Join the new world

До сега в "Наемникът":

I.НАЧАЛОТО
II.ПЪРВА МИСИЯ В БЪЛГАРИЯ
III.Понякога е по-добре да си невидим
IV.Ще се видим в друг живот
V.Ученикът на Слепия
VI.Изборът на Слепия
VII.Среща с миналото

Лирично отклонение:

Преди да прочетете тази част съм длъжен да опомена нещо: лицата, които съм избрал да бъдат основна двищежа сила от тук, може би до края, са играчи, които са ми направили направили добро впечетление (единия от героите предпочитам да го запомня с доброто, което е направил, не с глупостта, която сътвори на края).



VIII.Murder Incorporated

Някъде в Нави Айсланд, Канада

Вечерта беше интересна – беше поспорил с малкото посетители на хотел”Кунс” защо е трябвало да се смени името на острова от звучното френско Ил дьо ла Марина на грубото английско Нави айсланд. Често дори самия водопад, който се намираше малко по-нагоре по течението на река Ниагара, не можеше да заглуши спора им., но днес друго тревошеше неговия ум. Бившият генерал беше чул доста тревожни новини за своята родина. Бивши военни, разузнавачи и „самодейци” се избиваха за надмощие помежду си. В това време държавата губеше битка след битка. Гневът се надигаше в него, но заедно с него се зараждаше и идея. Наемните убийци можеха да бъдат използвани за доброто на страната си, а не само за самоизбиването си. Превръщането им в сложна машина си беше трудоемка работа, което му подсказваше, че е време да прекрати преходите си из Америка и да се прибере в своята родина.

Някъде в реален Видин

Бившият полковник беше станал известна личност – един от големите меценати. Но въпреки, че беше популярен бизнесмен, понякога му липсваше военната структура. Затова се зарадва, когато чу този глас след толкова време:

-Полковник normal_m?

-Вече не съм полковник, генерале.

-И аз не съм военен вече – някаква нотка на тъга се усещаше в бившия генерал. – Какво е положението в страната?

-В последно време се увеличи емиграцията, сър. Някои отскачат за кратко до някоя страна, други направо си купуват земи и фабрики в чужбина. Но новата смяна бойци са надеждни също, трябва им само малко обучение.

-Чувам, че си направил добра мрежа чрез меценатската си програма.

-Да, така е. От там са ми и впечатленията за младежта.

-Какво ще кажеш да продължим този разговор над някоя и друга халба бира в нашето място в София следващата седмица.

-Нима сте решили да се прибирате, сър?

-Да, стига ми толкова почивка.

-Разбира се, че ще се отзова следващата седмица в София.

Едва затворил телефона, генерала се подсмихна:

-Да, стига ми толкова почивка. Време е да се хващам за работа. Но ще трябва да проведа още няколко разговора.



Няколко дни по-късно в покрайнините на реална София

Край масата на бившия генерал бяха насядали бивши военни и разузнавачи в „пенсия”. Никой от тях нямаше и представа за какво ги е извикал домакинът им, но се отзоваха веднага като и маза да се явят.

След като видя, че всички са пристигнали, генерала стана и започна своето изказване:

-Първо, радвам се, че дойдохте, приятели. Събрал съм ви за да ви помоля да се включите в новата ми организация „Мисионерски идеал”. Не си мислете, че почивката ми е размекнала мозъка. Пред всеки от вас има папка, в която е записана истинското име и цел.

Изведнъж всички взеха да разтварят папките и се чу ахване на изненаданите лица на гостите.

-Да, приятели, не случайно избрах „Мисионерски идеал” за официално име. Все пак „Murder Incorporated” си звучи страшно за име на фирма. Целта е проста – защита на националните интереси със всички средства, независимо дали са политически убийства, диверсии на вражеска територия или компромати в нашата и чуждата преса. Условието всяко едно действие, което предприемем да е извършено извън страната. Ние нямаме право да избиваме „избраниците на народа”(поне през мандата им), колкото и различно мнение да имат от нас. Съгласни ли сте да участвате в борда на директорите на „Мисионерски идеал”

-Да, генерале – отвърнаха всички в един глас. – С вас сме.

-Тогава да минем на втора точка – ще ни трябват хора за последната опция – убийствата. Диверсиите ще изпълняваме с доверени хора, за компроматите ще действаме ние чрез подставени хора, но за ликвидирането ще са ни необходими външни хора. Трябват ни хора, които няма как да бъдат свързани с нас.

-Генерале – обади се от своето място normal_m – мисля, че разполагаме с подходящ човек за тази работа. Приписват му над 100 убийства из цял свят. Никой не знае кой е, а малцина знаят, че е българин. Известен е само позивната му – Слепия.

- А ти от къде разбра за него? – полюбопитста генерала и си записа да провери твърдението на бившия полковник по изпитани от миналото канали.

-От двама от новите ми сътрудници – Sasha Vladimirovna и Valentin Krastev. Казват, че им е дал шанс за нов живот, но отказват да споделят как са се запознали с него.

-Ако всичко, което са ти казали, е вярно ще се опитаме да се свържем с него и ще видим дали ще приеме. Това е края на първото ни заседание, господа. Поставяме едно ново начинание.
-Да, генерале.

-Стига с това генерале. Вече съм просто Nestor TheSlav, председател на „Мисионерски идеал”.



По същото време някъде в Югоизточна България

Rokamball седеше замислен от известно време. Изглеждаше,че обмисляше някаква идея. Iskrety не смееше да прекъсне размислите му и се потопи изцяло в тренировките си. Едва на вечеря той и сподели какво е намислил:

-Ще се наложи да се върнеш на улицата.

-Но, нима си решил да ме изгониш? – попита невярващо девойката. – За какво беше всичкото това до сега?

-Не, разбира се. Ще се наложи да набележиш и евентуално отвлечеш, ако не се навият сами да дойдат, няколко момчета и момичета.

-И каква е целта на това упражнение? – любопитството и взе да взима връх.

-Обучение и създаване на екип.

-А ти какво ще правиш, докато аз върша черната работа?

-Ще се вида с няколко стари приятели и ще потърся място за ''Академия «Слепия»''.

-''Академия «Слепия»'' – едва не се засмя Iskrety. – Само не ми казвай че ще изтъпанчиш на входа. Ако ще го правиш по-добре сега да ти тегля куршума, вместо да чакаш друг да го направи.

-Е, чак толкова налудничава не ми е идеята – засмя се Rokamball. – Искам обаче да се пазиш и да си внимателна.

-Добре, макар да е излишно да го казваш. И какви са тези твои стари приятели?

-Стари бойни другари. Между другото ти задочно ги познаваш.

-Познавам ги задочно? – повдигна вежди девойката и изведнъж погледна и светна: - Да не са противниците ми от тренировките ми.

-Право в десетката. Някога те бяха хората, които ме измъкнаха и може да се каже, че ме научиха на всичко, което знам за бойните изкуства. А сега мисля да се отдам на почивка в леглото.



Поради липсата на други части към момента, авторът спира писането на романа. Ако желаете да разберете какво се случва със Слепия, ученичката му и новата организация, както и дали ще има нови "ученици" и кои са те ... е ще се наложи да почакате - понякога един добър разказ трябва да поулегне в главата на създателя си, а понякога трябва просто да "хвърли" всичко във въздуха и то само да се подреди. Надявам се само следващите глави да се подредат по-бързо от последните 4 издадени, за да не се получава голямо прекъсване на творческата ми мисъл.