Следпрезидентска - Ретроспекция

Day 3,651, 16:34 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Alcek

Здравейте, ерепубликанци,

Все още не са утихнали страстите от последните събития и смятам, че трябва да представя и моята гледна точка на нещата.
Първо се кандидатирах за президент с идеята за Рожденния Ден на Плато да има организация и да ни е по-весело. Исках да сме обединени.
Още веднага след избирането ми, започнахме разговори с нашите съюзници за евентуални бойни действия, не само срещу Турция, но и срещу други държави. Донякъде се оказа проблем липсата на президент в Македония. Но правителството бяхме решили така или иначе да има война. Въпросът беше кога. Някои депутати и министри искаха това да стане веднага, други смятаха, че е най-добре това да стане около 18-19 ноември. Аз бях на мнение, че е по-добре да почнем войната около 18ти.
Тук искам да отворя една скоба и да отбележа, че главното задължение на всеки министър е да съветва президента. Така, че не приемам изказвания, че някой бил ме подвел, водил и т.н. Това е задължение на министъра, да дава съвети, а президента, да взема крайното решение.
В процеса на преговорите, нашите съюзници дадоха уверения, че ще ни подкрепят с пълни сили срещу Турция. Тогава Перин и Патриота предложиха да нападнем веднага. Единствено министърът на образованието - Солам се противопостави, а Мускета не беше на линия. При положение, че имахме подкрепата на Астерия и други държави, взех решение, да пуснем ЕВ Турция. На следващия ден противниците ни (Гърция, Турция и Колин) се възползваха от това и започнаха да освобождават колониите ни в Саудитска Арабия и Индия. Колин пусна Въздушен удар по България. Многократно писахме призиви за помощ към съюзниците ни, но те се правиха, че ни няма. Нашите играчи се биха доста добре и правиха няколко епик рундове, които бяха пропилени от съюзниците ни с лека ръка. Всички знаят, че тези колонии са много важен стратегически пункт. Когато започна битката за последния ни регион - Мека, писахме си с Колин и той заяви, че не подкрепя битката в Мека. Това означава, че ГАМА сама освободи Мека срещу обединените армии на Астерия и проАстерия. Това за мен беше преднамерено. Така бяхме изоставени да загубим регионите си в СА и продължаваше освобождението на регионите ни в Индия. Появи се за малко Мускета, за да каже, че е знаел, че така ще се случи и не е трябвало да обявяваме ЕВ, но той реално отсъстваше при обсъждането. В резултат Патриота се отказа от участие в правителството.
Трябваше да се направи нещо, за да се спре процеса и Астерия да ни забележи. Използвах предложението на Колин за ТВ, като в момента на преговорите нямаше министър на линия да ми даде съвет. Също така спря съботирането на ТВ ни с Индия. Получихме още битки за медали. Посочих на Колин да нападне Бургас, а сега си мисля, че Видин или друг северен регион щеше да е още по-добре, защото има граница с Румъния. Изведнъж нашите съюзници подскочиха като ужилени и започнаха да танкират и да пускат голямо финансиране в Тренировъчната Война (защитаваха си интересите). Ако тези сили бяха хвърлени предния ден, нямаше да се стигне нито до махането ни от СА, нито до ТВ с Албания. Освен това нашите играчи се биха също добре и Колин загуби много пари за спечелването на Бургас.
Така бе постигната целта да събудим Астерия и нашите играчи да се обединят. В тази обстановка, Солам предложи да пуснем Въздушен Удар по СА и да си върнем колониите. Писах веднага в нашите чатове на съюзниците и в този с ИГД. В последствие се оказа, че СА са сключили сделка за нашите региони, а ИГД не е видял моите постове, защото е бил ангажиран в реалния живот 🙂 Ние така или иначе по мое мнение трябваше да пробваме да си върнем колониите. През нощта, когато приключи гласуването нямаше министър на линия да решим кога да пуснем атаката, защото можехме да я пуснем по Северните Територии или да изчакаме въстанието в Табук. Предпочетох Табук, защото имаше граница с Медина и щяхме да блокираме достъпа на Гърция. На следващия ден видях, че въстанието в Табук е под въпрос, а дори да се освободи, пак отивахме в американската часова зона. Все още нямаше никой на линия от правителството. В авио чата ме заядоха (както обикновено), че редя битките за себе си и има регион за атака, а аз чакам нощта. Имаше възможност да се нападне: Северните Територии и аз го направих, без да проверя, че Филипините вече са го атакували. Разбира се, че бързах за работа и пуснах атаката от телефона, но това не е оправдание. От тук нататък депутатите с право пуснаха импийчмънт и аз бях отстранен като президент. За пускането на атаката няма как да се обвинява някой друг освен мен. Междувременно изгонихме Албания, така успокоихме нашите верни съюзници Сърбия и Румъния. Надявам се да имаме още една война за рожденния ден на играта и да не сме отново сами.

Като нещо странично бих искал да вметна, да не се нахвърляме едни срещу други, да бъдем толерантни към тези, които полагат усилия, защото те отделят от времето и парите си, без да очакват нещо насреща и да не забравяме, че това е само игра и реалния свят е много по-вълнуващ и заслужаващ внимание.

Приятна игра
Алцек