Join the new world

Лятото беше в разгара си. Имах чувството че съм в пещ, чадърът почти не ме спасяваше в адската горещина на плажа. Поне морето беше близо, но отивайки към него по нажежения пясък се чувствах като нестинар. И най-накрая водата – хладна, унасяща и нежна. Усещах как грижите отплуват на някъде, тялото ми олеква и се оставям отпуснат в меката й прегръдка.

Това беше моята почивка – най-после заслужен отдих след няколко напрегнати месеца в е-света – включващи черна работа у нас и по света, партийно лидерство, провеждане на избори и дори министерски пост за известно време. Заслужавах малко отдих от всичко това, а депутатския хотел на морето бе идеалното място за почивка.



Тъкмо дочитах книгата “Как да преборим скуката или 99 начина за прекарване на свободното време”, когато усетих някаква сянка – беше русо момиче с оскъден бански, вперило големите си сини очи в мен.
- Извинете, не сте ли J Grey, президентът на БДП? – попита тя леко срамежливо.
- Бившият президент – отвърнах аз като се чудех колко ли точно са дълги краката й.
- О боже! – възкликна тя – Аз съм членка на организацията МДМ – Млади Демократки Манекенки, а вие сте моят идол – може ли един автограф?
Не бях чувал за тази организация, но веднага реших, че скоро трябва изнеса някоя лекция пред членките й.
- Разбира се, няма проблеми! – и бързо извъртях един подпис върху банския на девойката. Беше ми седемнайстия за днес.
- Благодаря ви! – извика тя с възторг и избяга за да се похвали на приятелките си.



Общо взето такива са скучните и безрадостни дни на един бивш партиен лидер.
Сивото ежедневие бавно ме убиваше и отдавна обмислях с какво ново предизвикателство да се заема.
Изведнъж се сетих за еПогребалната агенция Последна Грижа , която бяхме основали преди време. Наистина по-добре е да се работи за живите отколкото за отишлите си от е-света, но реших, че може да разширя дейността, като отделям повече внимание и на завръщащите се духове – все повече в последно време, както на други необясними феномени и загадки.
Окултното винаги ме е привличало. Реших да го обсъдя с Gruyo Gruev на по питие.



Вечерта отпивахме от коктейлите си в едно приятно барче на брега на морето, а бризът носеше така желаната прохлада след адските горещини през деня.
- Смятам да се занимавам с духове. – казах му докато преценявах дали бармана е уцелил точно пропорцията между текила, гренадин и лимонов сок в чашата ми.
- Струва ми се малко вятър работа – отвърна той замислено.
- Естествено, не очаквам да има някаква печалба от цялото нещо – ще е просто хоби. Иначе ще продължа да си изкарвам хляба като дърводелец.. – стори ми се, че още едно момиче на бара ме позна затова побързах да се прикрия. Славата понякога е досадно нещо.
- Ами така може, ще ти помагам с каквото мога, но да те предупредя отсега – имам страх от зомбита! – предложи помощта си Gruyo, точно както се надявах.
- Знам, обещавам да не се занимаваме със Зиези и хората му. – казах уверено, макар че не бях съвсем сигурен дали не го лъжа.

След като всичко бе решено, усетих нов прилив на енергия. Пак имах предизвикателство, а новото и непознатото винаги беше привлекателно и интригуващо. Затова оставих щедър бакшиш на сервитьора (младо момче, поразително приличащо на Empiree).

През нощта спах като къпан и сънувах призраци, вампири и зайо-байовци – малко странен сън, но няма как да е в този луд е-свят в който живеем.

Сутринта на закуска, тъкмо мажех масло на препечената си филийка, когато погледът ми попадна върху новия вестних и за момент замръзнах.
еБосна и Херцеговина вече е еБългарска! – беше написано с големи букви. Полудях от радост! Най-накрая мечтата на поколения е-българи за богат на ресурси регион се беше сбъднала. Навън ставаше нещо – погледнах през прозореца и видях хиляди хора, празнуващи по улиците. Цветя, балони и портрети на Стоич се виждаха навсякъде. В далечината се чуваше и музика – явно Веселин Маринов беше успял да напише песен по случая и вече я изпълняваше на площада.



Знаех, че по най-бързия начин трябва да се добера до новия ни регион. Духовете трябваше да почакат – в момента имаше доста по-реални неща за вършене.
Набързо стегнах багажа си, облякох новата си тениска и поех към летището.



Очаквайте следващия ми очерк от Босна.

Поздрави!
J Grey

Спомени от е-света, част 1
Спомени от е-света, част 2