Join the new world

Спомням си, че в първите ми дни в е-света с най голям интерес изчетох историческите статии. Ето защо реших да опиша събитията от появяването ми тук (което не беше толкова отдавна) до настоящия момент. Събраха се в две статии. Естествено, след като съм бил пряк свидетел или участник, няма как и в разказа ми да няма емоционална окраска – ще ме извините. Също така – събитията са доста скорошни, което предполага, че има и доста живи участници в тях. Ако някой има желание да ме поправи или допълни – нека заповяда.
Историята е написана с добри чувства и няма за цел да обиди или засегне някой.
И така…

Появих се в е-света в началото на месец Февруари 2010 година. Попаднах тук от спамърски линк под някаква спортна статия. Отначало нещата изглеждаха малко страшни – един напълно нов свят с много специфики и странни термини. Естествено и аз за малко щях да се самоубия на третия ден, каквато е традицията тук, но с помощта на ментора ми и с малко повече четене нещата се оправиха. Тук е момента да ви обърна внимание на благородната дейност на менторите – това са хора, заслужаващи само уважение и подкрепа за усилията, които полагат!
Това, което веднага ми направи силно впечатление беше че обществото като цяло е много активно и креативно, а хубавото нещо беше, че по всяко време можеш да се свържеш с шефа си или дори с президента на републиката и директно да им кажеш какво мислиш за тях. (Например: Шефе, голям си гъз!🙂 Но не ме разбирайте погрешно – не съм го правил).
Президент по това време беше Squall Leonheart. Спомням си, че основните критики към него не бяха по същество, а по-скоро как може толкова млад човек в РЖ да бъде президент на еБългария. Огромният скандал, обаче бе свързан с nysex, който бе част от тогавашния кабинет и бе обвиняван, че настройва армията за активно участие в политиката. Появяваха се различни компромати, скрийншотове и свидетелски показания – като един от основните обвинители беше Empiree (на когото му предстояха няколко поражения в президентски избори). С много остра гражданска позиция беше и slap86, на когото nysex и младия ни президент не бяха любими персонажи.
Основни играчи в политическия живот бяха Българската Републиканска Партия, Българският Национален Фронт, Българската Демократична Партия, Ляво-центристката партия на Мадбойчо, Национален Съюз еБългария и Атака.
Някъде по това време взех решение да замина за чужбина, за да натрупам дебели пачки и така отлетях за далечен Сибир.
На следващите избори за президент Станислав отвя конкуренцията и започна пореден мандат. Той е сериозен и умерен играч, който е силен в писането на дълги и обстоятелствени статии, които карат хората да се чувстват спокойни и сигурни (не случайно вестникът му има около 2000 абоната).
Явление в политическия живот от онези дни бяха неголяма , но много добре организирана група играчи, попаднали тук от форуми на ФК Левски. Те бяха крайно десни във възгледите си и къде заради идеята, къде за забавление решиха да превземат лявата партия на Мадбойчо. Как се случи това? Всички станаха партийни членове и излъчиха свой кандидат за президентските избори на партията му. Спечелиха ги, след което последва промяна на името на партията и рязка смяна на политиката й от ляво към крайно дясно. Това превземане дълго време беше основна тема на дискусии и спорове, често излизащи извън рамките на добрия тон и преминаващи в откровени ругатни и каруцарски псувни. Оттогава остана лекото ми изкривяване и дори сега, когато в реалния живот срещна привърженик на Левски, първото което очаквам от него е да ме напсува грубо. Като цяло симпатиите в обществото бяха на страната на Мадбойчо, като особено активен защитник на онеправданите беше slap86. Който се закани да отмъсти.
Това беше време когато псувните се лееха като реки и в националния чат, заради което последваха непрекъснати, банове и кикове от страна на модераторите, което допълнително нагнети обстановката и доста сериозно раздели обществото. Единият лагер обвиняваше т.нар. “олигархия” в какво ли не, а другият лагер твърдеше, че опонентите му са хора без чест и достойнство. Като цяло неприятен момент и може би това беше времето когато обществото ни беше най-силно разделено.
Трябва да се отбележи, че тогава беше и големият бум на националистическите партии. Най-силната от тях беше БНФ, също много силен беше Синият Алианс (превзетата и преименувана партия на Мадбойчо), Атака оставаше по-скромна партия, но сила набираше и възстановената от Martin134 партия Звено.
