Join the new world

Предишния разказ завърши объркано. Бях се събудил след тежка нощ, в която първо бях на партиен купон с Босненските демократки, а после имах неочаквана среща с духа на Дуле Савич, който ми изпрати тайнствено послание.

Чудех се откъде да започна да разплитам сложния ребус. Имах няколко следи – Дуле Савич, и някакви босненски пирамиди. Мислех да започна с това. Естествено имаше и възможност всичко това да е било само един пиянски сън и всичко да се окаже просто фантазия. Но видението беше толкова реално, а и инстиктът ми, който досега не ме е подвеждал, ми подсказваше, че тук се крие нещо голямо.

Другият проблем беше, че така и не открих бельото си. Е открих всъщност, но не беше моето. Все пак реших засега да изоставя разплитането на тази загадка, а и вече имах някои догадки, които ме навеждаха на заключението, че тя няма отношение към голямата история.

И така, реших да започна с Дуле Савич. Все пак с него започна всичко и вероятно той щеше да ме насочи нататък по следата.
Използвах малко връзки, за да се добера до телефона на Дуле и без да се бавя го набрах.
Човекът първо се изненада, а после се зарадва като разбра кой го търси. Оказа се, че и той е демократ по душа – както се казва: Ние сме на всеки километър! Разбрахме се да се видим още същия ден и да поговорим спокойно.

Ето че, след малко бях пред спретната му къщурка и позвъних на вратата. Дуле ме посрещна с широка усмивка, сякаш бяхме стари приятели.
- Здравей, братко! Драго ми е да се запознаем – каза топло той.
За мен също беше голямо удоволствие да се запознаем. Не се познавах лично с много футболни звезди, с изключение на Стоичков, Лео Меси, Роналдо (истинския феномен), Швайни и Марчо Дафчев.



Обсъдихме набързо състоянието на световния футбол в момента, младото поколение и международното положение. Естествено, и двамата се съгласихме, че едно време всичко беше по-добро и че светът върви на зле. В пристъп на откровеност Дуле каза:
- Това че българите завзехте Федерация БиХ е най-хубавото нещо което се е случвало на тази земя и на тези хора. Всички се надяваме, че с ваша помощ нещата тук ще потръгнат и всички ще живеем по-добре.
Отвърнах му, че точно това е и нашето намерение.

А после директно му разказах за случката ми с призрака. Дуле само леко се усмихна.
- Знаеш ли, и други хора са ми разказвали подобна история. Вярвам им, че наистина им се се случило нещо, както и на теб, но не мога да ти помогна – не е свързано с мен или поне не го контролирам. А що се отнася до пирамидите – да, наистина в Босна има пирамиди. Има и различни хипотези за тях, но боя се, че и в тази област не съм специалист – ще трябва да проучиш нещата сам.

Поговорихме още малко за нещата от живота след което си взехме довиждане и се разделихме приятелски. Дуле ми пожела успех и ми каза, че винаги съм добре дошъл. В знак на благодарност му подарих бутилка Сливенска перла и една Карловска луканка, произведена по новия стандарт Стара Планина. Дуле беше очарован.

И така, малко по малко започвах да подреждам пъзела в главата си. Бях убеден, че духът който бях видял беше реален. Просто в Босна имаше такова почитание и култ към Дуле Савич, че тук се натрупваше огромно количество енергия в груб вид.
Тази обща енергия по странен начин сублимираше в някакъв вид по-фина и концентрирана енергия. Именно подобно нейно проявление бях видях предишната нощ. Кой знае каква сила и мощ притежаваше този дух.

Следващото нещо, което трябваше да проуча бяха пирамидите. Дуле ми беше казал само, че са в околностите на град Високо, който се намира на северозапад от Сараево.
Бързо си купих билетче и докато автобусът ми се клатушкаше по живописния терен до там аз отворих лап топа си и зачетох историята на пирамидите.

Накратко, близо до този град има 213 метра висок хълм, с форма на пирамида.



