Join the new world

Провокиран от този конкурс и борейки се дълго време с мързела ми, най-накрая се реших и аз да драсна нещо.

Като всеки еПенсионер и аз милея по отминалите времена на eКомунизма (V1), когато бай Тошо (Плато) не бе така алчен, играта бе много интересна, а самото общество еРепублик бе далеч по-сговорно и колегиално! Като играч с над 4 години и половина опит съм видял всичко в тази игра, след дълго и на моменти отегчително ровене в прашасалите кътчета на спомените ми от ряпата не можех да откроя само един момент/спомен, който да ми е най-любим, затова ще спомена всичко. (Сега е момента да си вземете провизии - храна, вода, цигари, посетете тоалетната, че ще последва стена от текст, на която и Стоич би завидял.)

Началото: Как всъщност се озовах тук в това прокажено място? Цъках една друга онлайн игра и един ден си викам я да видим какво се случва във форума, може пък да засека някой друг зевзек и заедно да убием малко време, докато взаимно се храним. Та отварям въпросният форум и първото нещо, което ми се наби в очите бе нова тема, в която един пич разказваше за ряпата, че еБългария е изтрита от качамаците и всеки който желае да помогне е добре дошъл. Естествено веднага се регнах през рефералният линк на човека (доколкото помня ника му беше To_DO) и се озовах тук в ряпата. И така, нова игра, като всеки един от вас почнах да ръчкам тук и там да видя какво аджеба се прави тук и как мога да бъде полезен. По някое време стигнах до секцията с личните съобщения, а там вече ме чакаше писмо от гусин президента на еБългария - Гарабеда . Отварям писмото, а от там след една стена от текст, в най-общи линии бла бла бла, най-отдолу имаше сложен линк към някакъв чат, където новите играчи да получим съвети. Разбира се нацъках и този линк и не след дълго бях в един чат със стотици други неориентирани главочи и всички вкупом и в един глас питахме "абе какво мамка му правим тук" и "с какво мога да помогна". Набързо ни обясниха, че сме много тъпи и прости (така и не разбрах защо, сигурно е било вярно хД), но за моя изненада Гаргамел, ъъъъъ така де Гаро взе, че ми писа на лс, обясни ми на две, на три какво да правя и ме остави да дерзая. Така и не мога да разбера защо не се отказах още тогава (още едно доказателство колко прост съм бил)..., но няколко дни по-късно все още бях тук и о изненада - оня досадник с големият нос взе, че пак ми писа и тръгна да ме разпитва дали искам да се занимавам с подривна дейност и саботаж на качамаците. Като се има предвид, че северните ни комшии никак не са ми любими веднага се съгласих и в следващият момент се озовах в един друг чат, вече с доста по-малко хора, а името на чата бе "Операция Мамалига". И ето, че стигнахме до първият ми любим спомен - организацията и реализацията на операция Мамалига. Дъртите кучета знаят за какво иде реч, но да разкажа за по-еМладите. Операция Мамалига представляваше план за ПТО над еРумъния. Заради тогавашната механика на играта, всички играчи, които се регистрирахме докато еБългария бе изтрита от качамаците бяхме с мамалигарско гражданство. Това ни позволяваше да се кандидатираме за депутати в мамалигарският Парламент и плана бе да вкараме достатъчно хора в Парламента им, за да блокираме гласуването на законите им и да им подливаме вода. В крайна сметка група от десетина човека си скъсахме задниците да пишем лс-та на всички новорегистрирани играчи, да ги вербуваме за идеята и да ги организираме. Плана вървеше по вода, но два дни преди изборите северните ни комшии се оказаха, че не са чак толкова глупави и ни усетиха какво им готвим. В крайна сметка Операция Мамалига по-скоро беше неуспешна, като успяхме да вкараме само трима българи в румънският Парламент - това бяхме аз, Papen83 - автора на първата българска еКонституция и много успешен дипломат и Lachkov - друг много добър дипломат. Понеже нашите три гласа бяха крайно недостатъчни, за да бъдат някаква спънка на работата на мамалигарският конгрес, ние напуснахме техният Парламент още същият ден, в който ни избраха, но преди да напуснем Папен пусна закон за импийчмънт на техният президент и за наша изненада част от румънците гласува със "ЗА", защото обвиниха него, че трима българи са заели част от удобните депутатски кресла. Закона не мина, най-вероятно, защото бе пуснат от българин, но седмица по-късно (след много големи тролни от тогавашният най-силен румънски танк - Matza (тя в последствие отнесе перм бан за мултаци)) румънският президент бе импийчнат, така че с операция Мамалига ако не друго поне успяхме са свалим президента на качамаците. 🙂 Другата причина точно това този спомен да ми е от любимите е, че докато провеждахме организацията се запознах с някои много готини хора, включително и с дарлинга!

