Join the new world

Откровението

- Руните не казват нищо.- въздъхна шаманката, облегната на каменния олтар и напразно взираща се в знаците.
Димът от огнището мърмореше нещо неразбрано, излизащ от отдушника.
- Те не казват, но ти го направи.- рече окуражително Магда- Обаче нищо не разбрах.
Хита остави билките на олтара, изправи се и изрецитира:
На Драконови зъб вие идете
и бъдещето свое отгатнете.
Във дебри древни стари писмена
е скрила драконовата страна
- Откъде знаеш този език, дете? – извика Фрея с учудено и сурово изражение.- Да не си драконовата принцеса?
- Хайде де! Това са само истории...- рече Ото небрежно, прибирайки инструмента си в калъф за рамото.
- А ти.... също ли си шаманка? – не преставаше да ври и кипи старата жена, обръщайки се към Магда.
- Дда- заекна младата вълшебница смутено.- Но си изгубих пръчката и...
- Пръчка не ти е нужна, глупава жено! Магията е в теб и около теб! Май ще е добре да получиш няколко урока- рече вестителката на боговете, гледайки я изпитателно.
- А ти, драконово дете? – Фрея погали златните коси на Хита.- Толкова години те гледам и как не съм забелязала...
- Тя говореше и на нашия дракон съвсем свободно.- издаде я Магда.
- Хмм. Започвам да си мисля, че това пътуване до вулкана има значение не толкова за вас, колкото за нея.- каза тихо шаманката.

Пирът на викингите

Увлечени в тайнствата, съвсем бяха забравили за ловците, които пристигнаха в лагера с богат улов, теглен на няколко завързани шейни от Спиридон.
Начело на групата вървяха драконът и момчето, обсипвани с поздравления.
Хита се затича към тях и размени няколко изречения със смелия дракон, въпреки или заради облещените очи на баба й.
Вечерните огньове белязаха началото на празника за успешния лов. Лееше се ейл и музика от костени флейти, барабани от еленова кожа и струнен инструмент таглхарпа.
Пътешествениците похапваха от дървените купи ароматни късчета месо, очаровани от приятната атмосфера. Магда и Фрея разговаряха тихо шамански работи. Фрам разказваше оживено на Ото за първия си успешен лов. Доволно натъпкан с морски деликатеси, драконът лежеше като куче с подвита опашка и гледаше с едно око, докато малчуганите се катереха по гърба му.
Ото вдигна флейтата си и започна:
Да пием за дракона, ейл да се лей
и всеки викинг от сърце да запей.
Че връща се вярата в старите дни,
във меча на Один, що мрак победи...
Всички се включиха в новата песен на барда. Веселието стигна връхната си точка, когато Спиридон изрева, опитвайки се да приглася.

Отпътуване

На сутринта дружината се приготви за път, получавайки съвети и подаръци от гостоприемната Фрея. Магда получи син кристал на верижка, а Хита- драконов зъб на връв от еленова кожа.
- Хм, зъбите ми са на мястото си!- провери за всеки случай Спиридон,мърморейки.- Що за идея? Драконова свирка, пък сега и огърлица...
- Ние не ядем дракони. – засмя се Хита.- Може да се каже, че ги уважаваме като предците си. Загинали са отдавна при една война.
Утринният въздух бе студен и кристален, предвещаващ леко начало на приключението.
Пътят се изкачваше леко към черния вулкан, но мислите бяха безоблачни. Дружината бързо гълташе разстоянието по утъпкания сняг. Върхът в далечината наистина приличаше на рога, който увенчаваше любопитния нос на Спиридон, който душеше с наслада чистия въздух, напоен с непознати миризми. Гледайки неодобрително гърба на Ото, където се полюшваше драконовата свирка, той се опита да завърже разговор.
- Значи, драконова земя, казваш...
- Да, отдавна е било. Ледените крале са победили. Тъй страната останала в пределите на студа и била наречена Ледена земя. – отвърна Ото кратко, тъй като се задъхваше от височината.
Фрам вървеше напред, избирайки пътя. Замислен за събитията, младежът искаше да остане насаме с мислите си. Кой ли път му бе избрал Один?
Зад него Магда и Хита разговаряха за лечебни отвари.
- Хм, магическите думи имат значение, но Фрея ми е казвала, че не е нужно те да се изричат на глас.- тъкмо обясняваше Хита.
- Да, но с пръчицата е далеч по-лесно отварата...- отвърна Магда.
Фрам не чу по-нататък тънкостите на отварите, защото се бе спрял пред стръмния връх, а не виждаше как да изкачат надвисналата грамада скали.
Загледан в дракона, Ото се спъна и закачи заснежения скален ръб.
Без да обяснява, младежът изгреба снега.
- Тук! Нещо е написано!- извика той.
Хита и Магда се вгледаха в писмената, но не разбираха нищо.
- Не са руни- ноти са!- прошепна Ото , извади свирката от калъфа, почука я от полепналия скреж и засвири.
Странната мелодия докосваше сърцата и скалите, неизсвирена от толкова много време.
Една по една руните засветиха. Каменната врата се отвори със замирането на последната нота.
- Това е. Магията на драконовата песен.- рече Ото и въздъхна, сваляйки инструмента.
Нетърпеливата Магда вече бе влязла вътре в отвора.
- Ах, значи не нагоре, а- надолу- чу се изненадания й глас.
И така – потеглиха към сърцето на Драконовия връх.