Join the new world

В предишната част от разказа ми бях направил епохално откритие. Разкрих тайната на Босненската пирамида и се оказа, че тя е строена от българи на свещена българска земя. Това слагаше край на спекулациите, че сме окупатори и агресори. Ние просто се бяхме завърнали у дома.

И така изпълзях по обратния път през тъмния лабиринт на пирамидата. Вече обратно на повърхността дълго събирах мислите си, легнал на поляната и премислях как да съобщя важната новина на обществеността без да се разрази грандиозен международен скандал. Реших да се прибера и спокойно да обмисля сложния въпрос. Ето защо се отправих към най-близкото шосе и идеята да се прибера на стоп – не ми се пътуваше отново с раздрънканите босненски автобуси.

Не след дълго ме качиха 4 приятни момичета – жетварки, които се прибираха след изморителен труд на полето.



Все повече български фермери се заселваха в Босна и работата се увеличаваше. В тази приятна компания скоро стигнах до главния град в област БиХ, където бях отседнал. Разменихме координати с девойките и се надявах скоро да ги видя отново, тъй като и аз смятах да се започна работа в някоя от житните фирми.

Веднага след като слязох в града, забелязах необичайна суматоха. Един поглед по облепените с плакати стени ми беше достатъчен да разбера какво се случваше – днес се провеждаха изборите за Конгрес! Съвсем бях забравил в суматохата от последните няколко дни. В този момент телефонът ми звънна:
- Лош човек си Джейка! – каза ми NKFV вместо поздрав, в типичния си стил. Винаги ми беше приятно да се чувам с него. Беше сериозен човек и точен приятел. Вярно – левскар е, но всеки си има недостатъци.
- Какво ново шампионе? – попитах го аз.
- Ами нищо – рулирам на изборите в БиХ. Водя на вашия човек Гаро Дембеле. Но ти се излагаш в София.
- Виж ти – казах аз, по-скоро на себе си, като се сетих, че бях пуснал кандидатурата си преди да замина за БиХ.
- Ще взема да гласувам за теб – дано да ти е от помощ. – каза ми той и преди да успея да кажа нещо продължи – Айде успех! – и затвори.

Тъй като до скоро бях партиен лидер – изборите ме интересуваха живо. Не толкова собственото ми представяне, колкото това на партията. Самите избори винаги предлагат редица емоции и преминават през различни фази и драматични обрати. Трябваше да разбера какво се случва. Затова звъннах на dido79, за който бях сигурен, че вече е в предизборния щаб и следи временното развитие на изборния ден.
- Как е Дидо? Какво се случва? – попитах направо, без да губя ценно време.
- Ами още е рано, но се очертават напрегнати избори. Не успяваме да осъществим контакт със Скуал – явно има някакъв проблем. Възможно е политическите ни противници да заглушават връзката.

Замислих се. Зиези бе напълно способен на подобно нещо. Затова реших да се отправя незабавно към изборния ни щаб в София и да помогна с каквото мога. Частният ми самолет чакаше на летището в БиХ – взех само няколко вестника, за да се запозная с политическата обстановка в момента. По пътя към София ги прегледах внимателно.

Подкрепа отново се изявяваше на повечето места като отправяше закани и загатваше за сложни политически комбинации. Отдавна вече не го приемах на сериозно – не вярвах БНФ да спечелят повече от 4 мандата на тези избори. Отново най-сериозният опонент щеше да е ОБ, които вече бяха набрали солидна инерция и се възползваха от ефекта на снежната топка – набираха все по-голяма сила без да им се налага да полагат големи усилия. На политическата сцена имаше още зайци, атакисти и такива, които само използват тези партии за да се доберат до парламента. Определено и оттам можеха да се очакват неприятности.

Полетът беше кратък и не след дълго вече бях в изборния център на БДП.



Тук вече се бяха събрали dido79, Gruyo Gruev, nqmame_zaguben_flag, bardarski и още няколко юнака и координираха процеса. В БДП винаги сме гледали на изборите като на отборно състезание, а не на индивидуална дисциплина. Така че почти непрекъснато се случва даден наш кандидат да агитира за свой колега, който има по-голям шанс, а не за себе си и да се правят сложни сметки как едновременно да се вкарат повече хора в парламента, вместо да се гони рекорден резултат на един или двама. Това винаги е правило изборите още по- трудни за организация и много по-натоварващи психически. Но всички вече бяхме стари пушки и напрежение почти не се усещаше. За кратко успяхме да осъществим контакт със Скуал, но скоро връзката прекъсна. Явно саботажът бе добре осъществен.

