Ерата на мултаците /или създаването на Първия/

Day 1,192, 11:31 • Published in Bulgaria United Kingdom • by Friedrich Barbarosa

Настройте се за злокобната обстановка в стаята на загадъчен играч, създаващ първия си мултак...Важното е да чувствате напрежение, страх, но и малко хумор, защото всичко това е шега...

................................................................................
Мрачната стая се осветяваше единствено от зловещо светещия монитор. От всичко лъхаше на страх, на тревоги, на проклятия... Той бавно отпи от кенчето с бира, после в гнева си смачка празната кутийка и я захвърли назад. Тя шумно се отърколи и застина в тъмнината. Гробна тишина цареше - единствено неравномерното кликане на мишката и учестеното дишане смущаваха вечния покой...
България беше в трудност, с нея и Той. Той имаше много - но искаше повече, искаше да владее умовете... А още беше млад, трябваше му помощ, но не я получаваше... Прокобата на великия човек го завладя изцяло и погълна живота му - той трябваше да стане господар на еРепубликата. Пътят му беше обаче твърде дълъг за сам човек... Нервното отмерване на кликанията и работата по клавиатурата предвещаваше злото, което тепърва започваше. Той имаше нужда от помощник... Сам беше безсилен. Екранът светеше със своята неестествена злокобна светлина и превръщаше стаята, осеяна с празни бирени кутийки и листове хартия, изписани с безкрайни планове за бъдещето на виртуалната родина... Прах се сипеше при всяко докосване, ехото от крачката на хлебарките отекваше в пукнатините и събуждаше призраците от отвъдното...
Той не искаше да спре, не можеше. Чудовището, което излизаше изпод ръцете му щеше да стане негова опора. Той знаеше, че админите нямаше да простят мултиакаунт. Затова грижливо закри всички следи на деянието си. Пъкленият план щеше да е безгрешен. Със злорада усмивка Той попълваше имато. Буква по буква той изписа величественото, но страшно звание "Щ-у-р-м-а-н". Името беше готово, държавата беше избрана, и ето че нещото оживя с едно потвърждение от мейла...
Беше мрачна нощ, когато узря плодът на труда му. С вълнение, граничещо с агония той изпълни нужните команди, необходими да запали живот в безжизнената идея, залегнала в главата му. Беше един през нощта, дъждът унило барабанеше по прозорците когато той видя мътните жълти очи да се отварят. Съществото задиша тежко и крайниците му конвулсивно потръпнаха...
То живееше. Сега Той имаше помощник, още едно рамо към пъкления му план. Още един глас, още един воин за власт.
А дали чудовището щеше да се обърне срещу него - той не мислеше - мултакът беше готов. С гордост той огледа творението си и демоничен смях огласи и изплаши целия свят. А лошото предстоеше....