Our heroes speak instead us

Day 1,366, 14:30 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Milenium3
ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
Христо Ботев

EN

The Hanging of Vassil Levski


O you, my Mother, my Native Land,
Why is your cry so sad and heart-rending!
And you, O Raven, accursed bird,
On whose grave croak you of ill impending?

I know, ah I know, you weep, my Mother,
Because you're a slave in bondage lying,
You weep because your sacred voice
Is a helpless voice in a desert crying.

Weep on, weep on! Near Sofia town
A ghastly gallows I have seen standing,
And your own son, Bulgaria,
There with dreadful force is hanging.

The raven gives its grim hoarse croak,
Dogs yelp, wolves howl, the sky is bleak,
Old men in prayers their God invoke,
Women shed tears, the children shriek.

The winter sings its evil song,
Squalls chase the thistles in the plain,
And cold and frost and hopeless tears
Wring and twist your heart with pain.
Hristo Botev