Join the new world

ПРИКАЗКИ ОТ ВИРТУАЛНАТА ГОРА - ІV

ДВАМАТА ЮНАЦИ И ШИЗОФРЕНИЧНАТА ЛАМЯ СПАСКА - продължението


……..Заприиждали на талази приказни герои от най-по-нагоре до по-най-отдолу към ЦУМ – Царството на Утринната Мараня. Около двореца се оформил внушителен стан – рицари в бляскави доспехи, напето обикаляли многобройните чевермета . Както си му е реда, след рицарите пристигнали и два потока червени шапчици от НАДУЙ-ГО, „НАй-Долния Университет от Йелстоун – филиал ГОрски” – специалност „ Фризьорство и сервиз”, малко след това изневиделица се появили и многобройни фокусници, магове и звездобройци и всякакви други зевзеци и зяпачи….

И като започнало едно надпиване, надяждане, надспиване, надборване и надопипване… – всеки рицар се стремял да докаже, че е по-голям юнак от по- най-големия, легендарен юнак – Кой-Аз-Ли, оня дето изял три вола, пет агнета, дванадесет лакти суджук с четири пещи топъл, бял хляб. Изпил девет мяха с плътно червено вино, спал непробудно една седмица, надвил три пъти по сто юнаци от най-по-горе до по-най-долу и обарал де що девойка видял от най-горе до най-долу - всичките от 12 до 120 годишни (В този или обратен ред – няма значение)!?........така, няколко седмици…..

……….Зайо Байо влиза….пие бира…..излиза….

……Мало и голямо пропищяло от мераците на юнаците. Ни волове останали, ни агнета, ни суджуци, ни хляб, даже и момите от най-по-горе до по-най-долу се разбягали в неясни посоки а изтощените рицари се натръшкали кой където види да спят….. Гледал царят от терасата на двореца, гледал и не вярвал на очите си – поразиите от юнаците били по-големи и от пушилките, димилките и огнените плюнки на шизофреничната ламя Спаска. Тръгнала царската стража между натръшканите герои, да ги чука по каските с алебардите си, па барем се събудят. Недоволно мърморейки, клатушкайки се, тихо проклинайки съдбата и името на Кой-Аз-Ли, юнаците се събрали пред двореца. Царят набързо им припомнил повода по който ги е събрал, показал им забулената, по-грозна дъщеря, посочил им – Ей..там зад третия хълм в ляво се намира обещаната половина от съседното царство, гарантирал им вечно щастие и безкрайна веселба, раздал им по едно билетче и ги натирил по ред на номерата към пещерата….

До тук добре, ала нашите юнаци, нали са рицари, заставали безстрашно пред ламята, зловещо почуквали по родовия си герб и сърдито и подвиквали - Спаске-е-е, глей са кой шъ ти клъцне главите!.......На Спаска хич не и пукало, главите и все така шизофренично се гледали една друга, кълнели се и от време на време се плюели… …..Героите постоявали, подвиквали и после безстрашно се мятвали между двете глави – барем една от тях ги погледне и види кой ще и донесе смъртта…….. Да ама не, нула внимание от страна на ламята, само дето плюещите се глави мигновено овъглявали нещастника застанал между тях………. Минавали дни и нощи в безстрашна битка, смелчаците от по-задните редове напъвали най-предните само и само да се докопат до Спаска и да и покажат кой по-по-най ……

……… връхлита Зайо Байо……….бира……………няма Зайо Байо…………

Една мъглива сутрин царят се събудил, разкършил снага, натъртена от целодневни наблюдения на епичната борба, разтъркал гурели и погледнал към полесражението. Какво да види – докъдето му поглед стигал, юнак се не виждал! Само ламята Спаска, гордо изправена в пушилката пред пещерата, продължавала да бълва клетви, огън и жупел. До сами нея се виждала грамадна камара от опърлени доспехи и овъглени кости……

Тук странника спря за миг разказа си, изпи кана вино, пресегна се..., взе джолана от чинията пред мен...., задъвка го…., задави се….., посиня и …………умря.



Следва продължение….. 😉

ЗАБЕЛЕЖКА:
1.Вашите коментари са изключително важни за мен. Приемам всякаква критика но предпочитам поощренията. За да продължа ми е необходима мотивация – Вашата подкрепа .

2.Всякаква прилика с минали и настоящи есъбития и еличности не е случайна .

3. Вот, Съб и шаут не е задължително но е желателно 😉