Join the new world

До сега:

I.НАЧАЛОТО
II.ПЪРВА МИСИЯ В БЪЛГАРИЯ
III.Понякога е по-добре да си невидим
IV.Ще се видим в друг живот
V.Ученикът на Слепия
VI.Изборът на Слепия



VII.Среща с миналото

Бяха необходими два дена за да са готови документите на името на виконт Франсоа де Бург, потомствен дипломат и виконтеса Мария-Антоанета де Бург – младо семейство, което щеше да се отбие в Буенос Айрес на път за Пхенян, където беше назначението на младия френски дипломат, като част от сватбеното им пътешествие. Снабдени с документи, те се подготвиха за мисията, която се явяваше първа за тях като екип и „бойно кръщене” на Iskrety.

Седмица по-късно някъде из реален Буенос Айрес

Всички се спуснаха да честитят на младото семейство и им пожелаваха дълъг семеен живот, на виконта успешна кариера и дано задмине баща си, макар че никой не се сещаше да е познавал или е чувал стария дипломат граф бе Бург. Генерал cCc STANKO cCc беше обграден от солидна охрана, която не се отдалечаваше от него дори когато посещаваше тоалетната. Приема беше скучен и еднообразен и на Слепия му идваше всеки момент да дръпне партньорката си и да напуснат двореца. И тогава генерала се доближи до виконтесата и я заговори:



-Извинете, мадам. Съпругът ви е голям късметлия, да има до себе си такива красива жена.

-Мерси, генерале. На вас определено не ви липсва галантност – отвърна му на френски виконтеса де Бург. – Но, мога ли да ви запитам нещо?

-Разбира се. Стига да мога да отговоря, ще го направя с удоволствие – отвърна cCc STANKO cCc.

-Защо вие единствен сте с охрана? – любопитстваше младата французойка

-Защо решихте, че съм с охрана? – попита я генерала.

-Защото, колкото и добре да са им седят костюмите на вашите придружители, те се чувстват некомфортно в тях. Освен това едва ли някой от официална делегация на такъв прием ще забрави етикетите на висшето общество и ще е толкова скован в него.

-До тук всичко, което отбелязахте е вярно. Моите момчета са добри професионалисти, но определено са недодялани за хората от елита.



-Надявам се съпругата ми да не ви е отегчила много, генерале – приближи се към тях виконт де Бург.

-О, не, напротив, скъпи ми виконте. Вашата прекрасна съпруга съвсем не ме е отегчила.

В този момент оркестърът засвири виенски валс. Генерал cCc STANKO cCc се обърна към виконтеса де Бург:

-Надявам се да нямате нищо напротив да ви поканя на танц, мадам?

-Разбира се, генерале, Със съпруга ми щяхме да тръгваме, че сутринта трябва да излетим към Северна Корея. Но, заради вас ще останем още малко. Нали, скъпи?

-Естествено, любов моя. – отвърна невъзмутимо младия дипломат. – Един танц няма да ни забави, а и знам колко обичаш да танцуваш.



Генерала и виконтесата си оставиха чашите с шампанско на масата и се отправиха в центъра на залата. Оставяйки своята чаша до тази на жена си, виконта се облегна на стената, поставяйки през това време няколко капки от "сълзите на Лис" в чашата на генерала. Надяваше се охранителите от военната фракция „Lazokrasi” да не са забелязали това.
След като танца свърши, виконтесата отиде при съпруга си, хванала под ръка своя кавалер.

-Ето, виконте. Връщам ви я цяла и невредима – подхвърли генерала.

-Виждам, генерале. Държа да отбележа че вашите танцови способности са по-големи от моите.

-Ласкаете ме, виконта. Но с партньорка като скъпата ни виконтеса на човек му е лесно да танцува.

