Join the new world

В тази статия ще се запознаете с един от множеството герой на нашето отечество.
Роден на 15 март през 1872 г. Борис Стоянов Дрангов в гр. Скопие Македонски дял на България, става един от най гениалните български военни. Той отраства в семейството на заможни местни търговци, които му осигуряват много добро образование. Дрангов завършва училището в Скопие с отличие, но решава да не продължава със семейния занаят. Вече юноша, той е станал свидетел на големите промени в освободена България и решава да отиде в София. Там кандидатства и е приет във Военното училище и учи в продължение на 3 години. Той прекъсва обучението си в София, защото влиза в спор със свой висшестоящ и е наказан. Над военната му кариера надвисва заплаха, но едва няколко месеца по-късно наказанието е отменено и Дрангов отново се връща в юнкерските редици. Командването го произвежда в чин подпоручик и го изпраща в Пловдив, в 3-ти конен полк. Няколко години по-късно, през 1899-та се извършва нови рокади във войската и Дрангов е пратен в Ломския 2-ри конен полк, като за всеотдайната си работа е повишен в звание поручик. Там той среща и своята съпруга – Райна Попова, потомка на велики българи.

В началото на ХХ век, българите в Македония продължават да чакат с пламенни сърца свободата, останали под хомота на турския султан. Напрежението в региона се засилва и през 1903г. избухва организираното Илинденско-Преображенско въстание. Дрангов, който е родом от Скопие, изпитва силна привързаност към борещите се за свобода свои сънародници. Той напуска армията и се отправя, заедно с други висши военни, към Кратовска област. Събира чета от 120 души и се бори в името на обединена България. Както всички знаем обаче, Илинденско-Преображенското въстание е увенчано с неуспех. Дрангов напуска Македония и се връща в България, като отново заема заслуженото място в армията. Командирован е в Санкт-Петербург, където учи елитната Генералщабна академия. Уменията придобити там по-късно ще се окажат важни за бъдещето на Дрангов. Той завършва с пълно отличие и бърза да се върне към родината, където е назначен на служба в артилерийски полк. За кратко преподава във военното училище в Княжево, а по-късно е пратен като командир на Шуменския 10-ти конен полк. Покрай работата му в действащата българска армия, Борис Дрангов започва да пише и периодични военни трудове, както и да преподава военна тактика. Познанията му са високо ценени от армията и скоро той е произведен в чин майор. През 1912г., дългът към Отечеството за пръв път зове Борис Дрангов на фронта. Започват войните за национално обединение и той е привикан като способен командир. През Балканската война е назначен за началник-щаб на 1-ва бригада от 1-ва пехотна дивизия, като се сражава геройски и печели страховити сражения край Гечкинли, Чаталджа, Одрин, Селиолу, Ескиполос и Петра. Героизмът на Дрангов няма граници, той неслучайно е удостоен с орден “За Храброст” – 4-та степен.

drangov3Първата балканска война обаче не свършва благополучно. Цар Фердинанд се намесва твърде много в решенията на Генералния щаб и допуска редица тактически грешки. Османците овладяват атаката на българите край Чаталджа, а съюзните държави, подтиквани от някои определени велики сили, започват да гледат на българите като врагове. Примирието трае кратко и през 1913г. избухва нова война – Междусъюзническата. Дрангов взема дейно участие и там, като е пратен да се бие със сърбите. Стратегът обаче влиза в пререкания с върховнот командване, след като нееднократно критикува в свои статии военният министър Иван Фичев. Срещу Борис Дрангов са заведени няколко дела, на които той е оправдан. Престижът му сякаш остава оронен и той служи дълго време в провинцията си, докато най-накрая дочаква да бъде произведен в подполковник. Междувременно, Втората балканска война(Междусъюзническата), свършва зле за България. Страната е дала изключително много жертви и е постигнала огромни победи, само за да стане жертва на предателство. Времето за реванш обаче сякаш тепърва ще настъпи.
Паметна плоча на Борис Дрангов в Скопие

Паметна плоча на Борис Дрангов в Скопие

През 1915г., по решение на царя България влиза в най-големия конфликт, познат на човечеството до момента – Първата световна война. Цар Фердинанд застава на страната на Германия и Австроунгария, като по този начин смята да се разправи със съседните държави. Войната започва и подполковник Дрангов е изпратен отново на фронта, като командир на 5-и македонски полк. Важно е да се отбележи, че това подразделение е съставено предимно от дейци на ВМРО, които нямат почти никакъв военен опит. За кратко време обаче, тактическият гений на офицера успява да превърне от тях истински бойци, които се сражават геройски в боевете край Калиманци, Кочани и Щип. През 1916г., подполковникът се намира край Петрич и за кратко се откъсва от военните действия, за да построи чешма на загиналите бойци от 5-и македонски полк. В разгара на войната, в кървавите сражения по всички фронтове загиват много български висши офицери. Родната армия е изправена пред заплаха да остане без ръководни кадри и именно затова извънредно е създадена школа за подпоручици в Скопие. Като уважаван тактик и педагог, Дрангов е отзован от фронта и изпратен да преподава в родния си град. В редиците на бъдещите военни тогава е строен и българският писател Чудомир. Той споделя впечатленията си от личността на подполковника:

“Още щом ни посрещна, щом се яви пред нас, подполковник Дрангов ни грабна и покори. Висок, строен, опънат като струна, със сини очи, които магьосват, той сякаш непрестанно гореше. И какъв изключителен оратор… Голям педагог, сърцевед, когото чувствувахме повече като добър баща, отколкото началник… Неизброими качества на човек, войник и вожд притежаваше Дрангов и мъчно биха се изброили в това тясно място, но начело на всички стоеше без съмнение личният пример”

Untitled-2След няколко месеца, близо 900 души завършват школата на Дрангов и са изпратени да служат на Родината. Много от тях се сражават смело и постигат големи победи, благодарение на уменията, усвоени от великия подполковник. Самият Борис Дрангов отново е изпратен на бойното поле. Като началник-щаб на 1-ва пехотна дивизия той се отправя към бойните полета на плодородна Добруджа, за да се бие с румънците. През март 1917г. на него му е възложено командването на 9-ти пехотен пловдивски полк. С него той защитава участъка край завоя на река Черна, на Южния фронт. Два месеца по-късно, на 26 май 1917г., при жесток артилерийски огън подполковникът е улучен от шрапнел и умира от раните си. Тленните му останки за пренесени в църквата “Св. Димитър”, в родния му град Скопие. По-късно обаче, сръбските окупатори, покрай терора и репресиите над местното население, решават да ги преместят в градските гробища. България се сбогува с още един от своите велики синове. Посмъртно Борис Дрангов е произведен в чин полковник. Днес неговото име носят три български села, а на мястото на старите пловдивски конни казарми е изграден паметник в негова чест. На гроба на великия Борис Дрангов в Скопие често се провеждат възпоменания, на които присъстват учудващо много българи.

Песен за Полк. Б. Дрангов
Информацията е от сайта Българска История който можете да посетите ТУК