Join the new world

До сега:

I.НАЧАЛОТО
II.ПЪРВА МИСИЯ В БЪЛГАРИЯ
III.Понякога е по-добре да си невидим
IV.Ще се видим в друг живот
V.Ученикът на Слепия



VI.Изборът на Слепия

Няколко месеца по-късно

Почивката на Слепия като изпълнител на мокри поръчки беше дълга, но беше доста добре дошла за учителя в него. Ученичката му беше се справила учудващо бързо с симулатура за бойни изкуства и вече можеше да се отбранява, ако някой се объркаше да я нападне в някоя улица късно вечер. За това колко добре възприемаше тези уроци показателно беше, че „режим:майстор” беше вече нещо обичайно за нея. Освен развиване на бойните и умения, Слепия се беше погрижил и за бизнес-уменията и. Iskrety се беше сдобила с няколко малки фирмички, които управляваше с учудваща прецизност. Ако някой я видеше сега, не можеше да познае онова диваче, което беше нахълтало в дома му в тази млада и самоуверена бизнес дама. Каквито и усилия да полагаше да разбере какво се крие зад другите две врати, тя все още не знаеше.

Един ден Слепия я поведе отново надолу, но този път за нейна изненада, не отидоха до дясната врата зад която се намираше залата за ръкопашен бой, а въведе кода на лявата врата.

- Твоето обучение в ръкопашния бой е към своя край. Време е да се научиш да стреляш – и отново и подаде 3D очила. – Режим „начинаещ”. Място: Стрелбище. Оръжие: пистолет „Макаров”. Сега да видим как си със стрелбата.



Тъкмо започнаха обучението и пейджъра му изписука. „Е, това беше край на почивката” – помисли си Слепия и каза:

-Продължи сама упражненията – каза на Iskrety и продължи към системата – Режим:начинаещ (постоянен). Оръжие: по избор на стрелеца. Място: по избор на стрелеца.

След като чу „Инструкциите се изпълняват”, той свали очилата и отиде към вратата в дъното, където се намираше неговата централа. Въведе няколко бързи команди и на екрана на компютъра се изписа следното съобщение:

„Уважаеми г-н Слепия,
Обръщаме се към вас със молбата да ликвидирате двата главни водачи на групировката «Тигрите» . За тази ви услуга ще ви платим 1500 злато на човек.
С Уважение и чакащ вашия отговор: Везира на Анадола”

„ Не може да бъде. Той трябваше да е мъртъв. Тука има нещо странно, което ще трябва да проверя” – мислеше си Слепия. Името на изпращача събуди болезнени спомени. Това беше прозвището на онзи генерал, който за малко не го уби, като млад, докато саботираше турската армия. Но по-болезненото за него беше смъртта на младата библиотекарка Мариса, с която се беше сближил докато обитаваше бургаската библиотека. Но генерала беше отдавна мъртъв, убит от негов куршум на един бал във френското посолство в Рияд.

Отвори дневника си, който попълваше преди всяко поръчение и изписа следните редове:

„В живота на всеки човек, настъпва момент, когато се налага да избира между славата и безчестието, между истината и лъжата, между лъжата подлостта и благородството.

Слабите изчакват, силните правят своя избор. Това обаче става, когато знаеш със сигурност какво те очаква за напред. А как се прави избор, когато бъдещето е забулено в мрак, когато се крие някъде в плетеницата от пътища и пътечки. Как?”



Знаеше, кои са мишените – двама от водачите на „Тигрите” – по-опитния известен като "Златния тигър" и по-младия, но не по-малко енергичен водач – “Белия тигър”. Самата групировка, минаваше за една от най- войнствените фракции в българското общество и като хора, за които нямаше тайни във военните действия. Определено го тревожеше поръчителя, който се оказа същия генерал, но подмладен и по-енергичен.

Беше чувал за програма програмата „Великия везир” на турското правителство за запазване елита на нацията, но досега нямаше потвърждение за това. А генерал Stankovic Alexa, известен сега като генерал cCc STANKO cCc, парадираше че е жив и че е виден представител на програмата на „Великия Везир”. Трябваше да бъде спрян, но това не беше толкова лесно – след предишния опит на Слепия, cCc STANKO cCc вече не се показваше на публични и открити събирания и не се разделяше с личната си охрана съставена само от наемническата групировка „Lazokrasi”, елита на турските наемници.



Слепия се реши – предстоеше му една трудна и опасна игра. Беше решил да приеме поръчката за „Тигрите”, но всъщност целта бе да отстрани поръчителя. Изпрати обратен e-mail с потвърждение и взе да проучва маршрута на генерала. Единствената възможност се откриваше в Буенос Айрес на открития бал по случай завладяването на Чили. За целта му беше необходима фалшива самоличност и начин да не бие на очи.

Толкова се беше унесъл в мисли и действия около фалшивата самоличност, че не забеляза кога Iskrety се е промъкнала зад него.

-Май ще имаш нужда от подкрепление? Сам човек би будил повече подозрение от млада двойка, която е отишла на бала.

-Не, още си „зелена” за такава мисия, а и това е един вид отмъщение, в което не искам да се забъркваш – отвърна и Rokamball. – А и не искам да ти рискувам живота ти.

-Позволи ми това да е моята отплата за твоето обучение, а така и двамата ще разберем до къде съм стигнала с него – продължи да настоява ученичката му.

-Добре, но само като прикритие. Аз сам ще свърша всичко – предаде се Слепия.