Тайната история на сегашната война

Day 1,162, 05:00 • Published in Bulgaria Bulgaria • by venstar

Много се чудех коя е движещата сила зад големите военни кампании и успехи на нашия президент и наех няколко частни детектива да разровят насам-натам.

Когато моите хора се върнаха с резултатите, бях много изненадан, че отговорът е толкова тривиален.

Cherchez la femme! Търсете жената!

Ето и цялата история, така както ми я докладваха. Детективите използваха кодови имена за наблюдавания обект и хората, с които се е срещал, но всички знаем за кого иде реч.

Седеше си млад Стоян, млад терзия (шивач) в дюкяна (ателието), джиткаше табла с приятеля си ЕмПи и си лафеха на най-различни теми. Така си прекарваше ден след ден.

Съдбата на нашия герой и на цяла еБългария щеше да е съвсем друга, ако на сцената не се беше появила ... Жената. Тя мина няколко пъти покрай ателието и очите на Стоян залепнаха по нея. Поболя се, таблата стана безинтересна, престана да му пука за немската граматика и започна да линее и чезне ден след ден. Докато в един светъл ден Тя влезе в ателието и СРСтата на детективите записаха следния разговор:

Стояне, любе, Стояне,
чаршия збори за тебе,
како добро майсторче,
майсторче, младо терзийче.
Ето ти сърма коприна
сукманче да ми ушиеш.
Ако ми сгрешиш мерата,
дюкяна ще ти запаля
със него ти да изгориш
със твоите лични чираци

Девойче лично, хубаво
мерата ти е земена
още пред две-три недели
кога отвънка вървеше
сенка във дюкян падаше
тогаз ти мера земахме

Оригиналният запис както и показанията на друг свидетел.

След като му бе направена горната поръчка, придружена с тази страшна заплаха, нашето момче се хвана на работа. Направи сукманчето и започна да чака. Чакаше, чакаше, питаше се "ах, къде е мойто либе" и накрая реши да вземе нещата в свои ръце. Направи още 20 сукмана и разпрати доверени хора да търсят неговата клиентка и господарка на сърцето. Събличаха и обличаха много свидни моми (аверчето ЕмПи, пращаше редовно докалди със снимки на "проверените" мадами), но сукманчетата не паснаха на нито една. Търсенето на съвременната Пепеляшка трябваше да продължи в чужбина. Ама как да стане? "Ако стана президент и поведа българската армия, ще търся където си пожелая" си рече той. Речено сторено, оглави държавата и армията. Трябваше само да се зададе посоката.

Естествено наум първо му дойде да търси на запад. Та нали от македонското девойче по-хубаво нема. Започна да се подготвя за големия път и голямата среща.

На няколко пъти пускаше в македонските вестници следната обява:

Снощи сакав да ти дойдам
снощи сакав да ти дойдам
на тая сладка вечера
на това вино цървено,
а, бре будало.

Но пустата опозиция все му затваряше пътя на към Македония.

Тогава накъде? Естествено натам, където отиват всички крадени моми от времето на хубавата Елена насам - в Троя. И така с обещание за много хубави Елени (да не ги бъркате с елените от турското черноморско крайбрежие) нашата армия тръгна към Троя. Разгони турците в Източна Тракия, мина заедно с кравите през кравешкия брод (Босфор) и пое надолу по брега. Из останките на славната Троя не се намериха никакви моми, а само овце и кози. Трябваше да се търси другаде.

И ето че от запад нахлуха неканени гости. Няколко пъти се разполагаха в президентския дворец като втори Никифор в Плиска. До Дунава стигнаха и на Русе посегнаха. По живо по здраво ги изпровождахме до границата, но оттатък не стъпвахме. Два пъти.

Тогава от Македония дойде хабер в отговор на вестникарските обяви:

Какоф юнак ке ми бидеш
какоф юнак ке ми бидеш
от роса да се уплашиш,
край мене да не дойдеш,
а, бре будало.

След такава покана вече нямаше никакво спиране. Трябваше да се действа решително и бързо. Минахме границата при Деве Баир и със сукман в ръка започнахме да търсим. Девойчето не беше оставило име и адрес и трябваше старателно да претърсим всеки град, село и паланка. Търсихме в Струмица, търсихме в Щип и Гевгелия, навсякъде. Много хубави моми видяхме, но нито една не беше Тя.

Славата на някаква Йована се ширеше много надалеч. Казват, дето седяла на Вардара и все нагоре гледала. "Дали не е тя?!" си рече нашето момче и поведе армията към Повардарието. Влезе в Скопие, но никаква Йована не намери, а само една разбита плоча на каменния мост.

Търсенето трябваше да продължи. Прошетахме цела Битола, но пак не намерихме Момата. Гледахме и момите тиквешанки, пак нищо. Едва се оттървахме от мома на име Калина.

Едни винари разправяха, че срещнали мома на име Биляна да си бели платното на Охридските извори. Други пък разправяха, че непременно трябва да се видят стружките моми. Ами натам отиваме.

Та това е накратко, което моите детективи донесоха. Да пожелаем успех на президента, да си намери жената преди всички да се женим за Македония като Миле Попйорданов.

Една хубава колекция от песни можете да видите в тази ми статия и скъпоценните коментари след нея.

Ако горното ви е харесало, моля да ме подкрепите на днешните избори в Пловдив, от листата на БДП. Кандидатурата ми можете да откриете тук.

venstar,
депутат от Пловдив (БДП)
на дневна служба в 3ти обрацов взвод "Цар Самуил"
на дневна стража в "Нощна гвардия"


Гласувай и се абонирай! Сподели с повече хора!

Дай шанс! Бъди градивен!