Join the new world

Герб на Южна Корея

Да се събудиш една сутрин и да видиш че братовчедите ти, а понякога и най-близките ти роднини се намират на вражеска територия, без дори да са войници вероятно е много страшно. Българско-сръбската граница позна доста села в Трънския край, които са били разделени на половина в Сърбия, наполовина в България. И ако тук все още можеш да се провикнеш : «Брато, дай един стек», то на 38 паралел нещата не стоят така. Там на този паралел се намира границата на една от страните, с които ще се занимаем – Хангук или Република Корея, наричана още и Южна Корея. Тази страна днес е един от « азиатски дракони» наред с Тайван, Хонгконг и Сингапур. За слабо развитата през 60-те години страна жизнено важни са се оказали чуждите инвистиции, най-вече от САЩ и Япония и това донякъде определя защо голяма част от администрациите на големите компании и основна част от 48,5 млн. население се е събрало в столицата Сеул (близо 10,5 млн) и в пристанището Пусан (3,6 млн) и показва как икономиката на страната се е създала, укрепнала и развила. Ако за някой това е достатъчно и се е нагледал на корейци и няма нужда да обхожда всички 100 хил. км² . Да се насочи към най-близкия аеропорт и да отлита към следващата си дестинация, за всички други предлагам да се разходим още малко из Република Корея. Вярно, че после трябва да влезнете в домейните в интернет завършващи на .kr или да звъните на корейския ми номер започващ с +82, но това са рисковете ако решите да пропуснете тази обиколка.

Ако се чудите защо икономиката на страната е толкова силна, може би пропускате факта, че дълго време Корейския полуостров се е намирал в рамките на Японската империя и няма как да не е наследил поне малка частица от непоколебимия и работохолически дух на японците. Но стига съм се отплесвал, че ни чака още за обикаляне. Преди да обиколим Хангук ще ви запозная с историята на корейците, за да вникнем малко в този далечен и красив свят наречен Далечен изток.



Според корейските легенди първата корейска държава е основана от Тангун през 2333г пр. Хр. и се е казвала Чосон. Тази корейска държава издържа на китайската доста дълго – до 108 г пр.н.е, когато е превзето и за улеснение е разделено на 4 окръга, най-големия – Наннанг, няма да бъде посетен в нашата обиколка, защото се намира в района на днешен Пхенян (столица на КНДР). Другите 3 окръга, обаче са имали доста различна съдба от Наннанг – докато той е просъществувал и процъфтявал, останалите китайски окръзи в Корея са били разбити и са се обособили като отделни корейски държави. Окръг Махан се откъснал от Китай през 18 г пр.н.е от самхан (племенно обединение) Пекче, а окръг Пьонхан бил разгромен от самхан Шилла(57г. пр.н.е.). Непокорените корейски племена около устието на река Нактонгган създали държавния съюз Кая. Но най-големия удар на китайското владичество нанесло една друга Корейска държава – Когурьо, която през 313 г. превзела окръг Наннанг, последната китайска крепост в Корея. Започнал периода на «Трите държави»(Шилла с център Гьонджу, Пегче със столица Саби и Когурьо със столица Куннесон). През този период трите държави не веднъж се изправяли една срещу друга, но до траен успех на някоя от тях не се стигнало, до средата на 7 век когато с помощта на Китай Шилла победила и обидинила трите стани в Обединена Шилла. Оттогава, та чак до 1910г., страната се отличава със завидна политическа и културна приемственост. Показателно е, че от 918г. в нея управлявали само две династии: Корьо (918–1392г.) и И (1392–1910г.). Но битката за обединена държава не спряла до тук, трябвало да се преодолеят различия в писменост, обичаи и религия. Докато в Гьонджу била съсредоточена голяма част от армията и администрацията на Шилла, то градовете в периферията почнали да водят ожесточена битка за икономическо надмощие. През 9в. в един такъв център се превърнал о-в Уандо, намиращ се във владение на Чанг Бого, познавач на морските пътища, свързващи Корея с Китай и Япония. (иторическия прототип на главния герой във филма «Emperor of the sea»). Относно религията будизмът проникнал на Корейския полуостров през 4 в. и бързо бил възприет в Трите кралства. Пример за будистко изкуство са забележителните каменни скулптури от 8 в. в пещерният храм Соккурам, близо до Гьонджу. Каменните пагоди в храма Пулгукса, големите, изящно орнаментирани бронзови камбани и елегантните позлатени бронзови изваяния отразяват творческите стремежи и високото майсторство на занаятчиите от епохата на Шила. Именно в кралство Шила се зародили и поетическите произведения на корейски език – кратките лирически стихотворения хянга. От 780г. в Шила започва междуособна борба. Един от местните лидери, Уанг Гон, нарекъл създаденото от него кралство Късно Когурьо и в хода на продължителен конфликт подчинил основния си противник – Късно Пекче. Но още преди това, в 935г., Шила мирно преминала под покровителството на първият владетел от новата династия Корьо, основана от Уанг Гон.

