Join the new world

Екримка 5 част

... Радиостанцията се хлъзгаше в непослушните ми ръце. Най-сетне успях да натисна бутона. Трудно беше да извадя глас от гърлото си.
Изстрелите спряха. В последвалата тишина се чуваха приближаващите стъпки.
- По...помощ! Помощ!- изграчих аз в радиостанцията и я оставих включена до мене. Късно ли беше?
Стъпките отмерваха съдбоносно живота ни.
- Бо...Боби!- изхриптях аз. Никакъв отговор...
Най-малкото дузина дула Q5 заблестяха, насочени към нас. Сред тази смъртоносна заплаха изплува лицето на един китаец, с малка плитка отзад.
- Хо!- изненада се той.- Не те ли удавихме? Нищо! Сега ще те напълним с олово...
Силният гняв възвърна гласа ми.
- Убиец! Защо уби двамата бизнесмени?
Китаецът захапа една пура и арогантно изплю крайчето й в лицето ми.
- Жалко псе! Те си платиха за неподчинението. Предателството се наказва!
Той стъпи с обувката си на дясната ми китка, която изригна нова порция от болки. Инстинктивно затърсих с лявата си ръка нещо, за да го хвърля в лицето на смъртта. Напипах метална част изпод тялото на Боби. Беше револвера му...
В следващата секунда се случиха много неща- червеното петно от изстрела ми върху челото на изненадания китаец, силуетите на полицаите, опрели оръжия в гърбовете на бандитите и толкова много светлина от фаровете на полицейските коли.
Някаква фигура в бяло се опитваше да ме откъсне от Боби.
- Жив е! Бързо система!- извика глас.
Изправих се на колене и захвърлих празния пистолет. Някой ме водеше като дете към линейката. Седнах до носилката, въпреки протестите на докторите. Хванах ръката на Боби, сякаш да му дам сетните си сили, за да оцелее.
- Дръж се, приятелю!- шепнех аз като някакво заклинание..
Сирената на линейката Q5 разтърсваше душата ми в настръхналата нощ.
После мъглата стана много гъста....
Следва продължение...