Ето защо, “старите” партии се нуждаеха от силен кандидат за президент, за да запазят статуквото. Намериха го в лицето на Гарабеда – лидер на БДП по това време, притежател на рекорда за най-много президентски мандати на еБългария и от много време управител на БНБ. Президентите преди това – Squall и Станислав, не искаха да повторят мандатите, понеже, въпреки усилията, понасяха твърде много негативи. Ежедневно бяха “обливани” (какъвто беше използвания термин) с причина или без от стремящите се към властта партии. А това бяха обвинения и обиди, които не е лесно да понасяш непрекъснато.
И така, Гарабеда се яви на изборите за президент и ги спечели. Empiree трябваше да почака още малко. Но националистическите партии не бяха загубили своята мощ.
И във този точно момент на политическата сцена се появи J Grey – или казано накратко – аз. Моментът всъщност беше малко по-рано. След завръщането ми от Русия (уви без пачки), станах член на БДП, понеже идеите на партията отговаряха в най-голяма степен на моите. И така – станах член на БДП и дори участвах на изборите за конгрес през Март в район Русе. Все още бях твърде наивен и имах илюзиите, че смислената програма и добрите намерения имат значение, дори в районите без болници. Е, оказа се, че нямат и резултатът ми беше трагичен (получих 1 глас – своя собствен). Тогава реших, че всяка партия има нужда от по-сериозна структура и организация и дори отправих критики към Гаро. Притеснявах се, че на следващите избори за партийни президенти може да има още някоя превзета партия и това да е БДП. Ето защо се опитах да предизвикам някакво партийно събрание – първо чрез форума на БДП, а после и чрез лични съобщения до всеки член на партията. И двете без успех. Поне установих контакт с някои от по-активните членове като bardarsky, nqmame_zaguben_flag, Dexter55 и др. И тъй като никой от по-опитните и популярни играчи не даваше признаци, че му се занимава активно с партийните дела, реших да поема тази отговорност (разполагах и с доста излишно време). И така – написах една амбициозна, но изпълнима програма и се кандидатирах за партиен лидер. Гаро публикува статия, в която ме подкрепи, a и bimba написа коментар към нея в същия дух.
Изборите за партийни лидери през Април бяха особено емоционални и напрегнати. Превземането на партии беше на мода и на самите избори се случиха следните неща:
- Мадбойчо се кандидатира за лидер на Синия Алианс и се опита да си върне партията.
- slap86 се кандидатира за лидер на Атака.
- В БНФ се появиха чужденци, които също бяха кандидати за поста на Empiree.
- В БДП се беше пуснал кандидат от Синия Алианс.
- В Национален Съюз еБългария също имаше кандидат от Синия Алианс.
Естествено, тези изненадващи кандидатури бяха свързани и със сериозно преливане на хора от партия в партия с цел да подкрепят своите хора. Изборите бяха напрегнати, изнервени и отново отвсякъде валяха ругатни вместо Добър ден. В крайна сметка – само един опит беше успешен – slap86 превзе Атака и я прекръсти на ВМРО. Партията не успя да добие по-значимо присъствие след това.
В БДП веднага след изборите за лидер се заехме да изпълняваме програмата си и да създаваме организация в партията. В това начинание много активно се включиха bimba, bardarsky, nqmame_zaguben_flag, Gruyo Gruev и много други и така се поставиха основите на сегашния вид на БДП.
На новия ни екип предстоеше участие в първи избори за конгрес. А може би не... Особеност на изборите за конгрес през Април беше, че най-интересният и напрегнат момент беше преди самите избори. Защо ли? Ами защото силните партии по това време бяха: БРП, БНФ, СА, БДП, ЗВЕНО и новосформираната ОБ (в която се бяха събрали полулярни имена от БРП, НУеБГ и партията на Мадбойчо) – общо 6 партии. А на изборите имат право да участват само първите 5 (класирането се прави по броя на членовете). Както можете да се досетите, настана буквален бой за привърженици между ОБ, ЗВЕНО и БДП. При това много агресивно – с емоционални призиви и дори лични съобщения на случаен принцип. (Искам отговорно да заявя, че въпреки критичната ситуация ние от БДП не сме подкупвали с кебапчета). В един момент трите застрашени партии настигнахме СА (които бяха доста по-напред в началото) и ги изпреварихме – и така СА останаха извън новия парламент.
На следващия ден те осъмнаха с много баннати членове за мултиакаунти и с Арагорн за президент. В пресата избухна нова бомба – този път срещу админите, Арагорн и световния заговор. Скоро обаче нещата се успокоиха. Новата партия не просъществува дълго, а и повечето бивши членове на СА не се завърнаха активно в играта – явно загубиха интерес – така приключи техния проект.
На самите избори нямаше големи драми или скандали, а обновената БДП се представи стабилно и спечели 6 депутатски места.

Следва продължение...