През 1392г. в Корея се възцарила династия Ли(И), а държавата получила името Чосон. При И будизмът бил отхвърлен като официална религия и заменен от неоконфуцианство. В следването на конфуцианското учение се проявили догматичност и нетърпимост, водели се безкрайни дискусии по явно второстепенни въпроси, например за продължителността на погребалните обреди. Конфуцианските възгледи за семеен морал в Корея били интерпретирани по такъв начин, че повторният брак на вдовиците бил забранен.

Знам, че ви заболя главата от история за това ще обърнем внимание на културата и традициите на Южна Корея. Южна Корея дели своята традиционна култура със Северна Корея, но двете имат разработени отделни форми на съвременна култура, тъй като полуостровът беше разделен през 1945 г.. В Южна Корея Министерството на културата и туризма активно насърчава традиционните и модерните изкуства чрез финансиране и образователни програми.

Корейските форми на метални изделия, скулптура, живопис и керамика процъфтяват. В модерни времена западните и особено американските влияния са най-силни. В последствие на японската окупация целият японски културен износ е бил забранен от Корея до 1999 година. Въпреки това търговията между двете страни е нараснала, въпреки че все още има силни анти-японски настроения в Южна Корея.

Наскоро корейската поп културата стана популярна в Азия и извън нея, спечелила името Hallyu или "корейски вълна". В Япония и други азиатски страни корейската момчешка банда TVXQ и телевизионната драма "Зимна Соната" са намерили успех, а "Дъжд" е широко признат в Азия и е започнал да навлиза на американския пазар. Нови корейски филми като Oldboy и Оазис също са получили международно признание.

В съвременната култура на Южна Корея силно доминират технологиите, включително мобилни телефони и повсеместни онлайн игри. Днес се наблюдава високо проникване на високоскоростен интернет достъп до домакинствата. В Южна Корея компютърните игри за спорт в професионалните лиги са с телевизионни коментатори, професионални играчи и големи корпоративни спонсори.

Южна Корея запазва вековни обичаи и традиции като например нейната кухня, както и идеалите на някои уважавани хора като Конфуций. Храни като запарен ориз, Bulgogi (корейски стил на готвене на говеждо месо на барбекю), Kimbap (оризови ролца увити в морски водорасли), Mandu (кнедли), Doenjang jjigae (ферментирала соева паста), Japchae (варено сладко картофено нишесте, смесено с юфка и пържени зеленчуци), Tteokbokki (печено на огън ястие с ориз, подправени говеждо месо, риба и зеленчуци), Bibimbap (смесени ориз със зеленчуци, говеждо, яйца и чили паста) и Kimchi (ферментирали зеленчуци) са главен елемент на корейски диета. Особено добре известни по целия свят са kimchi - пикантни блюда от китайско зеле и други подправки.

