Join the new world

Обещаният пореден разказ от поредицата “Мистерии” се забави малко, но знаете как е с досадните задължения в РЖ. Но ето, че намерих малко време и продължението вече е факт.
Последният път ви разкрих малко вътрешна информация по организирането и провеждането на парламентарни избори – надявам се, че ви е било интересно.

След изборите реших да се върна в БиХ и да дам своя принос в разработването и защитата на новия ни регион. За целта напуснах дабре платената си работа като дърводелец и постъпих в житната фирма на приятеля си NKFV. Реших да му погостувам малко – бях чул че си е построил хубава къщурка в провинцията, обградена от обширни житни поля.

Беше късен следобед когато пристигнах. Слънцето бавно залязваше като обагряше в оранжево – червеникаво безкрайните масиви и им придаваше цвят на старо злато. Вятърът леко поклащаше натежалите класове и образуваше вълни в морето от жито – просто идилия. И насред цялата тази живописна атмосфера бе кацнала кокетна дървена къщурка. Чувствах се като част от платното на експресионист.



Намерих NKFV на верандата – изтегнат на един шезлонг и любуващ се на хубавия залез.
- Оо, Джейка! Радвам се да те видя! – каза ми той без да става. – Я сядай да се почерпим.
- Какво предлагаш? – попитах аз и вече си представях една хубава чаша с малцово уиски и 2-3 приятно тракащи ледчета.
- Сок от моркови и лимонада – отговори той.
- Моля? – учудване, недоверие, разочарование, възмущение и дори тих ужас си даваха среща в тази кратка дума.
- Отказах пиенето друже – решил съм да ставам машина и поркането ми пречи на тренировките. – разясни трагичната ситуация NKFV.

Донякъде разбирах идеята му, а и уважавах сериозните целеустремени хора, но все пак... Завинаги изгубени за човечеството щяха да останат “пияните статии” на NKFV, които преди време забавляваха от сърце жителите на е-обществото ни. Естествено става въпрос за тези 5% от хората, които не бяха нахранени по най-цветист начин в тях. Останалите 95% вероятно щяха да си отдъхнат облекчено.
Нямаше как – напълних чашата си със сок от моркови и се излегнах в свободния шезлонг. Започнахме да си говорим за отминалите избори, трудностите ни в БиХ и за нещата от живота въобще.

- Лош човек си Джейка! – каза замислено NKFV. Той все още ме обвиняваше, че напуснах президентския пост в БДП и че не участвам по-активно в управлението на е-страната ни и ми го напомняше при всяка среща.
- Няма как приятелю – сложно нещо е е-животът. – нямах какво да кажа, но се опитах да звуча философски и дълбокомислено. – А ти доволен ли си от твоя?
- За момента да! Направих две фирми в БиХ с които ще помогна на страната ни, опитвам се да вкарам някакъв ред в Конгреса, а вече дори и Гаро не ме дразни толкова.
Мдаа, знаех си, че сокът от моркови е коварно нещо.
- Сега си живея в новата къщурка, гледам си житото и даже имам няколко говеда в двора.
- Нали нямаше да си говорим за футбол? – попитах го разсеяно.
NKFV ме стрелна с изпепеляващ поглед. Дори и морковите не бяха в състояние да притъпят футболната мания у него. Това ме зарадва.
- Има само едно нещо което ме тревожи. – продължи той. – Напоследък в полето започнаха да се появяват странни кръгове. Ей така – от нищото. С най-различни форми и размери. Някои дори изглеждат добре – но житото в тях е изцяло унищожено. Оттам добивите ми намаляват, нямам печалба, дори и за храна на говедата не стига. – след което отново ме стрелна с онзи поглед преди да успея да кажа нещо.
- Житни кръгове.. – замислих се аз. – Сранно. - Трябва да ги видя.

Имаше най-различни хипотези за появяването на житните кръгове. Според някои се появяваха в резултат на природен феномен, според други бяха дело на злосторници, а трети дори виждаха намеса на извънземни. За момент си представих как с NKFV осъществяваме контакт с извънземните и как се договаряме за доставка на бластери к9 и летящи чинии к10 за нуждите на еБА. Засмях се, това беше нелепо – трябваше да има по-нормално обяснение.

На следващата сутрин с NKFV пътувахме по един тесен черен път през полето с открития му джип. Той беше бесен, понеже му бяха съобщили за появата на нов житен кръг и сега отивахме да го разгледаме.
Не след дълго стигнахме. Отъпканата площ беше доста голяма – загубите щяха да са значителни. Отдолу не можеше да се разбере какво точно изобразява, но формата беше сложна. Така, че NKFV се обади на един от работниците си да прелети със селскостопанския самолет над кръга и да го заснеме. През това време започнахме да оглеждаме за допълнителни следи, които да ни помогнат да разберем какво се беше случило.
Скоро над нас прелетя самолета, а не след дълго NKFV получи mms със снимката.



Последва виртуозна псувня, която признавам си дори ме възхити. Кръгът от заподозрени се стесняваше. Тук си имахме работа или със саботьори, или с извънземни-шегаджии. Колкото и да не ми се искаше – първата възможност беше доста по-вероятна. Точно тогава открих и малка значка, изпусната от злосторниците, която напълно разсея всички съмнения.



Явно житните кръгове бяха дело на Босненския тролски о(т)бор. Тези момчета не спираха да се изявяват по всякакви начини в е-българската преса. Трябва да им се признае, че бяха доста упорити, но пък не можеха да се похвалят с кой знае какъв умствен багаж. По този начин не успяваха да предизвикат нищо повече от снизходителни усмивки и дори повечето е-българи се радваха на статиите им – единственото разнообразие през скучните летни месеци. Но този път бяха стигнали твърде далеч, а и бяха попаднали на грешните хора.

Нещата след това се случиха твърде бързо. Лесно намерихме бандата им в близкото градче. Нямахме нужда от много обяснения или допълнителни подкрепления. В следствие на редовните тренировки NKFV беше як като бик, а и аз се развъртях.



Вечерта отново съзерцавахме залеза от верандата с по чаша сок от моркови в ръка.
- Май скоро няма да се появят отново. – каза NKFV.
- Мдаа, и аз така мисля. – съгласих се аз – А този сок от моркови е голяма работа!
- Нали, бате – страшен е! – усмихна се широко NKFV.
- Трябва да даваш от него и на говедата. – предложих.
- Абе я ... #$@!##&^$#$%@*&$#!!!


Сега може би разбрахте защо тролския отбор се загуби мистериозно преди време. Следващата част от историята ще е по-героична и в нея ще разкажа за неравната битка за БиХ!
Доскоро!

J Grey

Поредица Мистерии
Част 1 – Краят на отпуската
Част 2 – В Босна! Духът на Дуле Савич!
Част 3 – Босненските пирамиди
Част 4 – Избори в е-България

Исторически статии
Спомени от е-света, част 1
Спомени от е-света, част 2

Първа еПогребална Агенция – възползвайте се от услугите й!
Последна Грижа