Join the new world

Гербът на Индонезия

Ако в предната дестинация( Южна Корея) ви разказах как един народ е разделен, то сега ще ви разкажа за една страна населявана от около 300 различни етнически общности, говорещи 742 различни езици и диалекти. Страна, която е по-лесно да обиколиш с лодка, отколкото с кола и в която хората всяка сутрин оглеждат небето с надеждата и този ден да мине без изригване на някой от 128 действащи вулкана. Но тази страна има своя чар и той не е никак малък. Представям ви Индонезия – островната страна.

Индонезия е страна с невероятна екзотична красота. Земята е богата на тропически джунгли, плажове, необятни оризови плантации, извисяващи се в небесата действащи вулкани. Това е страната, която ни привлича с изобилието от храмове, богата култура и древни традиции.

Големите градове в Индонезия все повече бележат постоянен темп на развитие. Но по-голямата част от територията на архипелага остава недокосната и криеща в сърцето си древни култури и девствени пейзажи. Докато повечето туристи се отправят към очарователния остров Бали, пусти острови и плажове, остават далеч от обсега на туризма. А в джунглите на Суматра, Калимантан и Папуа има невероятен животинския свят, който заслужава да бъде видян.

За древната праистория на тази плетеница от острови и вода ни връща толкова назад във времето и е толкова обширно, че рискуваме да заседнем за година само на този период от миналото на островната страна. Поради тази причина ще започнем с по-скорошен, но не по-малко интересен период – от европейската колонизация до сега.

Всичко започва, поне за европейските нации, от подправките и билките, от които територията на днешна Индонезия изобилства. Първите, които си разделят територията са първите две морски сили в Европа – Испания и Португалия. Последните европейски нации, които се появяват тук се задържат по-дълго и основно оперират чрез две от най-значимите компании за колониална Европа – „Британска източноиндийска компания” и „Нидерландска източноиндийска компания”. Особеното при холанците на острова е това, че те дават началото на строителството на модерната столица на странана – Джакарта. Страната е поделена между британци и холанци, испанци и португалци са изтласкани от сцената постепенно, и няколко слаби и зависими местни държавици. Това продължава до началото на ХХ век, когато се възражда национално-освободителното движение в страната. Развитието по независимостта на Индонезия е прекъснато с началото на Втората Световна война, когато територията на холандско и британско влияние е превзета от Япония, не и без помощта на индонизийските националисти. За да се стигне до датата 17.08.1945 г, когато Индонезия е призната за независима и суверенна страна.

Населението на Индонезия е 237 600 000 съгласно националното преброяване от 2010, с все още висок прираст от 1.9%. Близо 58% от населението живеят на остров Ява, най-гъсто населен остров в света. Въпреки сравнително ефективна програма за семейно планиране в сила от 1960-те насам, населението се очаква да нарасне до около 254 милиона през 2020 г. и 288 милиона през 2050 година. Разпределението е неравномерно — индонезийските части на Борнео и Нова Гвинея, които заедно представляват половината от индонезийската територия се населяват едва от 12 милиона души, докато Ява концентрира 100 милиона жители на по-малко от 7% от площта в четири големи града -Джакарта, Сурабая, Бандунг, Семаранг. Въпреки, че религиозната свобода за всеки гражданин е предвидена в индонезийската конституция, правителството официално признава само шест религии - исляма, протестантството, католицизма, индуизма, будизма и конфуцианството. Въпреки че не е официално ислямска държава, Индонезия има най-многобройната ислямска общност — 86,1% от населението съгласно преброяването от 2000 година. Около 9% от населението е са християни, 3% индуисти, 2% будисти и други. Повечето индуисти са балийци, а будистите са най-вече от китайски произход. Въпреки, че сега са малцинствени религии, индуизмът и будизмът са в основите на индонезийската култура. Ислямът е възприет от индонезийците за пръв път в северната част на Суматра през 13 век, под влиянието на търговци, и става господстваща религия в страната от 16-ти век нататък. Католицизмът е разпространен от португалските колонизатори и мисионери, а протестантските деноминации са до голяма степен в резултат на холандски калвинистки и лютерански мисии по време на колониалния период в страната.

След като ви запознах с етническото и религиозно разделение в страната е време да отделим и на друго разпределение – индонизийските ястия. В индонезийската кухня оризът и лютото са на почит. Всяка област в страната си има свои типични ястия и обичаи. Например жителите на остров Ява обичат сладкото, а тези в Западна Суматра обожават лютото. Кокосовото мляко се използва в почти всички ястия. От подправките местните обичат най-много лимоновата трева, чесъна, кориандъра, дафиновия лист и др. Едно от най-известните ястия са „nasi goreng” – то се състои от пържен ориз и може да бъде намерено в почти всеки местен ресторант. Индонезия е богата на плодове и зеленчуци – всеки град има поне един пазар, изпъстрен с богата палитра от екзотични плодове и зеленчуци.

Най-тачените герои в страната са първият президентски тандем Сукарно (роден като Кусно Сосродихарджо) и Мохамад Хата, както и загиналия в борбата за независимост Нгура Раи, а от празниците най-важните са на 17.08 – Денят на независимостта и 10.11 – Денят на героите.



