Пустиня в глас

Day 1,097, 12:42 • Published in Bulgaria Bulgaria • by IvJorell

Здравейте,
еПриятели и еНеприятели!

Тази статия е насочена към всички.
Насочена е към тези, които имат мнение.
Насочена е към онези, които нямат.
Насочена е към тези, на които не им пука.

Аз говоря тихо, но ръмжа високо.

От известно време наблюдавам един цирк из пресата. Много майсторски, признавам. Но все пак си остава цирк.

Преди да продължа нататък искам да ви разкажа за едно социално проучване.

Влизат в стая 10 човека. Сядат на еднакви столове. Пред тях има наредени три цилиндъра с различна височина. За определеност да речем, че вдясно е най-ниския, по средата - най-високият, а вляво този със средна височина.
Питат присъстващите, кой е най-високият цилиндър. Девет от десет казват, че това е вляво...
Загадката е: Какво ще каже десетият?

В почти 90% от случаите отговорът ще е като останалите. В другите случаи, десетият човек ще посочи средният.

До какви изводи ни води това?
Мисля на всеки е ясно.

еБългария, дами и господа, е разположена на кръстопът.

Тя сега трябва да избере накъде да поеме от тук нататък.
Винаги съм мислила, че не трябва да се връщаш назад, но това далеч не означава, че не можеш да погледнеш.
Миналото и особено, това което пази, е с цел. Да помним грешките си и да не забравяме успехите си. Не може нито без едното, нито без другото.
Независимо дали грешим или не, ние оставяме следа както за нас, така и за околните и не бива да забравяме това.
Това е колкото толкова отговорно, колкото и не е. Разковничето е в това, че ние зависим от другите, защото другите зависят от нас. Затова всеки път, когато тръгнем да правим коренни изменения в посоките на нашият път, трябва да се замисли.. имаме ли това право?

Да, всичко се върти около нас. Но не, нали сме социални животни все пак?

А еБългария е изградена от Нас! Всеки един от нас е представител на виртуалната ни държава. Всеки един от нас трябва да се чувства малко или много отговорен за това. Всеки един от нас носи в себе си българското и трябва да е горд.
Нека да не забравяме какви сме били в началото и какво искаме да сме в бъдещето.

Искам да попитам всички ви..
Вие помните ли, когато най-високата заплата беше 4 лв. ?
Вие помните ли как бяхме девета дупка на кавала?
Вие помните ли как се издигнахме до осма?
Вие помните ли как се изкачвахме по стълбицата?
Вие помните ли как се печелят приятелства?
А .. знаете ли как най-лесно се губят?

Преди време обявих, че се отказвам. Когато не успях, един от играчите ме нарече слабохарактерна. Но може ли човек да бъде слабохарактерен, когато не иска да допусне и се бори за това, което е изградил с месеци и огромен труд?
Как бих могла да загърбя приятелите, които направих и как да оставя бъдещите, които ще спечеля?

Приятелството се заслужава, по никакъв друг начин не можеш да го придобиеш. Преди да изискваш приятелство/доверие/подкрепа, то покажи на какво си способен, за да го заслужиш.

Братя и сестри българи! Чуйте ме!

Вие помните ли какво бе преди и можете ли с лека ръка да промените хода на събитията?
Можете ли да сте сигурни, че точно това е пътят?
Можете ли да сте сигурни, че точно вие сте взели това решение?
Можете ли да сте сигурни, че не сте били точно този десети човек?
Можете ли... ?

И като за край ще ви дам загадка, която лично на мен ми е любима:
Крачето на врабчето е 2 см. дълго, разстоянието между крачката е 1 см. Колко е разкрача му?

Аз направих моя избор, Сама.

Ив


Велик е не онзи, който никога не пада, а този, който винаги се изправя.