История на българските въздушни удари III
XaoC aJI4eH
Здравейте!
Мисля да продължа поредицата за въздушните удари с тази статия. Дойде ред и на третия. Условно ще го нарека на името на президента под чието управление се проведе, макар че самия ВУ беше активиран още докато копчетата бяха в ръцете на Бате Боби…. А инициаторите бяха съв сем други... но да не се отклоняваме.
Годината е 2013-та. Месецът септември. България вече 3 месеца е под румънска окупация. Предстоят президентски избори и тече една от най-разгорещените кандидат-президентски кампании. Вдига се въстание във Варна, което учудващо за всички се оказва успешно. Повечето хора очакват румънците рутинно да ни изтрият след 2 дни и предлагат да се опита нещо ново, като например да се нападне Унгария през п-ов Крим и по този начин да си пробием път и да се скрием от румънците и същевременно да помогнем на окупираните от Унгария руснаци. По същество това би било доста трудна задача. В това време обаче, по инициатива на многократния бивш президент Стоич се създава един чат, в които влизат президента, някои от кандидат-президентите и партийните президенти на някои от водещите партии. Решава се да се активира въздушен удар, цел на последния е Литва.
Актуална политическа ситуация към този момент
Най-силен във военно отношение е съюзът ТУ (Сърбия, Полша, Унгария, Словения, Великобритания) заедно със сателита си АСТ (включващ много от слабите европейски държави). От другата страна на барикадата е съюзът в който членува България СоТ (България, Чили, Македония, Индонезия, Мексико, Перу, Парагвай, Белгия, Швейцария, Германия, Русия, САЩ, Япония, Ю. Корея) и съюзът на скандинавските държави Асгард. Като “балансьор” се явяват държавите от бившия ЕДЕН. Румъния, Гърция, Китай и Аржентина са с МПП-та на ТУ. А Турция, Хърватско (и сателитите им Босна, Албания, Италия) подписват МПП-та с много от държавите членки на СоТ. Но България нямаше МПП с тях. След българско запитване за МПП, нашите управници останаха учудени колко ни мразят хърватите заради това, че им разпаднахме съюза и как злорадстват, че нямаме конгрес криейки се в Индия. МПП с Турция тогава не беше обсъждано по разбираеми причини. Както сами може да заключите балансът на силите беше много нарушен. Изобщо по мое мнение това е най-големия дисбаланс в разпределението на силите откакто съществува играта.
На този фон вътрешно-политическата обстановка беше направо отчайваща. Президентът Бате Боби реши безцеремонно и без предупреждение да смени паролите на бившите армейски организации (обозите) отнемайки ги от отрядите с ресурсите в тях и ги унижи допълнително назначавайки Бакалина за нещо като инспектор, който разбира се успя хубаво да се изгаври с хората… Ощетените отряди обявиха, че няма да се бият в български битки докато не им се върнат организациите и не им се извинят. А всички тези събития поляризираха обществото и доведоха до разделение и недоволство. Отделно бойкотиращите отряди правеха голяма част от щетата ни в четвърта дивизия, където най-силно изоставахме от румънците. С дейтвията си направиха направо невъзножно придобиването на конгрес, толкова необходим тогава. В хазната имаше доста средства, но без парламент те бяха блокирани и не можеха да се ползват. Въпреки това правителството изхарчи в обречен опит да се освободим доста средства чрез нововъведената тогава опция, която сега наричаме “КО”.
Докато течеше законът за ВУ се проведоха и президентските избори. Двамата най-силни кандидати заеха твърди и противоположни позичии относно казусът “оргове”. Първият (Таблов) категорично си обяви, че орговете ще останат не само празни, а и държавни. Вторият (Но Лимит) обяви,че орговете ще бъдат върнати на отрядите от които са взети. Никой от двамата не направи компромис. С това стана ясно, че разделението ще продължи, който и да спечели изборите…
Ход
Президентските избори бяха спечелени от Таблов. Атаката срещу Литва беше в оригиналния норвежки регион Тронделаг. Битката беше епична! Започна с наше надмощие вечерта и през нощта, но в дневните рундове Литва постепенно върна точките и битката продължи чак до вечерта, когато благодарение на помощта на съюзници (включително и финансова) България успя да спечели първата битка. От там нататък следващите битки бяха по-лесни, Литва беше изгонена от Скандинавието, а в сила влезе споразумение с Норвегия, според което те ни отдават под наем 3 техни региона, Тронделаг, Остландет и Норд Норге. В споразумението имаше клауза, която предвиждаше Норвегия да пусне България за ЕВ, в случай че България бъде нападната. Еуфорията беше голяма, а идилията твърде кратка. Почти никой не обърна внимание на статиите, че предстои нова мисия със седмични награди. При последната такава бяхме изгонени от Арабия на блицкриг от Гърция само за няколко дена…
В крайна сметка Румъния активира своя ВУ и удари Тронделаг. Въпреки упоритата съпротива надмощието им беше голямо и те с лекота печелеха рудовете. Норвегия зачете споразумението и ни пусна за ЕВ, така нападайки Норвегия бягахме от Румъния. Но понеже пространството е ограничено, накрая беше пуснат закон за ЕВ Великобритания. България атакува Шотландия и след като се видя че атаката е неуспешна се взе решение да се бием във въстанието в последния ни останал регион на страната на Норвегия и така да им запазим поне един регион.
