Join the new world

Герб на Япония


Война, вулкани, а сега ще ви представя и страна, в която най-сериозният проблем е земетръсната зона, в която живеят. Добре дошли в Ниппон, „страната на изгряващото слънце” или както си я знаем ние –Япония. И отново се спирам на островна държава, която обаче заема по-малко територия и има по-малко на брой острови от Индонезия, но от икономическо развитие е много по-напред. И въпреки, че днес може да се видят „гайджин” из улиците на всеки град из страната, в миналото не винаги чужденците са се докосвали до затворената в себе си страна.

Реално организираната история на Япония започва през периодът Нара през 8 век, който се свързва с появата на силна централна власт, организирана около императорския двор в днешния град Нара. Освен с продължаващото налагане на китайския опит в администрацията, периодът Нара се характеризира и с възникването на писана литература — съставени са обемните хроники „Коджики” (712) и „Нихоншоки” (720). Импрератор Каму от този период е известен с това, че успява за 10 години да премести столицата на страната два пъти – първо в Нагаокакио(784), а после и в Киото(794). Следващата смяна на столица е през 1185, когато кланът Ходжо разгромява конкурентите си от Тайра и Минамото Йоритомо е назначен за шугун. Йоритомо избира Камакура за столица и дава началото на шогуната Камакура (1185-1333). В религиозно отношение този период е важен заради налагането сред самураите на дзен будизмът, а във военно – успешната защита от набезите на Монголската империя през 1274 и 1281 година. През 1333 император Го Дайго премахва шогунатът Камакура, а наследилият го 3 години по-късно шогунат Ашикага не може да обедини даймио. По времето на този шогунат за първи път търговци и йезуити от Португалия достигат Япония и поставят началото на културния и търговски обмен между Япония и европейските империи. През втората половина на 16 век даймио Ода Нобунага започва обединението на страната, а през 1590, 8 години след неговата смърт, военоначлникът му Тойотоми Хидейоши завършва това негово начинание и получава на свой ред правото да се нарича шогун. Освен с цялосното обединение на страната Тойотоми Хидейоши ще бъде запомнен с още две неща : изкореняване на единствената военна японска сила до тогава – пиратите и неуспешните му войни за завладяване на Корея. Края на воените му мераци към Корея и Китай настъпва със смъртта му през 1598.

Наследен е от своя невръстен син под регентството на даймио Токугава Иеясу, който много скоро след като поема регентството е назначен за шогун. Първото решение, което взема е да обяви град Едо за столица, решение към което се предържа Япония и до днес. През цялото управление на шогунатът Токугава води политика на сакоку или „затворена страна” и единственият достъп на външният свят и страната се осъществяват през холандския търговски пост Деджима. Самоналожената изолация на Япония е прекратена принудително през 1854 година, когато няколко кораба на Военноморския флот на Съединените щати, командвани от Матю Пери, принуждават правителството да подпише Договора от Канагава. Той е последван от подобни договори с Великобритания, Франция и Русия, които създават впечатлението за пълна капитулация на шогуната пред възприеманите като варвари чужденци.

Последните години на Шогуната Токугава, периода Бакумацу, се характеризират с политическо напрежение, породено от тези настроения, което довежда до войната Бошин и отстраняването на шогуните Токугава. Проведената през 1867 година Реставрация Мейджи премахва шогуната, предава реалната власт на император Мейджи и поставя началото на продължителен период на модернизация. Окончателно е премахната самостоятелността на местните династии, създадени са политически, съдебни и военни институции по западен образец. През 1889 година е свикан първия парламент, създаден е министерски съвет, а през 1890 година е приета Конституцията Мейджи.

