Когато вече не е толкова трудно да спреш

Day 1,618, 09:10 Published in USA Bulgaria by PhiK

Довиждане, Плато, истината е, че няма да ми липсваш!

Навремето пишех по няколко статии на седмица, с патос и ентусиазъм как ли ще бъдат възприети. Пишех ЛС-та на работниците си да работят на пълно здраве, защото имах надеждите на младия предприемач, че някой ден с интелигентност и постоянство и аз мога да се замогна. Наливах с отряда в последната минута на рунда с мисълта, че щетата ми наистина има някакво значение. Борих се с политическите опоненти, защото вярвах, че знам правилния път.

С времето губих малко по малко нещо от всичко това. Минах на 2 click с мисълта, че може би някой ден ситуацията ще се оправи. Наблюденията ми от последния месец показват, че няма. Наблюденията ми от днес показват, че не съм единственият, който смята така.

Истинският живот е голямо място с много възможности. Възможности да си хабиш времето, да си харчиш парите. 99% от тях по-добри от това дадено в тази игра. Игра, стартирала с измамата, че ще е симулатор на истинското общество. Игра, превърнала се в ротативка, в която хората вкарват постоянно пари, а резултатът е един и същ

Няма да си хваля или самосъжалявам еЖивота. Който ме знае, харесва, мрази ли т.н. - той си знае.

Гледам, че в статиите за отказване хората пишат, че няма да си раздадат имуществото, за да не амбицират хората допълнително за играта. Еми аз все пак ще го раздам на близките ми и симпатични хора в играта, в близките дни като си разруша фирмите и събера 1-2 медала от изливането на базуките.

Така, че довиждане, приятели, ще се видим в друг живот, както казваше един мой любим персонаж 🙂