За майката... на Никола Крумов
Guba Otrovna
Привет 🙂
Денят е един такъв празничен за доста същества, чието име е Мамомамомамомаамоооо, та по този повод ето какво сподели за този празник Никола Крумов (Дюкчо нейде спи и закъснява с обзора 😛
)
За майка ми
Майка ме отгледа сама без един лев чужда помощ. Винаги е била справедлива с шамарите и ритниците. Тя е сурова жена, свикнала здраво да се бори с немотията и безобразията. Беше учителка, а сега пенсионерка. Възпитанието ми протече в няколко крайно обезсърчителни фази, от което всички заключиха, че несъмнено съм роден с половин мозък. Бях дете, което никой не би си пожелал да има – с цигара в уста, айдутин, само диващини в кратуната, крадец на вино, подпалвач на гуми, хулиган, побойник, карах мотора на вуйчо още в четвърти клас... Директорът на селското училище все ми крещеше: „Мъ, кък не е тъ срам, бе... ъ майке ти а учителкъ!?’’ От малко детенце бях титулярът в училище – биех се с всички, пикаех в кофата, в която стоеше гъбата за дъската, дупчех чантите на дечицата с големия пергел (а после ги пълнех с шлюпките от семки изядени през часовете), пиех ракия в голямото междучасие, играех свара... Още от първи клас най-любимо ми беше да помоля учителката да ида по нужда. Развивам противопожарния маркуч и вадя металната макара, а сетне с шут я пускам по стъпалата към първия етаж. Това желязо, братче, подскача и дрънчи по мозайката... цялата сграда кънти ужасно, все едно пада... Търкалям се от смях, а макарата се забива със земетресение в огромното стъкло на столовата. Нямаше оправия с мен. Пораснах – гимназия, войник, студент, бачкатор. Вълнуваха ме само девойки, пиене и метъл. С огромна изненада някои от приятелите ми установиха, че съм сравнително свестен човек. Все пак майка си беше свършила работата. Без нея щях да съм един душевно болен отпадък.
Преди няколко седмици си бях вкъщи за последно. Майка вика, че ще ходи до магазина на центъра за бира и някои други продукти нужни за вечерта (между другото тя е мега банкетаджийка). Нашето село е почти поравно българи и цигани. Решавам тайно да я проследя, да видя дали някой ще ѝ прави проблеми. На три маси пред хоремага цигани пият бири. Съвсем съзнателно съм докопал една тръба – ще ги размажа... само една дума накриво. Виждат я... и... скачат на крака, криейки цигарите си, пепелниците изчезват (срам ги е да пушат пред нея, а тия половината са с богат стаж по затворите). Другарко това, другарко онова, радват се искрено ромите, а майка ги наблюдава строго – всички са ѝ били ученици. Страх ги е от нея. Гледа един (дебел циганин с пандизчийски татуировки, занимава се с измами във Франция, черният Мерцедес отпред е негов): „Ангеле, в коя година е създадена българската държава?’’ „681-ва, другарко’’ „От кой?’’ „От Кан Аспарух, другарко, след битката при Онгъла.’’ „Ами ти, Асене, кой е създал българската писменост?’’ Тоя циганин е с три кила злато по себе си: „Кирил и Методий, другарко!’’ „А кога България се е освободила от турско робство?’’ „В хиляда осемстотин седемдесет и осма година, другарко.’’ В тоя момент откъм училището се задава тумба с малки цигани (то български ученици почти не останаха на село). Обграждат майка ми, крещейки едно през друго със сополивите си усти: „Госпожо, няма ли да се върнете; госпожо, колко сте красива; госпожо, колко сте млада – като нов тАлАвизор сте, госпожо!’’ Майка плаче, докато ги милва по мръсните коси. Децата носят покупките до вкъщи...
Майко, благодаря ти... благодаря, че не ме остави в дом. Благодаря, че ми даде хляб въпреки сиромашията, благодаря за възпитанието и обичта... Извинявай за срама, който търпеше през годините заради моите постъпки. Извинявай, че бях глупав и лош. Извинявай за тревогите... Извинявай, че заради мен прекара живота си сама. Обичам те, майко – щастлив съм, че точно ти си ме родила!
Дай Боже повече благодарни деца да има и да оценят през какво са минали майките им (в повечето случаи)!
Честит празник на празнуващите 🙂
Comments
О7
...
Честит Празник! Закъсня с един час, пуснах го но под друго заглавие 🙂
Пък уж гледах... Ма простено ми е - и аз съм от майките сиреч понявгаш чавка ми е изпила мозъка 🙂
Не мисля, че има благодарни деца. Това е научна фантастика. И да, не случайно съм останала сама - някой трябва да се жертва, за да стане човек от момчето ми. Но не очаквам някога да чуя признателност. Правя го не заради някогашно "благодаря", а защото същността на всяка истинска майка е да даде всичко от себе си за детето си без да чака нищо в замяна. Нали така мами?
