да премахне умората. Изпъна шинела и намести кобура.
Пред него бе застанал Генералът, загледан в приближаващата се върволица от към съседното село. Бе останал безмълвен през последния час. Не се разбираха. Генералът бе 5 години по-възрастен, бе участвал в Априлското въстание, бе получил първия си орден „За храброст“ през 85-та, докато е забавял Моравската дивизия, устремила се към Сливница. Полковникът бе участвал в същата „онази“ война като ординарец на княза, бе останал без медал и ... все още бе само полковник.
***
Генерала бе тъжен – от двамата загинали през вчерашния ден, единият войник бе синът му.
***
Най-отпред, възседнал красив кон, се поклащаше командирът на корпуса - Пашата. Наблюдаваха тази колона от повече от час и времето като че ли бе спряло. Пашата дръпна юздите на десетина метра пред събралите се български офицери и слезе от коня. Бавно се запъти към групата
Кърджалийският корпус се предава без оръжие. 242 офицери и 9363 долни чинове се представят пред Вас. Оръжието оставихме в Мерхамли, като бе договорено - каза Пашата, откачи сабята и я подаде на Генерала.
Моите съболезнования, Генерал ефенди! – допълни смутено Пашата.
Генералът изтегли леко сабята от ножницата, полюбува се на украсата по ръкохватката и отговори сухо:
Война е. Вие изпълнихте своя дълг с чест. Връщам Ви сабята в знак на уважение.
„Аз бих го убил“ - премина през главата на Полковника. Побърза да прогони тази мисъл – правилата забраняваха, а и възпитанието му не позволяваха подобни страсти.
Протокола бе спазен и така трябваше да бъде.
Полковник, обърна се Генералът към него, имайте грижата пленниците да бъдат конвоирани във вътрешността на страната и да им бъде оказана необходимата помощ по време на придвижването!
Слушам! - отговори Полковникът и понечи да се отдели от групата за да се заеме незабавно с организацията.
Генерал Ефенди! Може ли да видя войските, с които се бихме през последните 40 дена?
Дочул искането на Пашата, Полковникът се спря и се обърна.
Генералът се наклони към адютанта си и тихо отдаде разпореждането.
***
1000!?
Да, другите останаха по склоновете на планината, един отряд охранява града с пристанището. Един отряд е на южния фланг. Това са дружините, с които водихте бой вчера.
Полковник! Разпоредете се конвоирането да започва!
Предстояха още много битки и една крепост очакваше да бъде превзета.
Това е опит за художествена измислица, базиран върху един исторически фрагмент от преди точно 98 години. Нека помним и нека предаваме тази памет на тези след нас.
И да се учим от доблестните на чест!
28-11-2010
PaTau
Comments
Бладогаря на Ратай, че избра страниците на моя скромен вестник за трибуна.
вот
А тва на ратайчето ли било?Вие с пулси и филиван що не си направите един общ вестник?
Браво. Вот!
Грийвас, и аз се чудя защо цялото БНФ не направите същото ама... прибирай се бързо у дома, че некав грък по гащи разпитваше за теб...
Greevas: Не зная защо си раздразнен от статията.
Аз не мога да направя нищо за хората преди мен, освен да ги споменавам.
Не е много, просто сметнах за необходимо да отбележа този ден по някакъв начин и тук в този измислен свят, където понятията като чест и достойнство (които са виртуални по своята същност) би трябвало да са достижими.
Уви, не успяваме достатъчно : (
Greevas, понякога като нямаш нищо за казване е по добре да не пишеш. С най-добро чувство го казвам 🙂
Greevas, приятелю... Псевдо-националисте! Чест, доблест... Имаш ли някаква идея за какво става дума в тази статия?
24ZimnichanskiDay 1,104, 06:23 Greevas, понякога като нямаш нищо за казване е по добре да не пишеш. С най-добро чувство го казвам 🙂
+1