Една недопрочетена книга
AudAncho
Снимка: 1.bp.blogspot.com
Теснолинейката Червен бряг - Оряхово
==========
Преди много, много години, през миналия век, когато бях млад като теб, пътувах за вкъщи. Тръгвах в 18:00 и стигах в 08:00 на другия ден. Не пеша, разбира се, а с влаковата композиция София - Силистра.
Уцелих време, когато вагоните бяха полупразни и можеше да си поговоря с някого, ако си допаднехме или да подремна, ако не. Кой не е заспивал с песента на колелетата?
Патък-чепик, патък-чепик, патък-чепик, патък-чепик...
Друго сигурно приспивателно е нещо леко и приятно за четене. Бях сам, не ми се спеше и извадих новозакупената книга "Нестандартното дете" на съветския психотерапевт Валадимир Леви. Тогава, все още, не знаех, че е светило в областта си и то в световен мащаб. Просто си четях без мисли за световна слава.
Снимка: knigizateb.com
===========
Леви е не само майстор в Занаята, но и обясняваше сложни неща с прости, точни, ясни и запомнящи се думи. Бях във възторг от прочетеното. Така се бях захласнал, че не обърнах внимание на новия си спътник. Всъщност, бе спътничка - жена на около 40-50 години, некрещащо облечена, но неспокойна. Всичко това забелязах много по-късно, чак когато ме заговори.
Не помня как започна общуването, но стигна до обичаната фаза - изповядването. Не знам защо, но предразполагам хората "да си кажат всичко". И то без бой.
Оказа се, че бе горда майка на дъщеря - преподавател във ВУЗ (нарочно не уточнявам кой). Но се появил... и тук не помня точно - американец или българин, живеещ в USA. Нещата вървяха към брак и преселване зад граница.
Някои биха се учудили какво има да го мисли. Да върви! Да, но бе есента на 1988-ма. Животът за 75% от народонаселението вървеше идеално - спокойно, сито и безгрижно. Нямаше инфлация, мутри, купонна система и всичко онова, което превратаджиите-горбачовисти ни спретнаха, тяхната ...кмх.
- Какво да правя? Да я пусна ли?
Не знаех какво да я посъветвам, затова казах следното. Цитирам по памет:
- Никой от нас не знае бъдещето. Аз бих й позволил да замине. Тя иска това, защото може той да е Половинката й, но даже да не е, то това ще е шанс от Съдбата. Ако не я пуснете, тя цял живот ще съжалява за пропуснатата възможност. А и Вие ще се обвинявате, ако тук не й тръгне в личния живот.
Жената се успокои и замисли, а аз продължих:
- Аз бих й казал, че каквото и да реши, ще я подкрепя. А, ако в Чужбина не й потръгне, винаги ще я чакам да се върне при мен, защото я обичам.
Не знам откъде се пръкнаха подобни думи. Сам се учудих, но не се издадох. Жената ме гледаше ококорена:
- Вие сте по-малък от дъщеря ми. Откъде тази мъдрост?
- От тази книга. Подарявам Ви я.
Тя взе книгата, благодари ми и слезе от влака. А аз нямаше какво друго да правя, освен да дремна.
Патък-чепик, патък-чепик, патък-чепик, патък-чепик..
===========
Честит празник, деца, независимо от възрастта!
😎
===========
===========
Една недопрочетена книга
https://www.erepublik.com/bg/article/-1344-2769820/1/20
Comments
Да пре...цакаме joro!
Първи-и-и!
o7
КУР за АЗОВ
Що ми цапаш статийката с личните си политически пристрастия?
Статиятаняма нищо общо с войната. Изтрий това позорище!
Кура се е кур нема връщане..
Не ти ли омръзна да мърсиш навсякъде?!
Някога те уважавах, виждайки в теб млад и кадърен, нол неспрведливо унижен оит разни шефове млад специалист. Но почваш да се държиш като болен възрастен.
За промишлен шпионаж чувал ли си ? 🙂
В момента в който овладея някоя технология сменям работата с друга, която е свързана с различна сфера от предходната. Естествено съм и изкарал няколко стотин хилки печалба за няколко месеца поддържам добри отношения с всички работодатели въпреки нищожната заплата, която ми даваха намирам и нови клиенти на някои от време на време. В момента съм затворил целия кръг.. мога да си направя и космически кораб абсолютно сам, което ще рече, че проектиран всичко от хардуера и софтуера до механиката и технологията на производство. В крайна сметка аз ги използвах за да се развивам технологично, какво очакваш от дете калкулатор, които разни масончета, мутряги и темподобни си мислят, че те са ме прецакали кат съм се съгласил да бачкам почти без пари. Тва, че мразя политиката на Америка в червата си и техните поддръжници е друга бира.