Успоредно с политическите реформи през периода Мейджи Япония бързо усвоява западните познания в областта на техниката и страната бързо се индустриализира. След победите си в Първата китайско-японска война (1894-1895) и Руско-японската война (1904-1905) Япония установява контрол над Тайван, Корея и южната част на Сахалин превръщайки се в регионална сила. Стопанският и военен напредък е съпроводен с нарастване на населението – от 1873 до 1935 година то се увеличава от 35 на 70 милиона души. Управлението на император Йошихито (1912-1926) е свързано с нарастване ролята на парламента и засилване на демократизацията на политическия живот. Япония участва в Първата световна война на страната на Антантата, засилва влиянието си в Китай и Океания и се утвърждава като световна Велика сила.
С идването на власт на император Хирохито през 1926 година в управлението все по-силни стават тенденциите към милитаризация и експанзионизъм. През 1931 година Япония окупира китайската област Манджурия, а в резултат на отрицателната международна реакция на този акт през 1933 година напуска Обществото на народите. През 1936 година сключва Антикоминтерновския пакт с Германия. През 1937 година Япония напада Китай, поставяйки началото на Втората китайско-японска война, продължила до 1945 година. През 1940 година страната сключа Тристранния пакт с Германия и Италия, към който впоследствие се присъединяват и други страни. Японските войски се включват във Втората световна война като навлизат във Френски Индокитай, в резултат на което Съединените щати въвеждат петролно ембарго срещу Япония. През 1941 година е подписан Съветско-японския пакт за неутралитет, който потвърждава Манджурия и Монголия като сфери на влияние, съответно на Япония и Съветския съюз. На 7 декември 1941 година Япония напада Съединените щати, въвличайки във войната последната Велика сила, която все още е неутрална.

Япония овладява огромни територии в Източна и Югоизточна Азия, но трудно удържа натиска на американските войски, които с тежки боеве завземат стратегически позиции в Океания придвижвайки се към територията на самата Япония. След като през 1945 година Съветският съюз напада японските владения в Манджурия, а американците използват ядрено оръжие срещу градовете Хирошима иНагасаки, на 15 август 1945 година Япония обявява безусловна капитулация. Страната е окупирана от американски войски, но Съединените щати не допускат частична съветска окупация в Япония.
В резултат на Втората световна война Япония губи почти всички свои владения извън Японските острови, над 2,5 милиона жители са убити, а основната част от промишлеността и инфраструктурата в страната е унищожена. Над 6 милиона японци са прогонени от бившите японски владения в Азия и са принудени да се завърнат в Япония. Държавите победителки създават Международен военен трибунал за Далечния Изток, който налага наказания за военни престъпления на някои японски лидери, но по политически съображения императорското семейство е освободено от преследване.
През 1947 година е приета нова конституция, с която страната става конституционна монархия със силно ограничени прерогативи на императора. Конституцията включва много пацифистки елементи, които ограничават размера на въоръжените сили и възможностите за тяхното използване извън границите на страната. През 1951 година е подписан Договора от Сан Франциско, който формално слага край на войната със Съюзниците (с изключение на Съветския съюз), както и на американската окупация. През 1956 година е подписана японско-съветска декларация за прекратяване на състоянието на война и Япония става член на Организацията на обединените нации.
През 1955 година е основана дясноцентристката Либерално-демократическа партия, която управлява страната оттогава насам с няколко кратки прекъсвания, като начело на правителството се редуват различни нейни крила и лидери. През следващите десетилетия страната отбелязва забележителен стопански напредък при среден годишен ръст от около 10% в продължение на четири десетилетия. Краят на този продължителен растеж е достигнат в средата на 90-те години, когато страната изпада в няколкогодишна рецесия.

Основните ястия в националната кухня на Япония се изготвят с ориз, говеждо, яйца, свинско, рибаи морски дарове. Някой от най-известните японски гозби са темпура ( панирани месо и зеленчуци), суши, окономиаки ( омлет със зеленчуци и месо), тепан-яки (печени месо, риба или зеленчуци), яки-тори (шишчета), Набе (варени зеленчуци или месо), вагаши (оризови сладки), които се пренасят лесно в кутиите „бенто”, когато искате да си вземете за вкъщи.