И така какво последва: Последва това, че освен да се бия доколкото можех се зарибих да се занимавам с еПолитика. За да се намеся активно в родната политика трябваше да взема българско гражданство, а това никак не беше лесно, предвид че родните депутати по това време имаха доста ограничени бройки гражданства за раздаване, някои хора чакаха над 6 месеца докато вземат родно гражданство, но на мен ми провървя - арменският ни президент веднага ме награди с гражданство, съответно само оставаше да си избера партия. Първата ми партия (вече не й помня името, че беше нещо много изтрещяло) бе на Sevt III и Nysex. При първият ми опит да се докопам до родните депутатски кресла не успях - по онова време вота бе мажоритарен и все още бях прекалено еМлад и еЗелен, че да се излъжат повече от 3-4 човека да гласуват за мен. Но за моя голяма (приятна) изненада още на следващият месец вече бях на топло в родният Парламент, имах достъп до държавните кИбапчета и ГИфтета, ама то тогава еБългария бе толкова бедна, че голям праз... кИбапчетата и ГИфтета реално не бяха кИбапчета и ГИфтета ами някаква соева гадост дето и на бакалина не бих я дал да я яде... Въпреки, че по време във V1 бяхме много по-единни и тогава си падаше голямо тролене между отделните партии, най-вече се бяха захапали БДП и БНФ. Аз взех страната на БДП и така се стигна до злополучният за мен месец Април на 2010-а година. На президентските избори комсомолският вожд - Гаро победи фюрера с имперски амбиции - Емре ефенди, съответно подлогите на Емре веднага пуснаха закон за импийч на Гаргамел. Аз като млад и неопитен депутат първоначално не мислех да вземам страна по този въпрос, докато накрая стана ясно, че изхода на закона за импийч зависи от моят глас! Гласувах с "Против" и Гаро остана президент (наистина е готино да държиш съдбата на президента в ръцете си), това доведе до масирана атака на БНФари към мен, но аз на бърза ръка ги РУКоположих и заявих, че на следващият закон за импийч отново няма да ги подкрепя. Това разбира се никак не се хареса на Емре ефенди и той забърка първият голям политически скандал в родната история - като ми издейства перм бан, за да може закона за импийч да мине! В крайна сметка във форума стана много голям панаир относно тоя бан дето ми го натресоха БНФари и те, за да не признаят вината си така и не посмяха да пуснат нов закон за импийч на Гаро (така че в крайна сметка му спасих арменската трътка (отново!)). Въпреки, че този спомен не е никак добър за мен, наложи ми се да почна отначало, а това доведе до големи финансови загуби, както за мен, така и за куп други хора, все пак този спомен ми е скъп.