Е, дано знанията ти отидат за нещо хубаво, а не за безмислени оръжия!
И ако ще правиш космически кораб, надявам се да не е със смехотворните ракетни двигатели. Из Вселената се ползват други начини и годините, даже столетия, пътуване до еди-коя си звездна система трябва да останат само в старите НФ-романи. Пътува се за секунди, без значение растоянията.
Но това не е тема за тук. Статията трябваше да е за детството, децата и безгрижието.
Космически кораби в някой друг живот ще правя. Сега с висше нареждане се занимавам с микропроцесори протези, екзоскелети и не работя за никой.. Относно теснолинейка съм се возил когато имаше хора и бях на детска възраст. Хубава статия за едни отминали времена хубави времена... следващата статия може да е на тема ИМАТ ЛИ БЪДЕЩЕ тия деца в тоя регион или като цяло в БГ. аз мисля, че нямат
Моето детство е от този регион... през 90те... Тогава всички ядяхме филийки с мас... но имаше деца в почти всяка къща, бяхме доста и беше забавно... В момента като мина покрай началното си училище няма НИТО ЕДНО БЯЛО дете , не че съм расист, но промените от 89 не доведоха нещата до по хубаво с про западната ни ориентация, която ти харесваш. Преди 3 години реших да се върна в родния си край, кандидатствах за работа в завода до нас построен по времето на соца, който аналогично на всички беше разграбен след 89и от 2008 даден на концесия на една австрийска фирма. Отказаха да ме наемат с претекст, че квалификацията ми е прекалено висока за тях и ще наемат колега от Плевен. За останалите, които нямат избор като мен ще трябва да работят за хора, които ще ограбват плодовете от техния труд в замяна на огриски докато те ще гонат американската си мечта да станат милионери 😀 трупайки имоти и злато.
Но в ЕДНА ПРАВОСЛАВНА държава няма място за АЛЧНОСТ. Ония отгоре наказва алчните като наказва децата им...и това и наблюдавам с някои познати. А хора като теб, които откраднаха бъдещото на децата ни нямат право да пишат подобни статии.
"... про западната ни ориентация, която ти харесваш. "
Още от времето на Соца мразя някой да ми казва какво мисля и то без да ме познава.
Аз съм националист, както му казват хентелигентите. Сиреч - смятам, че българите трябва да вървярт по български път. Да ходят по цял свят и да учат, а после да се върнат и да преобразят България към добро.
Не харесвам нито Запада, нито Изтока Ни това е дълъг разговор.
Сега сме зле, защото част от БКП, което лижеше подгръбначието на Горби/КГБ направи преврат и раздаде България на свои хора.
Стамболийски направи подобна глупост - помагаше на своите, а не на кадърните. Това ни е проблемът - властта и всичко останало е главно в техни ръже.
Овцете продължават да гласуват за ГЕРБ СДС, ПП, ДБ. Сещаш са
Каквото се обадило такова се повикало или нещо от тоя род беше.
Съсипаха я тая държава... ся във влаковете само някви етнически субекти и педофили/педали се возят...
Е, аз последния път имах интересна компания - кондукторката, щото бях единственият пътник във вагона. 😃
Това бе от София до Горна Оряховица. Там чаках за прикачване друг влак, където бяхме вече поне 20-30. А в Русе при мен влезе келеш в ученическа възраст, който ми се похвали, че има смартгон. Бе нуискокачествен боклук. Оставих го да се превъзнася, докато слушах музика с обикновена "Нокия с фенерче". Най-смешното бе, как гордият притежател на "скъп тел'фон" поиска да звънне от моя. Отговорих му, че нямам минути в картата и бе истина - тази карта бе от времето, когато имах план с 5'000 минути. Сиреч - не бе активна. Хвалипръцкото бе съсипан, но продължи да се пъне с евтенийката, която не струваше и 100 пари.
Слезе омърлушен, а аз не сметнах за необходимо да му показвам "Моторола"-та си за 550.. Щях да го досъсипя.