Националните празници на страната са: САНДЖА-МАЦУРИ (отбелязва се около 17 май в шинтоисткия храм на района Асакуса в Токио. Енергична процесия с повече от 100 преносими шинтоистки светилища с различни размери преминава по улиците на Асакуса.), ГИОН-МАЦУРИ (отбелязва се между 1 и 29 юли в храма Ясака в Киото. Празничните събития обхващат цял месец, но най-известна е процесията "Ямабоко" на 17 юли.), НЕБУТА (отбелязва се около 27 август в гр. Аомори, префектура Аомори. Кулминация на празника е шествието с огромни книжни фенери пресъздаващи фигури на самураи и други герои.) и ХАКАТА ГИОН ЯМАКАСА (Отбелязва се между 1 и 15 юли в храма Кушида във Фукуока. Празникът е величествено и вълнуващо зрелище с история над 750 години, в което участващите млади хора в надпревара тичат по улиците на града носейки пищно украсени платформи с тегло до 1 тон.)

Най-популярният спорт в страната е сумото, но голям брой от японците се занимават и с карате, айкидо, тенис на маса, футбол, бейзбол, волейбол. Страната може да се похвали и с голям брой известни личности, сред които изпъкват имена като Есаки LeonaЕцаки Леона(нобелов лауреат за физика), Йокичи Такамине (химик) KКаничи Асакава (историк), Кавабата Ясунари (писателка), Мария Ямамото(певица и актриса), Сасаки Коджиро(майстор на меча), Миамото Мусаши(майстор на меча), Тоехи́ро Акия́ма (първият японски космонавт), Морихеѝ Уешѝба(създател на айкидото). За спортните традиции и японският дух говорят още че страната е била домакин на летни (Токио 1964) и зимни (Нагано 199😎 олимпийски игри, има две лицензирани писти за формула 1 ( „Сузуки” и „Фуджи”), съдомакин на световното първенство по футбол през 2002 г.

Водопадът Кегон, известен сред японците с името Кегон-но-таки, има славата на един от трите най-красиви водопади в Япония. Намира се в близост до японския град Нико, като попада в рамките на Национален парк Нико и е разположен на езерото Chūzenji. Водопадът Кегон е изключително живописен и красив. Водният поток тук пада от 97 метра височина, като доста често буйно стичащата се вода е съпроводена от красиво образувалите се дъги, резултат от сблъсъка на водните капки със слънчевите лъчи. Често скалите на водопада Кегон се обагрят също в различни нюанси предимно през пролетното пълноводие, когато туристическия поток тук е най-голям.

Замъкът Шури е един от символите на японския град Окинава. Построен е върху плато с надморска височина около 120 метра. Почти напълно унищожен в битката за Окинава през 1945 година, замъкът Шури е възстановен в оригиналния си вид. Реконструкцията започва през 1958 година и завършва през 1992 година, използвани са снимки, исторически документи и спомени на реални хора. Шури има елипсовидна форма, като в посока изток-запад достига дължина 350 метра, а в север-юг – около 200 метра.

Националният парк Ширетоко е разположен на едноименния полуостров в отдалечената североизточна част на остров Хокайдо в Япония. Това е един от най-непристъпните райони на територията на цялата страна. В него няма големи населени места, като в някои части дори не са изградени пътища. Най-подходящото време за посещение на парка, който от 2005 г. официално е част от природното наследство на ЮНЕСКО, е през краткия летен сезон от юни до септември. Въпреки, че защитената територия е отворена за посещения през цялата година, през зимата условията на прехода в района са извънредно тежки. На територията на Ширетоко има пет езера, които са лесно достъпна за туристите атракция. Намират се в близост до главното пристанище в местността – Утуро, разположено на 10 км от местността Ширетоко Го-ко. Езерата са разположени на разстояние около 2, 5 км, като са свързани помежду си с пътеки и красиви дървени мостове. Доста от посетителите тук прекарват много повече време, отколкото е необходимо за обиколката на езерата заради невероятната красота на това място.