Ситуацията наистина беше критична, защото много от старите ни симпатизанти бяха напуснали играта – друга голяма част бяха по морета и планини и въобще не си спомняха, че се провеждат избори. Затова главната ни задача бе да осъществим контакт с активните ни симпатизанти. Извадих измачканите си тефтерчета, пълни с телефоните на партийни активисти и стари гаджета и срам не срам – започнах да звъня наред. Отнякъде разбира се получих псувни, други просто ми затвориха, но повечето всъщност се зарадваха че им напомням за изборите и обещаха да ни подкрепят. Подобни преживявания имаха и колегите ми от изборния център.
Така без сериозни размествания и с като цяло стабилно представяне денят завършваше. Направихме сериозен анализ на това какво ни предстои на следващата сутрин и начертахме план за действие. Както знаете изборите завършват в 10 ч сутринта и тогава е най-важния момент за всички, понеже повечето избрани кандидати се решават накрая. И така с чувство на добре свършена работа, но и с големи очаквания за утрешния ден се разотидохме по домовете.

На следващата сутрин отново бяхме на линия за особено важния момент. Моментът на танкирането.



Това е един отдавна наложил се термин от изборите, който означава наливане на гласове в последния момент и по този начин избутване на даден кандидат пред тези на опонентите. Естествено – колкото повече гласове, толкова по-голям е шансът, защото и останалите изборни щабове не спят.

И тук получихме първия по-сериозен удар. Dimitar Sechanov и bardarsky, на чиито гласове и контакти разчитахме много, въобще не се появиха на сутринта. В последствие се разбра, че са били подмамени от агентки манекенки, които са ги напили предишната вечер и общо взето са ги докарали до безпомощно състояние, така че да не са на линия за края на изборите. Така и не се разбра от коя политическа сила е коварната атака, но по време на избори трябва да се очакват всякакви удари под кръста. Направихме съответните корекции в плана и навлязахме в последната фаза.

Скоро стана ясно, че нямаме необходимия ресурс, за да се надцакваме с ОБ и затова опитахме да подсигурим кандидатите ни, които все още имаха шанс, без да поемаме излишни рискове.
Опитахме – и всичко вървеше добре, но в последната минута нещата се промениха и по този начин Gruyo Gruev и Squall, които до този момент брояхме за сигурни останаха под чертата.

Решаващи се оказаха мощната атака на опитните играчи на ОБ в София, изненадващ пробив във Видин и изключително силен финален спринт на primma във Варна. Всички бяхме мълчаливи, все още под влиянието на силни емоции. Съжалявахме, че не постигнахме предварително набелязаните цели, но все пак бяхме доволни, че цялата лудница приключи.

В този момент телефонът в щаба иззвъня.
- Пак ви бих, лузъриии! – гласът на primma не можеше да бъде сбъркан. – Слабациии! На следващите избори пак ще ядете бой, а междувременно отново ще пусна закон за увеличаване на минималната заплата! Лузърииии, хахахахахаах!!- изсмя се тя и затвори.
Последва мълчание, а после всички избухнахме в смях. В предишни избори сме посрещали неуспехите много по-драматично, а сега подходихме по-философски. Все пак бяхме дали всичко от себе си – просто имахме нужда и от малко шанс.
Случаят с Прима е малко по-специален. На последните 5 избора във Варна тя винаги успява да измести някой от нашите силни кандидати и вече имаме нещо като партиен комплекс от нея. Но явно си има много фенове – да е жива и здрава.

След края на изборите дойде и момента на шеги и закачки с достатъчна доза самоирония. dido79 и Gruyo Gruev записаха поредни загуби, за съжаление на всички ни, но го приеха от забавната му страна и дори се заканиха да се кандидатират отново следващия месец.
И така, проведохме още едни избори. Отново бяхме втора политическа сила в страната, но не изпълнихме предварителните си цели. Важното беше, че приехме нещата зряло и философски, което дава добри надежди за бъдещето.

Тази история се получи малко политически окрасена и се извинявам на читателите си с по-различни политически пристрастия, ако съм ги засегнал някъде. В разказите си нямах намерение да задълбавам толкова в политиката, но така е и с живота – трудно се подчинява на предварителни планове и очаквания, а веселите случки се редуват с драматични истории.

Следващата случка, в която се забърках беше по-забавна и беше свързана с мистериозни житни кръгове появявили се в БиХ. Но за нея – в следващия ми разказ.

Поздрави!
J Grey

Поредица Мистерии
Част 1 – Краят на отпуската
Част 2 – В Босна! Духът на Дуле Савич!
Част 3 – Босненските пирамиди

Исторически статии
Спомени от е-света, част 1
Спомени от е-света, част 2

Първа еПогребална Агенция – възползвайте се от услугите й!
Последна Грижа