Join the new world

Добър вечер, драги читатели. Реших да се завърна към една стара рубрика, докато чакам края на света .... така де края на годината, за да приключа с първия сезон на играта "пИчелиш ти, пИчели и държавата". Реших да я прекратя сезона предсрочно заради слабия интерес, но ще продължа да я правя и през следващата година ( стига маите да го разрешат 🙂 ) с нов формат и леко променени правила. Но за играта, както казва единственият цар-премиер Симеон, когато му дойде времето. А сега ви пожелавам приятно четене и приятна вечер на всички.



Истината за дядо ви коледа

Легендата за Дядо Коледа може да се проследи стотици години назад и спокойно може да се твърди, че е неизменно свързана с монах на име Свети Никола. Говори се, че той раздал на всеки закъсал наследственото си богатство и започнал да пътува из градове и села, за да помага на бедните и болните. Неговата набожност и доброта завинаги останала в сърцата на хората, а житието и битието му се превърнали в обект на много легенди. Една от най-известните истории свързани с този велик монах е за спасените от него три бедни сестри, които собственият им баща решил да продаде в робство. И не само това... В течение на много години, изпълнени с преливащи от доброта дела, популярността на Николай се разнесла и той станал известен като защитник на децата, бедните и онеправданите. Неговият празник официално се чества в деня на неговата смърт, който е с дата шести декември. Традиционно се смята, че този ден е щастлив и на него е прието да се правят големи покупки или пък да се сключват бракове. С епохата на възраждането и дори след протестантската Реформация, когато почитането на светци започва да се смята за старомодно, Свети Никола успява да си остане един от най-популярните в Европа и най-вече в Холандия... Ако трябва да бъда точен, името на Дядо Коледа има точно холандски корени. То еволюира от холандския псевдоним на Свети Никола, който там наричали Клаас.

Официално Светецът си проправя път в американската популярна култура към края на 18-ти век и по-точно през декември 1773 г. и отново някъде през 1774 г. Тридесет години по-късно, през 1804 г, някой си Джон Пинтард, който бил член на "New York Historical Society", за първи път подарява дърворезба на Свети Николай на годишната срещата на обществото. Точно тази дърворезба съдържа добре познатите ни в наши дни изображения на дядо ви Коледа, включително чорапи пълни с играчки и украси висящи над камината. Пет години по-късно, през 1809 г, друг американец на име Уошингтън Ървинг дава своя принос за популяризирането на историите за Дядо Коледа, като говори за Свети Никола като покровител на Ню Йорк в книгата си "Историята на Ню Йорк"...



Истинският образ на Дядо Коледа обаче, този който познаваме в наши дни, започва да се оформя едва през 1822 година. Основите му полага един енорийски министър на име Клемент Кларк Мур, който по Коледа взел, че написал едно бая дълго стихотворение за трите си дъщери, което озаглавил "Профил на посещението на Св. Никола". В него той представил образа на Дядо Коледа като "весел стар елф" с едра фигура и свръхестествени способности, позволяващи му да се издигне до всеки комин с едно просто кимване на главата си! Въпреки че идеите на Мур са смятани за взаимствани от други легенди, стихотворението му се загнездва в съзнанието на хората и доста помога за популяризиране на образа на стареца, който прелита от къща на къща в "миниатюрна шейна", теглена от осем летящи елена. През 1881 г карикатуристът Томас Наст взел, че се впечатлил от стихотворението на Мур и окончателно дооформил модерният образ на Дядо Коледа. Неговите рисунки са първите, на които Дядо Коледа е изобразен като закръглен весел дядка с голяма бяла брада и държащ чувал с играчки за всички добри деца на планетата.



През 1939 година се ражда и историята на доброто, но различно еленче Рудолф, познато също така като деветият елен. То било подложено на сериозни подигравки от другите си събратя, защото за разлика от тях носът му бил голям червен и светещ. И тъкмо когато го налегнала сериозна депресия, че наистина е различен, на поредната коледа съдбата му се усмихнала. Случило се, че времето било мъгливо и мрачно и само червеният и светещ нос на Рудолф, който бил като фар в тъмнината, спасил Дядо ви Коледа от сериозно закъснение с доставката на подаръците... През 1840 година пък, пресата в щатите полага основите на добре познатите ни коледни пътешествия. По това време за първи път се създават отделни секции из вестниците, които съдържат реклами за почивки по коледа и в които често са включени снимки на вече популярният Дядо Коледа. И накрая нещичко и за коледните подаръци, предназначени предимно за аудиторията на децата, поне в началото...

Тази традиция се пръква някъде през 19 век, когато в един никому неизвестен магазин във Филаделфия била поставена статуя на Дядо Коледа, която освен, че била в истинските размери на стареца можела и да бъде разгледана от всеки желаещ. И желаещи колкото щеш. Хиляди деца се стекли да видят и пипнат уникалния за времето си модел, а след тази демонстрация и останалите магазини в околността започнали да поставят различни модели на стареца и сериозно да рекламират добре познатото ни коледно пазаруване.

А колкото за един друг важен персонаж от коледните разкази и изпълнения - Снежанка, ви предлагам за естетически вид снимка на няколко Снежанки, а някой друг път може и да ви разкажа и нещо и за самата нея.