И ето, че имах нова възможност да се отскубна от това блато еРепублик и тогава се намеси дарлинга и ме убеди да се регистрирам отново, че дори и ми стана еМама (дарлинг, от тогава насам ме гони еЕдипов комплекс, но не е като да не го знаеш това...). След като рестартирах реших повече да не се занимавам с икономика и политика, ами да се фокусирам изцяло върху битките. Уви на два пъти в по-късни етапи от играта се завръщах към родната еПолитика, но за това ще прочетете по-долу. Понеже вече бях опитен играч, реших да пропусна престоя в казармата, пък и нещо не ме кефеше идеята да съм на хранилка към държавата, в крайна сметка регистрирах се, за да помагам аз, а не да ме хрантутят мен, затова се насочих към паравоенните отряди. Парадоксално, но първият ми паравоенен отряд бе Българократи. Парадоксалното е това, че отряд Българократи бе създаден от Емре ефенди, но когато аз се включих към този отряд съдията (пе'ераст) вече го беше напуснал. В този отряд се научих да удрям организирано, заедно с другите пичове от отряда успяхме да измъкнем някои важни победи за еБългария плюс се запознах с някои страхотни образи като Пулс. Докато бях в БГкратите бе и първото ми завръщане към политиката (в сянка). Президент беше Подкрепа. Честно по-лесен за манипулиране човек от Подкрепа не съм срещал. Дърпах си му конците както си поискам, а най-забавното бе, че той бе президент БНФар. Лошото е, че точно това ми завръщане към политиката в дългосрочен план бе голяма грешка. За какво иде реч? В някакъв чат се скарах с Атер - той беше МВто на Подкрепа. Атер ми се направи нещо на много важен, като довода му беше не друг, а това, че е МВ съответно той е прав. Е да де, ама тия пред мен не минават и реших, че на тоя отворко трябва да му натрия носа и какво направих? Ами убедих Подкрепа да изрита Атер като МВ! Беше ми необходим горе-долу един час, за да убедя марионетката ми, че трябва да си смени МВто. А какво беше грешката? Грешката бе, че отказах да стана МВ и подшушнах на Подкрепа да направи Тотев МВ. След като направих Тотев МВ много бързо след това се скарах и с него и този неблагодарник взе, че спря финансирането на отряда ми. За мен това не бе голям проблем, но част от другите юнаци в отряда не можеха да се самоиздържат и част от тях ни напуснаха. За капак след няколко мандата като МВ и една голяма лъжа (преписвайки си чужди заслуги за свои, нещо, което доведе до отказването от играта на двама сериозни играчи) Тотката взе, че стана и президент. Все още проклинам деня, в който го направих МВ, защото ако не бях направил това, Тотев никога нямаше да стане президент!!! Скоро след като Тотката спря финансирането ни БГкратите бе разформирован като отряд, а аз се включих в отряда, в който съм и до ден днешен - Spetsnaz. С този отряд имам много луди спомени, започнахме като паравоенни, скоро след това станахме наемници (по-старите от вас помнят времената когато бяхме първи дружки с Гърция и под всяка статия се виждаха възгласи "Hail BulGreece"), гърците редовно на наемаха да удряме във... македонските въстания, че и доста добри пари ни даваха на милион щета. Ех колко ми липсват тези времена. 🙂
И след като така и така съм на военна тематика не мога да не спомена трите най-паметни битки лично за мен:
1. Битката за Цар Лъв - лично за мен това е най-епичната битка в историята на еРепублик. Тази битка я спечелихме.
2. Битката за БИХ - трябваше да пазим първият си high регион (жито). Уви тази битка я загубихме, защото турците ни предадоха и ни забиха нож в гърба!
3. Битката за Лондон - друга много епична битка, която отново спечелихме и спасихме последният британски регион. В тази битка се хвърлиха толкова много ресурси, че в дългосрочен план статуквото във военно отношение се промени доста сериозно.

Предпоследният спомен, за който смятам да разкажа е свързан с второто ми завръщане към политиката. След грешката ми с Тотев дълго време странях от политиката, но в един момент безумието, което цареше в Парламента ми дойде в повече и трябваше да направя нещо, за да вкарам нещата в релси и ако не да вразумя дУпЕтатите, то поне да ги манипулирам и да ги карам да правят (гласуват) каквото намирам за добре. И така речено - сторено. Пуснах се от листата на НАПРЕД /Важно уточнение - аз бях заверен кадър в НАПРЕД, а не съм ходил там поради политически убеждения, просто партия Силна България бе преименувана на НАПРЕД. Друг е въпроса, че идея си нямам как се озовах в оня митичен чат... хД/ и бях избран за депутат. Ако съществува такова нещо като съдба, то моята съдба има доста извратено чувство за хумор, защото новият ми досег до политиката отново ми осигури сблъсък с... БНФ! 10 дни след като бях избран за депутат, за президент бе избран оня каун дето си снима дирника и го изпляска в статия - Greevas. Ами в крайна сметка нищо ново под Слънцето, поредният БНФарски президент дето го хапна от мен. След като Гъбите, БНФ и НБ направиха коалиция и отхвърлиха първият импийчмънт срещу Гейвъс бе време да запретна ръкави и да правя това, което умея много добре - да манипулирам хората. За нула време убедих половината депутати на НБ да подкрепят импийча , после убедих дори повечето депутати на БНФ да подкрепят импийча, с гъбеното семе реших да не се занимавам (то затова само те подкрепиха Гейвъс при второто гласуване) - просто не си струваше, вече бях уредил достатъчен брой гласове, съответно пуснах този закон и той разбира се мина. С това нещо на власт дойде НАПРЕД и шейх-фараона Крис Безлимитний. Едва ли се налага да напомням какво постигна той и екипа му, всички или помнят, или са чели за това.

Финал: Може би най-големият ми спомен от еРяпата са всички срещи, на които съм присъствал, яките разпивки, нощните плажове, рожденният ден на Гаро разбира се, когато той изяде Румъния и просто тези спомени са безценни за мен.


Мамка му това стана доста по-дълго, отколкото го мислех. Е не е като да не ви предупредих в началото, че ви чака стена от текст!