Join the new world

И така, време е за втората част от историческия ми разказ. Той обхваща времето на управленията на Гарабеда и Мелиорес. Събитията са съвсем скорошни, така че са до болка известни на повечето от вас. Не целя ново разделение и обвинения. Опитал съм се да ги разкажа по забавен начин – смятам, че ако можем да погледнем назад със самоирония и без лоши чувства, ще можем да гледаме и напред с усмивка.

Предния разказ завърши с изборите за конгрес през Април.

В последвалия период страстите леко утихнаха. Не че ги нямаше – дори напротив, но бяха в малко по-нормални измерения. Хората бяха натрупали пари, хазната също беше сравнително пълна и всички започнаха да мечтаят за нещо повече в международен план. Естествено и останалите държави бяха спестили доста средства и започваха да се водят все по-ожесточени битки между двата алианса Феникс – Еден. В резултат, нашият съюзник Унгария бе поставен в тежка ситуация под непрекъснати атаки и в края на краищата загуби важния си регион в Азия – т.нар. Хелоу Кити. Нашата армия участваше достойно във всички битки на Феникс, но това не беше достатъчно. В пресата се появяваха статии с разнообразни призиви – да нападнем Гърция; - да нападнем Румъния; - да нападнем Марс. Както и обичайните обвинения: - Некадърни сте!-от едната страна и – Нищо не разбирате-от другата. В такава обстановка и в един от последните си дни като държавен глава Гарабеда (по собствените му признания след злоупотреба с алкохол) реши да нападне оригинален Румънски регион, за да помогне на Унгария. Но по този начин активира всички МПП-та на румънците срещу нас.
Това действие първоначално бе прието със смесени чувства. В последствие, обаче когато стана ясно, че Гарабеда го е взел еднолично и без да го съгласува с партьорите ни от Феникс, са надигнаха силни анти-Гаровски настроения в цялото общество. Все пак това едва ли е нещо, което ще попречи на Гаро отново да стане президент след време.
За президент, на изборите в началото на Май, бе избран Мелиорес. Той бе кандидат на ОБ, подкрепен от БДП и досегашен заместник военен министър. Най-голямата партия на хартия БРП бе започнала бавно но сигурно да деградира, a Empiree все още не беше готов за президент и отново загуби. (Друг на негово място може би щеше да се срамува да се кандидатира отново). Мел бе сравнително нов играч (за президент) но демонстрира завидна зрялост в трудния момент. Естествено допусна и някои неточности, но в рамките на нормалното и като цяло изпълни добре мандата си.
Според очакванията всички съюзници на Румъния ни подпукаха здраво и въпреки героичната битка за Варна, която спечелихме, стана ясно че сме обречени в тази война. Скоро се взе трудното, но необходимо решение, че трябва да се предадем, след което да очакваме партньорите ни от Феникс и в частност Сърбия да ни освободи. Това бе мъчителен момент. Всички се евакуираха с изключение на тези всеотдайни хора – депутатите, които траябваше да останат до последно и не след дълго еБългария бе заличена от картата на е-света. Заличени бяха всички съществуващи дотогава партии, болниците бяха сринати, а икономиката замря. Но за кратко. Бавно, но сигурно започнахме да си възвръщаме регионите, благодарение на нашите съюзници от Феникс, и да съживяваме страната си. Партиите бяха възстановени, с изключение на БРП, която явно се беше изчерпала. Повечето от активните й членове се вляха в редиците на ОБ.
В подобна ситуация – с току що възстановена държава и жители, пръснати по целия свят се проведоха изборите за конгрес. Те също бяха специфични. Поради неравномерното разпределение на хората по региони, този път най-важна беше партийната организация, а някъде назад бяха програмите и намеренията. Другото странно явление беше, че доста играчи открито заявяваха, вклюючително и чрез статии във вестниците си, че купуват гласове. Слава богу, това бяха лични инициативи, в които не бяха замесени партии. Яхнали вълната на народното недоволство БНФ победиха категорично, а БДП се представи сравнително скромно – едва 5 депутата.
