Терминалите* - разказ в картинки
Morrpheus
Здравейте!
Една статия, по тема в един конкурс, нямаща цел да участва, имаща цел да разкаже. История банална, дори и скучна, марка БГ-реалност-2015.
Та да започваме.
2009 - годината, в която разбрах, че няма да мога да преборя системата. Дали опитах - за себе си казвам ДА, дали успях - ...
2010
януари - мъчителна раздяла на Терминал 2, първи работен ден, ужас - културен, професионален, социален.
април - щастие, семейството е най-после тук.
август - първи учебен ден
Да, август. Нямаше познатите обичаи, нямаше познатите приветствия. Ден в който бащината гордост се удари челно с въпроса - как по дяволите ще учи детето ми без да знае дума от чуждия език?
.
.
.
.
.
.
2015
Работата
Домът
Колата
Децата
знаещи езика, адаптирани, доволни от живота си (и моята най-голяма радост)
И тук идва въпроса:
Защо ми липсва Родината, когата имам това, което исках?
Единственото, за което се сещам е една стара мъдрост - Внимавай какво си пожелаваш. 🙂
П.п.
20..
България - мой любим роден дом, кръгът е затворен, душата намерила покой.
Наздраве, дядо Хаджи!
Comments
И на мене ми липсва , може би с младостта и безгрижния живот до университета .
Дай боже всекиму 🙂
Наздраве!
Да сте живи и здрави и четиримата !
Стреса с езика го преживях и аз...на шестия месец говореше, като ...повечето от тях, после и висше завърши...
Живот!
Само, дето сега ме накара да се размисля...Родината , тя, май е там, където децата и внуците са добре...не мястото, където съм се родил...
Защото, отдавна не е същото място, за което имам вина и аз...
Нейсе...
Тегава работа, уж си там, а си тук...уж си тук, а си там...
Живота е един кръговрат...Ти си доктор, знаеш какво искам да кажа...
Живи и здрави!
Наздраве !
навремето, минаха 3 години, преди да се съберем...други времена бяха...
rea-team?
Живи и здрави!
Наздраве на Доктора и на Дядо Хаджи!
Едно от малкото удоволствия в този живот. За останалото има Мастъркард 😉
поредната "драма"
хвалиш ли се ,оплакваш ли се ???
и в двата случая няма нужда от статия
а тея дето те спонсорират са чиста проба подлизурковци , имаме бейби бум тези ви пари на тях ще повече от полза отколкото на мастеркарда
Таблов, успял си да се реализираш и да осигуриш чудесен живот на семейството си, адмирации за което. 🙂 Но винаги съм искал да те питам следното:
Когато заминаваше беше ли сигурен на 100%, че ще успееш, а не да се окаже една неуспешна авантюра? Защото знаем, че никак не малко българи заминаха за чужбина и после се върнаха, без да успеят да се реализират и това винаги го има като вариант. В този ред на мисли, ако не ти бяха потръгнали нещата смяташ ли, че щеше да се върнеш или щеше да продължиш да се бориш в опит да пробиеш? 🙂
Честно да ти призная не знам какъв е отговора на въпроса ти. Склонен съм да допусна, че бих пробвал да се преборя най вече заради личното неудобство, което щях да изпитвам ако знам, че са ме наритали и се чувствам като неудачник, но в крайна сметка при крайно неблагоприятен развой къде ако не в България да отиде човек?
Още веднъж евала, че си успял и благодаря за честният отговор, очаквах да е нещо подобно. 🙂
Това си мисля последните няколко месеца....според мен всеки успява, ако знае за какво заминава.
о7