Join the new world

Старите да станат и да излязат, да влезнат новите. Докато бях в парламента не ми оставаше време за вероятно най-любимата рубрика на моите читатели - "Интересно от историята". Днес мисля да поправя тази си грешка. Приятно четене.



ЛОКОМОТИВЧЕТО НА МИСТЪР КУПЪР....

Музикален съпровод

Днес ще ви разкажа за едно съревнование. Състояло се е на 18 септември 1830 година на гарата в американския град Балтимор и е дало тласък на амеркианския железопътен транспорт....

На 18 септември,някъде преди обяд, господин Питър Купър, достолепен мъж на около 40 години, се бил изтупал с костюм, сресал е гъстата си брада и се канел да направи един експеримент. Ще доказва на железопътната компания на Балтимор, че произведеният от него локомотив е бърз, качествен и преди всичко евтин. Машината имала четири колела, кабина за машинистите, огромен резервоар приличащ на бойлер в който се събирала двигателната пара и била дълга едва четири метра. Локомотивите по онова време тъкмо прохождали, а англичаните водели с едни гърди пред останалите нации. Още от 1804 година в Англия изпробвали парни локомотиви. Може би заради този факт или пък може би заради това, че Питър Купър бил отявлен патриот, един хубав ден той заявил на всеослушание...

"Стига с тея английски локомотиви. Ще конструирам американски. Трябва да покажем на другите, че нас също ни бива в тези неща"... Речено-сторено. Запретнал ръкави човека и не след дълго наистина конструирал локомотив, който се задвижвал с пара. Когато видели машината от Балтиморската железопътна компания веднага проявили интерес и предложили да го купят. Първо обаче, трябвало да се провери дали го бива.



Започнали да мислят как точно да го тестват. Мислили, мислили и по някое време някой предложил локомотива да се надбягва с кон. Ако машината победи,добре. Ако пък коня спечели, тогава сори...

И така на 18 септември на гарата в Балтимор довели един породист кон, който да се състезава със железният кон. Разстоянието,което трябвало да се премине било 4 мили, бил даден старт и надпреварата започнала. Повечето очаквали конят да доминира, но локомотивчето на господин Купър бързо дръпнало напред и живитното бая си изостанало. Финалът наближавал и тъкмо когато по всичко личало, че машината ще бъде победител, на половин миля преди финала резервоара се спукал от голямото налягане, локомотива загубил мощност и конят обрал овациите. Въпреки загубата от железопътната компания преценили, че локомотива наистина си го бивало, препоръчали на мистър Купър да направи някои подобрения на резервоара и когато човека преправил системата с по-сигурна те го купили. Ето как, машината на Питър Купър станала първият локомотив, който кръстосвал американската земя. Какво станало с коня ли?... Ами нарязали го за луканка. След победата той вече не бил толкова интересен и му видели сметката... Шегувам се, разбира се. Не знам какво е станало с коня, но знам какво още се е случило на датата 18 септември.



На нея, през 1976 година в Пекин е било поклоненито пред тленните останки на Мао Дзъдун. Председателя Мао. Човека, който според комунистическата пропаганда е измислил всичко в Китай.

От дървените пръчици за хранене, та чак до футбола. Официално Мао е ритнал камбаната на 9 септември, съвсем подходящо както разбирате, но китайците се засуетили какво да правят, защото някак си не очаквали той да умре и в последствие се сетили да му направят мавзолей.

Започнали да го строят на площад Тянънмън, но се оказало, че не могат да го вдигнат толкова бързо. Положили тялото на Мао в двореца на народите, нещо като китайското НДК, ама народа започнал да настоява, че Китай трябва да се прости със своя лидер. Събрали се тогава партийните функционери и взели решение да му направят поклонение, след което да го вкарат в новостроящата се сграда и да си продължат с довършването. И така на 18 септември 1976 година се състояло официалното сбогуване с бащицата Мао. Милиони китайци се скъсали да реват, а цялата страна замлъкнала за цели три минути.



Аз обаче няма да замлъквам, нито за три минути, нито за три секунди, поне не й за Мао, а ще завърша днешната си история с друг един велик покойник. На 18 септември 1970 година, земният си път е приключил легендата Джими Хендрикс. Не е ясно от какво точно си е заминал, но е ясно, че песента му "Hey Joe" завинаги ще остане в историята. Песен, на която се насладихте докато четете това....



И както винаги какво е финала без снимки на редакциония екип на броя: