За риболова или вие спортувате ли?
Guba Otrovna
Тъйййй, пак ТОП 5 в момента е с 4 статии, та да взема да попълня временно дупката
🙂Па и Елка Стоянова май ви хареса, та ето поредното размишление на бургаската митничарка:
Имам разни приятели, иначе симпатични хора, които като стане събота и неделя, зиме-лете, няма значение - хукват за риба. Не го разбирам това, а още повече не разбирам как е възможно да има такова нещо като спортен риболов. Това е пълен оксиморон.Спортът предполага адреналин, пот и мускули, страст и огън! Пък това с риболова какво е! Седят с часове на брега на някой гьол и най-голямото усилие е от опъването на врат към кофата на комшията, да видят да не би да е уловил повече таранки. Ми то аз като седна на маса изразходвам повече калории - ядене, пиене, раздумка, това направо си е триатлон, да вземат да го направят олимпийска дисциплина най-накрая, за да мога да казвам, че спортувам активно.
Но да се съсредоточим върху рибарлъка. От наблюденията ми върху запалените по тоя стресов, динамичен и изпълнен с напрежение СПОРТ, има поне пет вида спортисти ама само за три от тях ще си говорим.
1. Тип "Жена, отивам за риба!"
Тия са ясни. Отиват на гьола с прът-самоделка и кило фуражна смеска, изловят де що има шаващо във водата и после се почва - клетата му женица чисти до припадък и два месеца за вечеря ядат риба, въпреки че една кофа е пробутал на съседите, в офиса е дал на тоз-оня, а квото остане (повече от половината) го хвърля, щото няма къде да го слага, а и никой не ще повече риба.
2. Тип "Фешан фишинг".
Тия са от ония, които не са могли да станат ловджии, щото не са им дали разрешително за оръжие, или са ги скъсали на изпита в ловната дружинка. Ако е второто, срамота - всеки трябва да може да различава следите на заек и диво прасе, а също и да знае кога се размножават дивите прасета, защото рибар-мрибар ама срещнеш ли опрасена дива свинка, дано освен рибарлък си тренирал и спринт на дълги разстояния... Та. С пръчка с машинка на ферари, платинени блесни и рибарски елек "Томи Хилфигър", с редовен рибарски билет, кутийка бутикови еко бели червеи и активна гражданска позиция по всякакви въпроси, такъв е този - ще го видите на брега на някой спретнат язовир, до него има две пръчки - рибарска и селфи стик, а ако поостанете да го зяпате, ще установите че щом на въдицата му се закачи някоя пършива слънчевка, си прави селфи с всяко рибе и гордо го връща в гьола.
Няма лошо, тия са ми симпатични - хем не мъчат рибите, хем повлияват благотворно БВП, щот създават поминък на производители и продавачи на червеи, прътове, спининги, блесни, столчета и прочие такъми.
Виж, третите са направо страшни -
3. Тип "Бизони в сухия период".
Нали сте виждали по нешънължиографик кадри с препускащи през прерията бизони, надушили вода - около тях земята вибрира, вият се кълбета прах, въздухът трепти и цялата картина излъчва мощ и страховита, агресивна настъпателност.
Представете си сега как два входа от ж.к. Славейков решават да отидат дружно, по съседски, за риба. В непредсказуем, но характерен за ареала състав, в численост на орда на древно номадско племе и със същия устрем, а именно: жената, на жената приятелката, на приятелката мъжа и, аверите, на аверите жените, децата - собствените и приятелчетата на собствените, децата на приятелката, децата на аверите, внучето на съседите, кучета ,котки, папагали, хамстери, морски свинчета и всякакви други рептили, братчедите на жените, съседите, един колега (с жена си, приятелката на жена му, мъжа и и още трима негови приятели) а също и случайно преминаващи граждани - "чакай да си взема пръчката и идвам, знайш къв номер знам - да кълве на царевични зърна".
След като се сбере личния състав, се почва товаренето на багажа. Взима се само най-необходимото. Нищо излишно, само скара, барбекю, дървени въглища, дървени брикети, подпалки, тиган, тавички, две-три кофи за рибата, сгъваемите столове, одеала, палатки, надуваеми кресла, помпа за надуваемите кресла, буркани с лютеница, туршии, печени чушки, компот, торба със сурова наденица щот риба, риба, ама и пет-шест тарелки кюфтета да вземем, един комплект тефлонови тигани и един -два чугунени... И тъкмо си натоварил и багажи, и жени, и деца и добитък, и тъкмо си успял да седнеш зад волана (задникът ти е някъде между стоиседмата и двестаипетата торба с багаж) и да потеглиш - горд водач на кавалкадата от дузина автомобили с не по-малко багаж от твоя, някъде изпод торбите и чувалите детето се обажда:"...много ми се ака, може ли да спрем". Не може. Кат стигнем до язовира, на чист въздух, да ака.
Накрая се пристига до местоназначението, горе-долу три часа се разтоварват багажи, около час (колкото е нужно да се изпие и изяде донесеното, да се изпокарат децата и да се отегчат жените) се симулира риболов, още четири часа се товарят багажи, щото знаете оня странен метафизичен закон, според който винаги на връщане се оказваш с повече торби въпреки изяденото и изпитото, и цялата чингизханска орда поема обратно към дома.