Така е, ама все пак всяка тайничко си мечтае след години децата ѝ да осъзнаят някои неща и поне мъничко да засвидетелстват уважение...Пък ако стане де 🙂
Аз пък съм много благодарен на майка ми за всичко, което е направила за децата си. Уважавам я не само като родител, но и като човек.
Защо да няма благодарни деца?
Аз смятам, че моите родители, особено майка ми, е направила прекалено много грешки като родител, които аз от своя страна гледам да не позволя да се случат с моето дете.
Като правило децата не могат да разберат родителите си, докато самите те не станат родители.
@Darman The Obliterator, ти изглежда си имал късмета да имаш читава майка.
Така е, според мен е въспитала мен, брат ми и сестра ми много добте. Разбира се и аз виждам някои грешки, коитоне допуснала, но няма безгрешни хора. Още повече, че времената се менят и мисленето се променя (към по-добро, надявам се).
Нямам деца и със сигурност това влияе на мисленето ми, но пък все си мисля, че природният закон е да даваме на следващите, не на предишните. Да християнството ни учи да уважаваме родителите си и би следвало да е така, но, ако имам хляб само за един човек и трябва да избирам между себе си, майка си и детето си, ще го дам на детето си. Пък то после да дава на неговото дете, не на мен...
И с моралните сили така - някои могат да засвидетелстват обичта и уважението към всички, други могат само на 1 човек - просто толкова си могат... Та - по-добре да е към следващото поколение.
О, определено децата са винаги на първо място и изобщо не става въпрос за избор, защото майката винаги би избрала детето си (в повечето случаи, защото в нашето семейство на първо място беше баща ми, не децата и на мен ми е отказвана храна за сметка на баща ми). Но е хубаво да уважаваме и родителите си и да им го показваме понякога поне 🙂
Първо, честит празник на всички жени!!! Наистина невероятна история! Докосна ми сърцето!!! Тази жена е за уважение, един от будителите на нашето време. Не мога да повярвам, че е постигнала такива неща с циганите, които голяма част не знаят да си напишат името. Днес направихме благотворителен базар за една наша бивша съученичка, страдаща от муковисцидоза. Аз си стоя, продавам, събирам дарения и една циганка със златни зъби идва с мъжа си и ми вика: "Момче, попълни ми документите за банката. Ще ти платим." Казах си: "Празник е + родителите ми са ме учили да помагам на хората в нужда." Та, попълних и документите аз и отидоха в банката. Понякога много ми е чудно, не им ли е тежко на съвестта че са неграмотни?
На съвестта - не. Ама животът им е тежък, щото са неграмотни. И при родитли и обкръжение, което те учи да избираш винаги по-лесното, просиш, вместо да ходиш на училище. Като пораснеш няма работа за теб, най-малкото щото нямаш баня и те гонят от интервютата като те помиришат. Трябва изключително силна воля, ако си на 7-10 години, за да се измъкнеш от тази ситуация. И социалните трябва да си гледат работта и, когато родители пият, крадат, пращат децата си да просят и не им осигуряват елементаярни условия наживот, трябва да им се отнемат родителските права, а децата да бъдат настанявани вприемни семейства. Етническа българка съм, ако това има значение.
o7
o7
Трогателно и същевременно много подходящо за празника.
[removed]
Малцина знаят, че на 8 март 1895 г проститутките от Чикаго излезли на протест с искане да бъдат изплатени заплатите на... моряците. Причината била, че моряците били натрупали много дългове в публичните домове.
Същата демонстрация се повторила на следващата година в Ню Йорк и други градове. През 1896 г. в Париж се състоял марш на жените с леко поведение, които също претендирали за повече права.
Това станало причина еврейките - комунисти Клара Цеткин и Роза Люксембург да предложат ежегодно да се чества тази дата заради женския принос в борбата срещу подтисниците - капиталисти. Поради тази причина осми март се "празнува " масово и до днес единствено в бившите комунистически страни. Затова на 8 март няма да видите масово мъже с цветя по улиците в останалата част на света. Така , че нека се знае ! А Благовещение е Деня на майката, според нашата традиция!
Те западняците и на рожден ден не подаряват цветя, затова не ми ги давай за пример. Много далеч са от това, което са мъжете в бившите комунистически страни, където все още има кавалери, уважение към жената и обноски.
За мен няма значение Куминистически, капилистически или бенбен е празника. Важна е символиката и припомнянето, че жената също е човек и заслужава уважение. Тя е слугинята вкъщи, детегледачката, любовницата в леглото и същевременно и работеща жена. Поне 1 ден в годината е редно тя да се почувства по-различно, по-ценена и обичана.