Съвременна литература на Корея е разработенa от своя контакт със западната култура, следвайки хода на модернизацията. Не само християнската мисъл, но и различни артистични тенденции и влияния са били внесени от Запад. Разработени като "Ново Образование" и "Национален език и литературно движение" на китайската писмена система, които традиционно представят културата на доминиращата класа, загубили социо-културната си функция. В същото време корейският скрипт, Хан-Гюл, се използва все по-често, което води до растеж и развитие на корейски език и литературни проучвания. С появата на "Новия роман" (shinsosol) дойде скока в романите написани на корейски скрипт.

За спортът в страната какво и да се каже ще е малко – страната си е спортен любител и то с не малко спортни успехи. Страната е организатор на: XXIV летни олимпийски игри в Сеул (17 септември до 2 октомври 1988 г.) – където страната завършва четвърта с 33 медала(12 златни, 10 сребърни и 11 бронзови); Лятна универсиада 2003 в Даегу, където страната завършва на трето място с 55 медала (26 златни, 12 сребърни, 17 бронзови). Националният отбор по футбол също е една от националните гордости на страната - 4-ти през 2002 в световното първенство провеждано в Южна Корея и Япония, два пъти са ставали шампиони на Азия – 1956, 1960. Последната спортна гордост на страната е домакинството на кръг от Формула 1, който се провежда на «Корейска интернационална писта» в окръг Йеонгам Каунти. Страната ще бъде домакин на XXIII-те зимни олимпийски игри, които ще се проведат в Пьонгчанг от 9 до 25 февруари 2018 г. В Сеул са разположени централата на Световната федерация по таекуон-до и Световната академия по таекуон-до Куккивон.

Ако за българските зрители са известни предимно актьорите Даниъл Дей Ким (Джин от «Изгубени») и Мун Гън-йон (позната е като «Малката сестра на нацията», любителите на корейското кино са я засичали достатъчно често) малцина знаят, че най-известния кореец е адмирал И Суншин (1545-159😎. Едно от най-известните неща, с които адмирала се свързва е налагането на ”корабите-костенурки” кобуксон (дълги около 30 метра, широки 10 метра, придвижвали се с платна и весла. На носа имали драконова глава, а бронята на костенурката прикривала палубата.).



Адмирал И Суншин е роден през 1545 (също като сър Френсис Дрейк). Преди да стане морски офицер се проявил на северозападния фронт във войната с манджурите. Преди Имджинската война ( Япония при шогун Хидетоши срещу Корея, 1592-159😎 той не е водил други морски битки.

И Суншин е бил народният герой в тази война. Корейският народ го е припознал и сам го е снабдявал с провизии. През цялото времетраене на войната вратата на Адмирала е била отворена за всеки от народа, независимо от неговия ранг. Така адмиралът си осигурява винаги нови свежи идеи, и може да бъде с ”една идея повече” преди плановете на Хидейоши.

Адмиралът спечелил около 23 морски сражения и не загубил нито едно. Той показал тактика и стратегия, която изпреварвала времето си и щяла да бъде взета на въоръжение след много години от другите държави.

Адмиралът бил ранен с куршум още в първата битка при Окпо, 16 юни 1592, и вече смъртоносно е ранен в последната битка на войната на 16 декември 1598.


Changdeokgung


Gyeongbokgung

Но, да се върнем на нашата разходка. След като сме в Сеул е грехота да не се споменат петте двореца в града. Дворецът Changdeokgung в Сеул е един от палатите, които са издигнати от династията Часон (Joseon Dynasty) в знак на тяхната мощ и слава. Общо пет дворци очертават културно историческия облик на южнокорейската столица – Gyeongbokgung, известен още като Северният дворец, Gyeongheegung, наричан също Западния дворец, Gyeongbok - Източният палат , петият Токсугунг и, разбира се, внушителният Changdeokgung.