А вие спортувате ли?
Comments
Любимият ми спорт ( като зрител) 🙂
😃
За съжаление в България повечето рибари сме бракониери с билет.
Или без!
имам в актива си 3-4 рибета само и то като засекът - правя спринт навътре към сушата , не ми се занимава да тегля - отпускам тая пръчка . ( повече не ми дадоха да ловя риба след това 😉 )
Аз съм ходила като малка (сиреч миналия век) с баща ми за попчета с една малка лодка в морето и хващах повече от него. Не ми опря нито слагането на скариди на кукичката, нито хлъзгавите рибоци, дето ми се мятаха, докато ги откача. Ама един път имаше една мааазнааааа вълна и като се почна с онуй ми ти драйфане - от лявата страна на лодката, от дясната, лявата, дясната... докат нахраня всички форми на живот наоколо. Това ми беше и последния път, повече така и не се престраших да се кача пак с него 🙂 Пишман морско чедо!
...може би заради тази вълна/мазната/,да си хващала повече рибоци...))
И аз от миналия век не съм рибарлувал, но тогава редовно ходех - къде на риба, къде на разходка и сред природата...
Преди години, в училище, по изобразително изкуство ни дадоха задание за конкурс-"рисувайте спортисти". Драснах им един шахматист и да се оправят.
С напредването на човечеството очаквам други яки спортове, като "Неподвижно наблюдаване на съхнеща боя", и прочее изключително "динамични", високоинтелектуални, и супер обществено полезни такива, които също изискват минимално усилие, понеже-мързел. ГГ човечество.
хехех...с шаха понякога е доста напечено...като си сложил 20-30 кинта на партия и изиграеш 2-3 игри по два часа и кусур...след това чувалите цимент по 50 кила ти се струват детска игричка 😉
Шахчето си е супер. Тласка към развитие рудиментарната способност на човечеството да мисли.
😃
Много смях 🙂 Само един път съм ходил с вучйо ми за риба и беше трети случей 😃 На мен много скучно ми стана и оттогава не мислил да ходя за риба .
Не мога да спра да се смея 🙂
По точка 1.
Карикатура:
Жена седи разкрачила крака и пуснала престилката между тях. Бърше потно чело, а пред нея купчина риби:
- Пфу, по-убуу по коври да беше ходил!
Аз съм от третите. Всички ме искат, щото не пия и карам на връщане. Не ходя по язовири, а по реки. Не ловя, а чета. Обичам водата да тече край мен. Сякаш отмива всичката насъбрала се гнусотия. Разбира се, участвам активно в скарата и салатите . Точно така преядох с печена сланина, печен лук и препечен хляб, щото риба така и никой не хвана!🙂
гагхахаххаха и а съм от Слабейката 😃 и всичките варианти на тоя филм съм ги играл 😃 ще ми седа имах повече време впоследните две години за тази мяния 🙁
Освен че сме градски, сме и в един комплекс ли бре 🙂 То аз съм приходяща всъщност - само от 98-ма съм тук 😉
а аз от 2014 съм в София :Д
Пробвал съм 1 и 3, определено 3 ми хареса много повече - последното нещо, за което ти пука е дали ще хванеш риба или не 🙂
Ех, от дете мечтая да ходя на риба. Сама не се научих. Баща ми никога не е хващал въдица и нямаше от кого да се науча. Едно от миналите лета бяхме на едни бунгала и синът ми, тогава на около 7-8 години, се лепна за един рибар. Покрай бунгалата минаваше река и рибарите още в 4 ставаха, за да не изпуснат рибата. В продължение на 3 дни от сутрин до вечер синът ми не спря да иска да му купя въдица. Радостта му беше несъизмерина, когато получи една средно скъпа от близкия рибарски магазин. В следващите дни ставаше в 4...
До ден днешен е луд на тази тема - вкъщи рибите и аквариума са нещо съкровено.
Той е от тия, които връщат рибките обратно във водата. Само една малка каракуда гледаме вече 2 години и половина в аквариума, заедно с декоративните риби. Доста упорита се оказа.
ооо и аз съм ходил с него за риба 😉
каракудата вярно е много упорита - може спокойно да я заровиш в двора и след години като я извадиш, пак ще диша 🙂
Супер яка статия (както повечето ти такива). Ама най- ме зарадва диалогът поднея.
И аз си мисля да се науча да ловя. Ходила съм за риба само с 3 пъти с "риболовци" от 1-ва точка. Преди тръгването и 3-та (не се познават по между си) ми обясняваха как рибар значело човек, който само кисне до гьола с въдица, а риболовец било човек, който лови риба. Те естествено са риболовци. 😉 И в 3-те случая не хванаха дори една рибка. Най-смешно беше 3-я път - бяхме с младото си куче. През първия час се опитвах да го вкарам във водата, ама го беше страх и се отказах. След 3-4 часа, малко преди да си тръгнем, ловната порода на кучето надделя и то нагази във водата и ми донесе една рибка. А "риболовецът" не хвана нищо и после 3 дена не продума и дума. 😃