В самата среда на вулканичния остров Кюшу в Япония е разположена една от най-красивите и уникални планини в цял свят – планинската верига Асо. Тучни зелени поляни и гъсти гори се редуват с голи черно-кафяви полета от лава, изригнали някога от кратера на планината. Районът е изграден от контрастни пейзажи и панорами. През 1934 година е обявен за национален парк Асо.
До вулканичният остров Кюшу най-лесно се стига със самолет, който каца на летището на близкоразположения град Кумамото. Оттам до района на националния парк се стига с помощта на железопътни линии. Самата планина Асо представлява активен, многосъставен вулкан, с калдера около 130 км. На туристите, които имат проблем с дишането или страдат от астма, не се препоръчва да се доближават близо до вулканичния кратер.

Архипелагът Огасавара, наричан още Азиатските Галапагос, се състои от 30 различни по големина острова, разпръснати в средата на Тихия океан. Всички взети заедно са обявени за Национален парк. На територията на островите няма летище, но може да се стигне с круиз. Един път седмично от Токио тръгва кораб, който стига до селището Чичиджима. Плаването продължава малко повече от 25 часа. Кораб тръгва също и от Текешиба. Въпреки, че островите Бонин са достъпни единствено по морски път, те са доста популярна и обичана туристическа дестинация. Архипелагът се е формирал от древен подводен вулкан, в резултат на което флората и фауната са изключително богати на територията на всички острови. Над 140 редки вида растения, насекоми и животни се срещат по тези красиви екзотични места.

Храмът Кинкакуджи, известен още като Златния павилион, е построен през 1397 година като резиденция на пенсиониралия се шогун Ашикага Йошимитсу и след смъртта му е превърнат в дзен будистки храм. Кинкакуджи, покрит със златни релефни орнаменти и заобиколен от красива японска градина, е прекрасен шедьовър от епохата Муромачи (14-16 век). Посещението му е едно от задължителните неща, които човек трябва да направи в Киото. Разположен е в подножието на хълма Кинугаса.

Гинкакуджи е разположен също в северно Киото. Известен е още като Сребърния павилион. Построяването му е вдъхновено от Кинкакуджи (Храмът на златния павилион или само Златния павилион) през 14 век, който е бил унищожен от пожар през 1950 г. Към момента на негово място има триетажно копие, построено скоро след това, което е разположено на предишното място.

Замъкът Химеджи (Замъкът на бялата чапла) е разположен в град Химеджи, префектура Хиого,
Япония. Замъкът е най-добрият пример за японски замък, който се състои от мрежа от 83
постройки с усъвършенствани отбранителни системи от феодалния период (1185-186😎. Поради
формата и цвета си замъкът е оприличаван на излитаща птица.
Съществуването на Химеджи датира от 1333 година, когато Акамацу Норимура построява
укрепление на хълма Химеяма. През1346 година, синът на Норимура, Садонори разрушава
укреплението, за да построи на негово място замъкът Химеяма. Замъкът е запазен почти два
века, когато през 1545 година кланът Курода е разположен в местността. Феодалният владетел
Курода Шигетска променя замъкът, като до 1561 година, той го превръща в замъка Химеджи.

Планината Фуджи с право е сред най-големите забележителности на Япония и неин национален символ. Огромното възвишение, с почти съвършената си форма на конус, се намира на главния остров Хоншу (Honshu), на около 100 км западно от Токио. Върхът е покрит със сняг почти през цялата година. Стотици художници и фотографи са се опитвали да го увековечат на своите платна и ленти, а писатели да изразят неговото величие в думи. Но само тези, които са го виждали знаят, че ничия картина или поема не може да предизвикали такова удивление и възхищение, каквото човек изпитва когато застане очи в очи срещу Фуджи.
Най-високият връх всъщност е активен вулкан, извисяващ се на 3776 метра - най-високата точка в страната. За геолозите той се е образувал преди около 600 000 години, а според будистките вярвания е изникнал от земята в следствие на земетръс през 286 г.

За съжаление полетът ни към България е толкова скоро, че останаха още много места и истории неразказани. Някой ден може и тях да разкажем. А сега лек полет и се надявам обиколката из Далечния Изток да ви е била приятна.

Цялата поредица:

[http://www.erepublik.com/en/article/-1-2170836/1/20]Южна Корея[/url]

Индонезия

Япония