Join the new world

Разкрития

- Хубава история- рече Магда замислено.
- Но къде е нашето пророчество? – попита Фрам, хвърляйки едно дърво в огъня.
- Да, къде е? – присъедини се Ото- какво следва да сторим занапред?
Суровото дърво в огъня пукаше и мяташе искри, но отговор нямаше.
- Но тук...няма нищо повече написано.- смутено отвърна Убе, оглеждайки плочицата и от двете страни в огромните си ръчища.
Реликвата се предаваше от ръка на ръка, докато стигна до Хита. Без да има нещо в предвид, тя духна върху плочката, за да вижда по-ясно. Но ефекта беше поразителен. На мястото на руните се появиха точки и линии, както и едно място, обозначено с кръг.
- Ах, дъхът на принцесата е ключа! – рече Ото и свали мечата си шапка.
- Какво е това? Нищо не разбирам.- рече Фрам, който гледаше зад рамото на Хита.
- Глупави, глупави деца- въздъхна Фрида- Това е карта.

Пещерата на спомените

Убе се наведе над картата, смръщил вежди. Магда забеляза как лицето му постепенно се разведри и великанът почука с пръст по отбелязаното място. Сетне се разбърза и започна да прибира в едни дисаги припаси от нишите в скалата. С пъшкане извади голяма двуостра брадва и огледа критично дали е заточена.
- Къде така се разбърза? – рече Ото, гледайки с респект великанската брадва.
- Знам къде е мястото. Пещерата на спомените. Но се минава през блата, трябва и езеро да прекосим.
- Това с блатата хич не ми харесва.- рече Спиридон и подви драконовата си опашка.
- Можем да се разделим на две групи- предложи Фрам – И без това ми омръзна летенето.
- Не тръгвам никъде без теб! – обади се Хита и прегърна своя приятел от детинство.Фрам се изчерви, но не се отдръпна.
Магда и Ото не искаха да се разделят с удобния превоз на драконите, нито им се ходеше в тиня и да ги хапят комари. Тъй станаха летяща и ходеща дружина.

Пакостник

Когато излязоха от убежището, великан ът спря и изсвири с уста. Чу се силно блеене и се появи огромен бял козел с вити рога. Гостите гледаха с изумление странното създание.
Убе потупа своя питомец и започна да го оседлава, след което натовари и дисагите.
Хита не пропусна да погали муцуната на дивото наглед добиче.
- Ах, забравих да ви представя! Това е моят снежен козел Пакостник. Вироглав е
за сто козли, но има благороден нрав и е удобен за превоз. Обаче трябва да го държиш под око, да не направи някоя беля. Много го бива.
Без да се бавят, Фрам и Хита се качиха боязливо на гърба на животното, но премеждия нямаше.
- Ще вървим на север покрай реката- обясни Убе на летящите мързеливци- Тръгнете по обяд и гледайте за запален огън. Пътят е твърде объркан, за да ви посоча направо пещерата. На карта е лесно, но съвсем друго е по пътеките...

Непознатият

Примамливите мъглявини на съня. Те го люлеят. Нечий топъл глас пее. Не разбира думите на песента и не е нужно. Майчината песен изпълва сърцето с обич. Толкова свиден спомен, заключен в душата му с девет ключа. Защо се появи сега?
Младежът се размърда в топлия басейн и отвори очи. Сънят изтичаше все още изпод клепачите му. Стените в подземието шепнеха, а призрачния образ на червенокоса жена викаше след него.
- Ерик, Е-е-е-рик...
Някаква невидима сила разтърси съзнанието му и се появи друга картина. Ето го в тялото на могъщ бог, прикован в скалата. Желязото се впива в плътта му и дива омраза към боговете, които го бяха наказали го изпълваше. Внезапно той се изсмя лудо. Беше намерил решението как да отмъсти...
Леденият войн облече кожените си дрехи и се заизкачва по витите стъпала на полуразрушената кула. Топлият басейн, който бе открил беше истинска наслада,но кой от двата съня трябваше да послуша? Мразовитият вятър нахлуваше в плътта му, но необичайната топлина в сърцето му оставаше.
От върха на кулата се виждаха руините на Тера, потънала в мъртвешкия си сън.
Наследникът на ледените крале изсвири и ледения вирм изпляска с криле и кацна.
Ерик се зави с шала като маска. Години наред той се обучаваше от ледените крале за нови битки. Врагът като че ли беше победен. Клановете на викингитебяха разпръснати и сякаш спяха, а драконовите кости се белееха в руините.
Нещо не бе наред в душата му. Този път краткото лято бе по-топло от обичайното.
Нещо не беше наред и го усещаше отвътре. Трябваше да се прибере в Нефелхайм.