Join the new world

Бях решил да не обръщам голямо внимание на пресата за извстно време, но тъй като нападките към мен и към БДП продължават, съм длъжен да им отговоря като бивш лидер, отговорен за представителите на партията в настоящия Парламент.

Ще започна по-отдалеч. Който смята, че еБългария в момента е едно приятно място, нека да вдигне ръка..



На мен поне, нещата напоследък не ми харесват особено. А ето и какво точно не ми харесва.

- Всеки смята, че е най-големия капацитет по всички въпроси.

Сигурно 95% от хората възприемат себе си за играчи над средно ниво. Оттам, всеки е сигурен, че мнението му е най-правилното и по никакъв начин не приема мнението на някой друг за по-добро. Няма авторитети в играта, няма и уважение между играчите.

- Важно е винаги да има някой виновен.

Освен това виновния трябва категорично да бъде посочен, заклеймен и по възможност наруган. Това е пряко следствие от първа точка. След като само аз единствен съм наясно какво да се направи в дадена ситуация, нормално е останалите, които действат малко по-различно да са виновни – за политическата криза, за икономиката, за глобалното затопляне и т.н. Като продължение на тази точка – важно е не толкова да се обръща внимание на собствените действия, а внимателно да се следят всички останали, за да може веднага да бъдат посочени, след като сбъркат.

- Говори се от името на обществото.

”Всички искат…” или ”Българите заявиха… ”, са фрази които звучат силно, използват се често, но не значат почти нищо. При резултат 44% - 40% какво искат хората? А дори и при 80% - 20%?

- Двоен стандарт за всичко.

Когато една партия е в опозиция – има право да троли, да обвинява, да обижда и да злепоставя по всякакъв начин. Когато обаче дойде на власт – призовава за обединение и обвинява опозицията за долните методи, които използва. Когато отново мине в опозиция нещата се връщат постарому.
Подръжниците на единия алианс са патриоти, а тези на другия – предатели.
Един успял бизнесмен е родолюбец, а друг – алчен търгаш.
Един успешен боец е герой, а друг – куче медалист и т.н. и т.н…

- Всички говорят за единство и обединение.

Обаче обединението задължително трябва да е около собствените възгледи. (защото са най-правилните разбира се). Такива неща като взаимни компромиси, отстъпване от дадени искания за сметка на идеите на другия, са просто отживелица и проява на слабост.

- Трябва да правим играта интересна за младите играчи.

Съжалявам, но не смятам, че това е цирк. Според мен трябва да покажем играта реалистично на новите играчи. Колкото и да не ни се иска – това не е особено динамична и интересна игра и няма да хареса на всеки. Което обаче не е голяма драма. По-лошото е да се зареждат младите с нереалистични очаквания – никой няма да стане Президент след месец в играта или член на елитния отряд след два – съжалявам, че убих нечии илюзии. Също така никога играта няма да може да бъде една непрекъсната битка с Турция – тъжно, но факт.

- Играта е военна. Точка!

Да, съгласен съм, че играта е предимно военна, но не само. И хората, които им харесва повече да пишат статии или да се занимават с фирмите си са също толкова важни и полезни колкото останалите.

- Показен патриотизъм.

Mожа да си написал пълни глупости, със стотици правописни грешки, но щом си написал с големи букви: БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО!, значи си прав, а освен това си родолюбив българин.

- Тук трябва да докажем всичко, което не сме успели в РЖ.

Трябва да отмъстим на турците за робството, на сърбите за войните и на всички останали, че не ни уважават достатъчно! Хора, това е игра!


Мога да продължа списъка, но прекалено много ще се отклоня от темата.
А тя беше за обвиненията към БДП почти отвсякъде.

А каква е ситуацията?
През последните два месеца хвърлих много усилия да се боря срещу нещата от горния списък, за което получих подкрепа от почти всички в БДП, а и от доста други партии.
За съжаление, не успяхме да спечелим изборите за Президент и то два пъти поред. Приех това и като лична загуба и неумение да убедя обществото в идеите на партията и в способността ни да ги реализираме. Ето защо, реших да понеса отговорността си и да се откажа от поста Партиен лидер преди да е изтекъл мандата ми.

След това напуснах и Парламента. За което дължа извинение на хората, които бяха гласували за мен!
Направих го главно, защото не съм съгласен с политиката на управляващите, но уважавам волята на хората, които са ги избрали и им давам възможност да разгърнат идеите си без да преча.
Разбира се можех да правя това и парламента, но честно казано ме подразниха непрестанните обвинения в предателство, саботажи, фермерство и какво ли още не. Не мога да приема някой, който трудно си пише името без правописна грешка да ми говори за патриотизъм и да ми обяснява как трябва да играя. Или пък някой, който е в играта от един месец убедително да говори за историята в Ерепублик, да дава квалификации на играчите и примери за предателства и чест.
Пак отварям скоба – нищо лично против младите играчи, но нещата не са само черни и бели, както им се струва на някои. Има и сиво, и зелено и жълто и какво ли още не. И това, че някой е на различно мение от твоето не го прави автоматично по-лош човек, нито пък ти дава право да го съдиш или обвиняваш, дори и да си прав. Това е само игра все пак! Тук се повтарям, но мисля, че е важно да си го каваме по-често.
Заради това напуснах Парламента. Това беше моят начин да покажа отношението си и начинът, по който реших да продължа играта. Може и да не съм бил прав – времето ще покаже.

За останалите депутати от БДП мога да кажа само, че до един са сериозни и отговорни момчета. В БДП никога не е имало нареждания как да се гласува. Всеки има мнение и всеки има право да го изкаже и защити. Разбира се, в по-голямата част от случаите това мнение се обсъжда предварително в чата на партията.
Винаги е било модерно да се говори за „ботовете” в Парламента и за „идиотите” депутати. Замислете се обаче кой ги избира и защо никога няма угодия. Силно се надявам, че представителите на БДП ще продължат да са активни в Парламента както винаги са били и ще продължат да отстояват позициите си – своите и на избирателите си, както досега.
Разбира се всеки ден има „разбирачи”, които призовават депутатите как да гласуват, защото винаги е по-лесно да се критикува. Съветът ми към тях е да се кандидатират за депутати, ако смятат, че ще се справят по-добре, вместо да се изживяват като съдници и будна съвест.
Винаги сме насърчавали новите идеи и не сме робували на предразсъдъци – затова сме приемали да ни представляват хора с интересни идеи като AMitrev, NKFV, Boyan, Julian30 и др…
Естествено, сигурно е имало и грешки – все пак не сме роботи. Но не сме и злодеи, които се опитват да саботират страната си. По-скоро сме хора, които държат на определени принципи и се опитват да защитават идеите си.
Не се плашим да експериментираме и дори да сбъркаме не правим драми – защото това е игра!

Получи се малко по-дълга статия отколкото очаквах. Надявам се поне да съм бил достатъчно ясен.

Много по-кратко, а и доста по-добре, нещата са обяснени в Статията на vasilto – поклон пред живия класик на Ерепублик.

Желая айляк да цари в сърцата ви и да не забравяте, че това е игра!

Поздрави!

J Grey