След епичните битки по целия свят, парите навсякъде неусетно свършиха. И всички се кротнаха. Както се казва: Първо – иху, а после – тихо!. Нямаше пари, нямаше пазари, нямаше и битки. А наближиха и сесии в РЖ и много от активните граждани, станаха по-малко активни. Така голяма част от хората се изнервиха и се започна с мрънкането в пресата. По този случай в РЖ група Ъпсурт издадоха песента Мрън Мрън. Имаше недоволни войници, разорени бизнесмени и сърдити старчета.
И тук се случиха поредица от интересни събития. Събития, които сами по себе си са достатъчни за заснемането на кинохит от ранга на Листопад. Първо, Мел се разсърди и обяви, че се отказва от играта. Явно напрежението и хорската неблагодарност му дойдоха в повече. А идваха нови избори за президент. От БДП и ОБ решихме да заложим на силната, но и противоречива кандидатура на nysex. Empiree надуши кръв и се впусна в изборите по-амбициран отвсякога. И когато всички очакваха една интересна кампания, запомнящ се диспут между кандидатите и много кебапчета и силиконови гърли за народните маси се случи нещо неочаквано. Скуал, (бившият президент) който от доста време методично подготвяше репортажи за ерепублик за националната телевизия – най-накрая беше готов и реализира идеята си и то по един прекрасен начин. И тъкмо всички доволно потривахме ръце от очаквания бейби бум , когато от храстите изкочи Sturmann с гол в ръката... нож и подло го заби в гърба на цял един народ. Той предварително публикува клипа, в направата на който нямаше никакво участие и то със собствения си реферален линк, като по този начин се подигра с труда на момчетата, които го осъществиха – Скуал, Наско и Оня в средата (както поколенията ще запомнят Антонио). Това което последва може да се сравни с избухване на вулкан. Но не като исландския, а много по-сериозен. За отрицателно време се появиха десетки статии, в които всички обясняваха колко обичат Щурман и всичките му роднини от женски пол. Недоволството се пренесе и върху Empiree, който като Президент на БНФ също носеше някаква отговорност за действията на Щурман. Един от най-активните “доброжелатели” на БНФ отново беше slap86, който ги хранеше обилно. Положението беше Шок и Ужас. Появиха се и хора, които призоваваха въпреки всичко да се уважаваме или поне да не се псуваме – но ги напсуваха и тях🙂 (леко преувеличавам тук). Всички очакваха позицията на Empiree. Той се появи и каза, че е разочарован, разсърден и че напуска играта. После дари всичкото си злато на държавата и напсува няколко избрани хора за довиждане. Но президентската му кандидатура остана активна… На следващия ден изборите започнаха – без дебати, с програми на които никой не обърна внимание и без ясна представа у хората какво точно се случва. До средата на изборния ден резултатите вървяха равни, след което Empiree започна да трупа преднина. Окрилен от резултата – той обяви своето завъщане. И бе посрещнат от ново мощно обливане в пресата, като отново с постоянството си се отличи slap86. Чистосърдечно мога да призная – и аз бях там, и аз обливах. (тук не преувеличавам). Естествено, направих го без да прекалявам – въпреки че сме противници, винаги съм уважавал Empiree. (Това ми напомня за думите на Гаро, изречени към румънския президент в онази паметна нощ на атаката: „А ти мен уважаваш ли ме??”)
Съдбата явно бе решила да възнагради Empiree за неговата упоритост и така, най-накрая, той спечели президентски избори. Последва нова вълна в пресата – на играчи които обявяваха че напускат еБългария и играта като цяло – но това беше личния им избор. От БДП и ОБ запазихме достойнство, поздравихме Empiree за победата и му пожелахме един успешен за страната мандат..

Историята приключва засега дотук, но времето не спира. На вратата вече чукат нови герои, задават се събития които чакат да бъдат описани и случки които да бъдат разказани...

Благодаря ви за вниманието!

http://www.erepublik.com/en/article/-i-squall--1407754/1/20"> Спомени от е-света, част I