Пропагандата
Най различни резонни, странни и безумни приказки можеха да се чуят по това време. Например как отмъщаваме на литовците за “предателството”. Реално докато СоТ беше сателит на “двойките” нямаше проблем Литва да членува в него. Но дойде и дългоочаквания момент - Русия поиска членство. Литовците щяха да създадат много проблеми и напрежение, ако бяха ударили вето. Но те решиха пичовски нещата. Съгласиха се и напуснаха съюза. Няма как да не се отчете, че някои събития от РЖ са твърде скорошни за да бъдат забвавени и да не се отразят в играта.
Официалната държавна пропаганда след успешното начало говореше, че вече сме си решили проблема и е време да помогнем на руснаците срещу Унгария. Обаче после се излезе с оправдания, че админите са виновни и са пуснали дневната мисия нарочно, а румънските играчи знаели за нея от по-рано. Последниото може и да е вярно. Но няма значение, румънците имаха поне 2 дена да мислят, знаейки че ще имат предимство при този турнир. Мисля че цялото това говорене беше по-скоро оправдания на един опитен политик. Админите си имаха стратегия да въвеждат промени във военния модул и през около 2 месеца пускаха седмична мисия. А днес седмичните мисии са дори перманентни.
И разбира се бакалския айляк беше доста заразителен…
Грешките
В чисто военно-полеви план ми е трудно да намеря грешки. Регионите бяха атакувани в правилна последователност. Въстанията и законите за ЕВ вървяха в правилна последователност. Просто тогава нямахме никакъв шанс да спечелим директна битка срещу Румъния. Може би трябваше да пуснем Обединеното кралство, а не Румъния за ЕВ, но се съмнявам че резултатът щеше да е друг. Освен това още първоначално беше предвидено свободните норвежки региони да не ни дават граница с Великобритания с цел защита, така че такава опция и да е имало, то тя е била преди румънците да ни пуснат за ВУ, или около 2-3 дена след румънския удар, т. е. пак късно.
1. Основната грешка беше, че ВУ беше активиран в много неподходящо време. По това време и Румъния и Гърция и Турция имаха заредени въздушни удари и скучаеха. Като нищо можеше да ги засърби. И трите държави имаха за какво да ни отмъщават. Реално най големи шансове за упех бихме имали да активираме ВУ някъде около и след 20-то число, за да няма време за контраудар преди самите избори на 25-ти. А ние ударихме на 5-то число. Оставихме им 20 дни за размисъл! И този план беше на най-големият български стратег….
2. Румънската доктрина по това време беше (а и сега е между другото), че България трябва да бъде държана максимално дълго под окупация, докато бъде напусната от много играчи и така румънците да се възползват от нас, да ни направят колония, да ни оставят един регион и да ползват железните ни бонуси. Играейки години и биейки се с едни и същи държави трябва да опознаем и враговете си. Недалновидно е било да си мисли, че ще ни оставят някъде, където и да е на картата.
3. Изборът на Норвегия не беше най-удачният. От Литва се очакваше (а и се оказа вярно) много силна съпротива. Географските особености също не даваха възможности за голямо маневриране. Наехме само 3 региона. Достатъчно малко за да бъдем смазани бързо, без много възможности да избягаме.
Резултати
За съжаление по-скоро отрицателни! Доказа се, че СоТ е по-слаб от ТУ/ЕДЕН… Вместо да помогнем на съюзниците от Асгард ние само им закарахме румънците в Скандинавия… При нашите в този момент съюзници не очаквахме Асгард да се справят сами, но не беше и само това. Румъния нападна Русия благодарение на плацдарма, който придоби в северна Норвегия. Целият този неуспешен опит ощети държавата около 3 милиона лв., както все пак успя да се разбере по-късно от финансовия министър. В същото време средствата си оставаха заключени в хазната и държавата не можеше да се разплати с кредиторите и.