Младите французи пиха още малко с генерал cCc STANKO cCc и се сбогуваха с него пожелавайте му приятна вечер. Когато те напуснаха залата, генерала се доближи до един от охранителите си и му прошепна:

-Виконт де Бург трябва да умре тази вечер. Виконтесата я упоите и я закарайте в апартамента. Мисля да се позабавлявам тази вечер – и доизпи шампанското си. – Време и ние да напуснем бала.

-Разбрано, генерале – отвърна охранителя и посочи на колегите си да се групират около генерала и да тръгват.



Някъде около полунощ в хотел „Serena Hotel Buenos Aires” в реален Буенос Айрес

-Е, виконтесо – шеговито започна виконт де Бург. – Как ви се струва генерала?

-О, генерала е много мил и галантен човек. Даже взех да съжалявам, че се омъжих за вас, скъпи ми виконте, а не за него – отвърна му виконтесата.

-Време е да лягаме, мила ми съпруго, че да сме свежи на сутринта, за разлика от генерала.

В този момент някой почука на вратата.

-Кой е? – попита де Бург, хващайки пистолета, който бе сложил малко преди това под възглавницата.

-Пиетро, пиколото, сеньор – отвърна се от външната страна на вратата.

-Какво има, Пиетро? – все още нащрек попита Слепия.

-Туко-що пристигна писмо за вас.

Виконта кимна на жена си, която приклекна до леглото и зае позиция за стрелба. Той отброи с пръсти до три и отвори вратата. Пред него наистина стоеше младото момче, което им пренесе багажа при настаняването.

-Кой е оставил това писмо? – попита го де Бург.
-Портиера каза, че била русокоса сеньорита, която е казала да се предаде на господина от стая 725 веднага.

-Мерси, Пиетро. Пожелавам ти леко дежурство и дано нямаш много работа – казвайки това, Слепия подаде десет-доларова банкнота на младежа.

След като отпрати пиколото, виконтът отвори писмото сядайки на леглото.

-Какво има? – попита виконтесата след като видя че съпругът и беше едновременно изненадан и загрижен.

-Предупреждение и спомен от миналото едновременно – отвърна и де Бург.



Виконтеса де Бург взе писмото и зачете:

„Добър вечер, приятелю. Тази вечер очаквай рум-сервиз, с основно ястие пуйка по анадолски.
Поздрави: S.V
ПП: Да ти е сладко и дано е достойна конкуренция на твоята кървавица по пловдивски.”

-Какво значи това писмо?

-Означава, че мислят да те правят вдовица и ханъма едновременно – отвърна виконтът, докато преглеждаше пистолета си и останалото бойно снаряжение.

-Ако това е предупреждението, то кой се крие зад S.V?

-Това е споменът. Преди време, точно преди да се запозная с теб, помогнах на една група, за съжаление всички загинаха, без да мога да ги спася. – някак си тъжен отговори Слепия.

В съзнанието му изплува образа на една жена, която се строполява пред очите му и той не може да направи нищо за да я спаси.

-Ще се видим в друг живот – промълви виконтът.



Iskrety не разбираше какво става с учителя и, но знаеше, че тази нощ няма да се спи в хотела. Събра набързо багажа си и зареди своя пистолет. Не беше много сигурна в стрелбата, но знаеше, че Слепия ще я пази.

-Е, учителю мой, ще трябва да се измъкнем от Буенос Айрес още тази вечер.

-Да, права си – въздъхна Rokamball – но първо ще опечем пуйките, които ще ни донесат. Искам от теб да отвориш като почукат. И не забравяй да използваш „жилото”, което е закачено на кракът ти.

Двадесет минути по-късно от задния вход на хотела излязоха двама души, които си извикаха такси до летището.


На следващия ден

Аржентинските медии бяха ужасени от трите трупа намерени в хотел „Serena Hotel Buenos Aires”. Не бяха намерени хората, които са били настанени в стаята с мъртвите. Полицията на града за сега отказваше коментар и се прокрадваха съмнение, че тя не знае как да постъпи. Някъде в края на криминалната рубрика се съобщаваше в телеграфичен стил, че турският генерал STANKO cCc е умрял в съня си.