Паркът на 415,040 хектара и се намира на индонезийския остров Борнео, познат със старото си наименование Калимантан. Популярен е сред любителите на екотуризма и може да се разгледа на лодка, да се посетят няколкото изследователски центъра и да се наблюдават дивите животни в парка. Интересни за туристите са гибоните, макаците, леопардите, малайската слънчева мечка, питоните, крокодилите и орангутаните. Паркът обаче е застрашен заради незаконната сеч и почистването на горите заради засяването със земеделски растения.



Тоба е най-голямото вулканично езеро в света, формирало се от изригването на гигантски древен вулкан преди около 75 000 години. То е с размери 100 на 30 км. и дълбочина 505 м. Езерото се намира на индонезийския остров Суматра, а в центъра му се е формирал вътрешен остров с две по-малки езера. Цялата му повърхност се намира във вътрешността на мегавулкан, който е изригнал с мощ десет хиляди пъти повече от мощта на Етна. Заради този вулкан средната температура на Северното полукълбо паднала значително, а човечеството намаляло няколко пъти. Това оказало въздействие върху съвременното генетично разнообразие на световното население. Тъй като езерото Тоба се намира в калдерата на вулкан, неговите води се затоплят от все още активните вулканични дейности.



Островът и национален парк се намират северно от остров Сулавеси, познат и като Целебес, и е едно от най-предпочитаните места за гмуркане и плуване с шнорхел. Островът е част от морския парк Бунакен, където живеят над 70% от всички видове риби в западния Тихи океан. Най-доброто време за гмуркане са месеците между април и ноември.



Той се е образувал преди един милион години, а изригването му на 26 август 1883 г. се счита за една от най-големите природни катастрофи в човешката история. Тътенът му се чува чак в далечния Мадагаскар и не толкова далечната Австралия, а две трети от острова изчезнали. През 1927 г. в района започнали нови вулканични изригвани, вследствие на които се появил Анак Кракатау - Детето на Кракатау, който всяка година расте с пет метра.



Комодо е част от Източните Малки Зондски острови (Източна Нуса Тенгара). Островът е с площ от 390 кв. м и население около 2000 души, като той е едно от петте места (пет индонезийски острова), на които се среща комодският варан. Жителите на острова са наследници на бивши каторжници, изпратени тук в изгнание, които по-късно са се смесили с представители на племената буги от близкия остров Сулавеси. Островът е част от Национален парк Комодо, включващ 3 големи острова (Комодо, Ринка и Падар), както и множество по-малки острови, с обща площ 1817 кв. км.



Гунунг Бромо е активна вулканична планина, която предлага прекрасно разнообразие от природни богатства и забележителности. Тя се намира в източната част на остров Ява и е висока над 2000 м. Планината е разположена сред просторно плато, наречено "Пясъчно море" и е най-известна с красивите гледки на изгрева, когато слънцето сякаш се издига от кратера на вулкана към небето.



Йогякарта (Yogyakarta) е област в Индонезия, която има богата културна и религиозна история. Освен, че тук могат да се видят уникални религиозни паметници и забележителности, районът открива и възможност за посещение на красиви и разнородни плажове. Местоположенито на този исторически обект е в Централан Ява, около зелените плантации с ориз в ниските части на вилкана Мерапи. Градът е столица на т.нар провинция Йогякарта Специален район, и е една от основните туристически дестинации на Индонезия.

Интересен туристически обект тук е храмът Гебанг, който се намира на североизток от селището. През 1936 г. тук е открита статуя на божеството Ганеша и оттогава светилището се счита за национална ценност. Построено е около 8 в. заедно с близкия храм Боробудур (Borobudur) и голяма част от основите му, основното тяло и покрива са почти непокътнати. Размерите му са около 5, 30 кв.м площ и към 8 м. Височина.

Макар и със семпла фасада, храмът е внушителен и впечатляващ. Освен този храм тук са построени още Мендут, където ежегодишно се стичат хиляди поклоници идват за специална тържествена церемония, както и храмът Прамабан, чиито главни светилища са в чест на Шива, Брахма и Вишну.

Най-важната постройка в Йогякарта може би е дворецът Ngayogyakarta Hadiningrat или т.нар. султански дворец Кратон. Сградата му се отличава с по-голяма елегантност от всички в околността.



Освен с красотата си, Кели Муту е известен и с трите си "омагьосани" езера – те са разположени в кратера на вулкана, на височина над 1600 м, и са оцветени по различен начин - в черно, кафяво (червено) и синьо. Странното е, че през 30-те години на миналия век езерата са били обагрени по същия начин, както и днес, но е имало период (60-те години), когато те са били в различни нюанси - мляко с какао, червеникаво-кафяво и синьо. Досега обаче никой не е открил причината за оцветяването на водите, нито пък за промяната на техните цветове през годините. Така например кафявото езеро може да промени цвета на водите си към червено или розово, зеленото – от тъмно в светлозелено, а третото сменя цветовете между тъмнокафяво и лазурно.

Вече сме на края на нашата обиколка на Индонезия. Останаха много места, които не успях да ви покажа и ако решите да се върнете за почивка в този край непременно посетете град Убуд на о.Бали – където ще видите този райски остров в нова светлина. А сега обратно на самолета, че ни чака още една спирка.

Цялата поредица:

[http://www.erepublik.com/en/article/-1-2170836/1/20]Южна Корея[/url]

Индонезия

Япония