Comments
Браво за статията вот.
Май следващата поредица ще е история на еБългария 😉
Тъп си , тъп си беше и тъп ще си останеш ,нема как да се бориш срещу природата си
sub 97
вот
готина статия.
не много вярна, но готина.
ВОТ
Асгард е най-великия съюз!
Между другото, този удар се ръководеше от Кафевия и Стоич, а договора го направихме аз (от норвежка страна) и амстоянов (от българска). Още в началната фаза им предложихме да вземат и 4-ти регион - Свалбард. Дори така го бяхме записали в договора за наем. В последния момент Таблов и Инженера отказаха Свалбард, като това даже не намали проектирания наем за всичките региони. Просто казаха, че не им трябвал и толкоз. Така, само с 3 региона и поради разположението им, на румънците им беше лесно да ударят България в средата и да не й оставят място за криене. Ако България си беше оставила Свалбард, щеше да има възможност да го орежат с въстание от румънците и край. Е, пак щяха да изтрия България от Скандинавия, но само след изборите.
Радвам се че се намира някой да каже как е било от кухнята! Нито Архитекта Стоич, нито Изпълнителя Таблов, нито НКФВ ги има за да кажат. И Ам Стоянов го няма... поне си призна после колко е струвало... цялото безумие! Иначе от твоя страна евала!
Статията е много яка и със съжаление забелязвам, че не е много четена, но пък и не са останали много хора, които помнят описаните събития и им е интересно. За тези, на които им е любопитно, ето ви предисторията на този удар:
Норвегия в последните година-година и половина преди удара отдаваше под наем северните си региони на Русия срещу доста добри пари, освен това тези региони са ненужни на Норвегия - поради малкото си население, Норвегия няма интерес да прави избори с много региони, защото така в парламента попада куцо и сакато, по-добре е да си държи 1 или 2 региона. в месеците преди удара Русия обаче беше нагъната здраво от унгарци и румънци и нямаше възможността да поддържа наети региони. При опасност, обаче, Норвегия винаги можеше да се оттегли в острова Свалбард, който граничи само с един друг регион - Норд Норге, и да даде Норд Норге на някой друг, който да служи като буфер между нас и врага. По време на мандата на бате боби, аз бях външен на Норвегия и прокарах закон в парламента да предложим на международния пазар Свалбард като супер сигурно и лесно защитимо място за територия за провеждане на избори. Т.е. да прикоткаме някоя държава да вземе Свалбард с Въздушен Удар около 22-ри, да си направи изборите там, ако са закъсали в оригиналните си региони, и да ни плати наем. И така всеки месец, ако може и ако има клиенти. Съответно, аз пуснах малко рекламка в България (и Македония) под някои статии на Външно и ДК. Явно от там Стоич е взел идеята, но когато Кафевия се свърза с нас (Асгард) за изпълнението й, аз вече водех разговори и с Русия за наем на северните територии без Свалбард (на руснаците той никога не им е трябвал, имаше дублиращ бонус). Та така първоначалната идея беше България да вземе Свалбард за изборите, а Русия - всичко останало на север от Норвегия. Така България трябваше да има двоен буфер, който да ви пази на острова. После руснаците се отметнаха, защото бяха заети да воюват с Латвия и Унгария едновременно, а се получиха и сведения за турнира.
Свалбард... не им разбирам географията на тези викинги! Шпицберген повече ми харесва. Ама с и без Свалбард, с и без Русия просто много се избърза, иначе Свалбард наистина е джоб, ама от какво да те запази при 3 заредени ВУ на Румъния, Турция и Гърция и 2 седмици възможност да правят каквото си искат? Нима 1-2 норвежки (или дори руски) региона щяха да ги спрат, като за няколко дена могат да се вземат атаките и да се смени ЕВ-то...
Ти твоята работа си я свършил. Евала за което. Стоич, Таблов, НКФВ, АмСтоянов и тези дето са си направили чата не са мислили. 🙂
о/
о7
Всъщност плана беше добре измислен. Не съм сигурен само дали освободихме средния регион навреме, за да маневрираме.
Проблемът наистина беше ранната дата и недостига на щета.
Отново поздравления за статията!
Точно в Тронделаг ни удариха.
Имам бледи спомени, че се пробвахме да освободим региона, но румънците биеха за нас или нещо подобно беше...
Да не са били за Норвегия? И нам мене ми се върти че нещо мамалигата ни обърка нещо...
И разбира се бакалския айляк беше доста заразителен…
🙂
аресах..
ся отивам да ям
Вот брате браво за труда!
смях