Join the new world

5 април в историята на България

Княз Александър Батенберг



На 5 април 1857 г. във Верона, Италия е роден княз Александър Батенберг. Пълното му име е Alexander Joseph von Battenberg. Той е втори син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщад от брака му с полската графиня Юлия фон Хауке, руска придворна дама. Александър Батенберг е първият и най-млад български владетел след Освобождението. Той участва в решителни битки с турците при Шипка, Казанлък, Стара и Нова Загора. Изборът му е утвърден единодушно от Първо Велико народно събрание в Търново на 17 април 1879 г. На 24 април 1879 г. князът е тържествено посрещнат във Варна. С това започва първият период в неговото властване от 1879 до 1883 г. Управлението му минава при непрекъснати политически кризи. Князът се опира на консерваторите, преследвайки своята цел за силна монархическа власт. На 27 април 1881 г. Батенберг уволнява правителството на П. Каравелов. През юли същата година Второто Велико народно събрание суспендира Търновската конституция и така започва “режимът на пълномощията” на княз Батенберг – концентриране на законодателната и изпълнителната власт в ръцете на монарха. Създава се Държавен съвет. Започва активна дейност по модернизиране на законодателството. През 1883 г. променената обстановка кара князът да потърси съдействие от либералите и да възстанови Конституцията. На 6 септември 1885 г. е извършено Съединението на Княжество България и Източна Румелия, което князът приема в манифест.

България по времето на княз Александър Батенберг
Следва победа в Сръбско-българската война и подписване на Букурещкия мирен договор. Последвалата криза обаче води до военен преврат – през август 1886 г. князът е принуден да подпише манифест, с който обявява абдикацията си, и е изпратен в Русия. След кратки политически борби и обявено от Стефан Стамболов наместничество княз Батенберг се завръща в България. Но дни след това, на 25 август 1886 г., князът подписва своята абдикация и окончателно напуска България. Княз Александър умира в Грац, Австрия на 17 ноември 1893. Останките му са пренесени в София и погребани с почит в мавзолей в центъра на столицата

Гробницата на княз Александър Батенберг в София

Топханенски акт

Топханенският акт е българо-турска спогодба, според която Съединението на България юридически се признава международно. Отказът на Русия да признае акта на Съединението става причина за свикване на Цариградската посланическа конференция. Тя заседава в столицата на Османската империя с известно прекъсване от края на октомври 1885 г. до началото на април 1886 г. Въпреки натиска на английския представител конференцията отказва да приеме искането на Високата порта и на 5 април 1886 г. (24 март 1886 г. – стар стил) тя е заставена да подпише изработения вече проект за Българо-турската спогодба. След нея подписи слагат и представителите на Великите сили, участвали в Цариградската посланическа конференция. Топханенският акт е подписан и от българския външен министър. По силата на този акт управлението на Източна Румелия се поверява на българския княз. В замяна на това Османската империя получава Кърджалийска околия, както и 21 села по долината на р. Въча, в които живеят най-вече мохамедани. Тези села се намират в днешните общини Девин и Борино, както и в община Смолян. Така България губи 1640 км² от своите земи. Останалите членове на Берлинския договор по отношение на Източна Румелия остават непокътнати. Тъй като спогодбата е подписана в султанския дворец Топхане, тя получава известност като Топханенски акт.

Какво мисли еЧервената шапчица по въпроса ?