Следващата спирка е град Сувон и по-точно крепостта Хуасеонг (Hwaseong Fortress), наричана още Брилянтния замък е една от вълнуващите старини на Южна Корея. Хуасеонг представлява голям дворцов комплекс, заемащ значителна част от центъра на Сувон.

В комплекса влиза и замъка Хаенггунг (Haenggung), а цялата крепост Хуасеонг е включена в списъка на ЮНЕСКО със Световното културно наследство през 1996 година.

Хуасеонг е отличителна от останалите корейски постройки предимно с архитектурното си съчетание от европейски и азиатски стилове. Тя е построена през 18 век, като е започната през крепостта започва през 1794 г. и завършена през 1796.



Следващите места, които ще посетим са храмове на двете най-значими религии в Южна Корея – будизъм и конфуцианство. В храма Хаеинса на връх Кайя се съхранява Трипитаха Кореяна (Haeinsa Temple Janggyeong Panjeon, the Depositories for the Tripitaka Koreana Woodblocks) – най-пълната колекция от будистки текстове, гравирани върху 80 хиляди дървени блокчета, през периода от 1237г. до 1248г. Сградите на Джанггяеонг Панджеон, които датират от петнадесети век, са построени като хранилище за дървените блокчета, които са признати за изключителни творби на изкуството. Като най-старото хранилище за Трипитаха, те разкриват поразяващо майсторство при изобретяването и въвеждането на техники за съхранение, които са използвани за запазването на дървените блокчета.



Джонгмио (Jongmyo Shrine) е най-старото и автентично конфуцианско светилище, запазено до наши дни. То е посветено на основоположниците на династията Чосон /1392г. -1912г./ и съществува в сегашния си вид от шестнадесети век, съхранявайки плочки с ученията на членовете от бившата кралска фамилия. Тук все още се извършват ритуални церемонии с музика, песни и танци, които увековечават традиция, датираща от четиринадесети век.



Пещерата Сеокгурам и намиращият се в нея храм Балгукса (Seokguram Grotto and Bulguksa Temple) е създадена пред осми век на хълмовете на връх Т’охам и съдържа монументална статуя на Буда, обърнат към морето в поза Лотос. Той е заобиколен с изображения на божества, бодхисаттв и ученици, всички изваяни реалистично и деликатно в барлеф и орелеф. Тази статия на Буда е шедьовър на будисткото изкуство от далечния изток. Храмът на Булгукса /построен през 774г./ и пещерата Сеокгурам образуват религиозен архитектурен комплекс от изключителна значимост.



Праисторическите гробища при Гочанг, Хвасун и Ганхва (Gochang, Hwasun and Ganghwa Dolmen Sites) съдържат стотици хиляди примери за долмени – гробници, датиращи от първото хилядолетие пр.Хр. и изградени от големи каменни плочи. Те са част от мегалитната култура, за която се откриват свидетелства в много места по света, но само тук могат да бъдат видени в такава концентрация. Мегалитната култура е глобален праисторически социален и културен феномен, свързан с появата на погребални ритуални монументи, построени от големи камъни през второто и третото хилядолетие пр.Хр.



Историческите местности Гвангджу (Gyeongju Historic Areas) съдържат забележителна концентрация от чудесни примери за корейско будистко изкуство под формата на скулптури, релефи, пагоди, както и останките на храмове и дворци от разцвета на тази форма на артистичен израз, особено от периода между седми и десети век. Историческите местности Гвангджу съдържат редица обекти и монументи, които са от изключителна значимост за развитието на будистката и светската архитектура в Корея. Корейският полуостров е управляван почти едно хилядолетие от династията Шилла и обектите и паметниците в и около Кьонджу /включително свещената планина Намсан/ са изключително свидетелство за нейните културни постижения.

Цялата поредица:

[http://www.erepublik.com/en/article/-1-2170836/1/20]Южна Корея[/url]

Индонезия

Япония