Босненецът Самир Османагич, изказва идея, че това не е просто хълм, а изкуствено създадена структура и започва разкопки в околността. Позовавайки се на сателитни снимки той обявява хълмът за част от по-голяма система от пирамиди и го нарича Пирамидата на Слънцето. Съседните хълмове според него са Пирамидата на Луната и Пирамидата на Босненския Дракон, а малко по-нататък отбелязва още две по-малки пирамиди. От направените разкопки се натъква на павирани пътища и тунели, водещи според него към пирамидите. Според босненецът, пирамидите са строени от древните жители на Балканите са най-старите пирамиди в света.

Теориите на Османагич бързо привличат интереса на множество учени от цял свят. Въпросът е проучен внимателно от редица светила в областите археология, история, геология и др., които изследват внимателно големия хълм.

Заключението на всички е, че хълмът до град Високо е естествено образувание, под него няма никаква пирамида, изровените каменни отломки са от Средновековието, а всички останали твърдения на Османагич са пълни глупости, които нямат нищо общо с науката.

Бях леко разочарован. Изглежда, че духът ме беше изпратил за зелен хайвер.

Стигнах до мястото и започнах да се разхождам около хълма, като очаквах да се натъкна на някакъв знак. Бях взел с мен и лопата, за всеки случай. Но в продължение на час не се натъкнах на нищо.
Тъкмо седнах да почина и ми се стори, че земята леко потрепери. После се чу лек тътен и пред очите ми сякаш се замъгли. След което чух познатия дълбок глас:
- ДЖЕЕЕЕЕЕЙЙЙ!
И пред мен ясно се очерта образът на Дуле Савич. Призракът се бе появил отново.
- ДОБРЕ ДОШЪЛ В СВЕЩЕНАТА ЗЕМЯ! КОПАЙ ТУК И ЩЕ ОТКРИЕШ НЕЩО ВАЖНО ЗА НАРОДА СИ!
После протегна ръката си към хълма, а там нещо просветна, сякаш показваше точното място.
Запомних го и вече се канех да задам няколко въпроса на духа, но него вече го нямаше.

- Заешка работа – изругах на глас и тръгнах към указаното място с лопатата си.

Оказа се закътано местенце прикрито от две неголеми възвишения и малка скала.
Само след няколко загребвания ударих на нещо твърдо. Беше каменен капак със странни надписи по него. Отместих го и отдолу зейна кръгъл отвор водещ към някакъв тунел.




Тук наистина имаше нещо. Бързо скочих вътре и поех по тъмния лабиринт.
Само аз си знам какви усилия и колко време ми костваше придвижването. Но тренировките в еБългарската армия ме бяха подготвили добре. Интересното беше, че фенерчето ми осветяваше символи и предмети, които ми се струваха познати и близки. Стомни с форма, каквато бях виждал по музеите в България, знаци, често свързвани с прабългарите и дори няколко древни конски опашки, запазили се като по чудо.
Сега разбирах и защо призрака бе повикал мен. Тази пирамида беше всъщност строена от древните българи, а всичко наоколо беше свещена българска земя.

Не знам колко съм вървял, но накрая попаднах в някакво голямо помещение. Усещах леко напрежение, какво ли има наоколо. След като светнах с фенерчето ми пред мен се разкри поразителна гледка – огромно древно съкровище!



Поплувах в него за около половин час като един същински чичо Скрудж и вече бях почти убеден, че всичко тук е дело на българи.
Трябваше ми само конкретно доказателство. Разглеждах различните предмети, а фенерчето ми обхождаше стените. И ето че го открих! Древен надпис на една от стените, който казваше всичко. Стоях безмълвен и дори се просълзих от умиление. Вече нямаше и грам съмнение – Босненската пирамида беше строена от българи! А древният надпис гласеше:




Очаквайте скоро новите ми премеждия в Босна, този път примесени с избори по български.

Поздрави!
J Grey

Поредица Мистерии
Част 1 – Краят на отпуската
Част 2 – В Босна! Духът на Дуле Савич!

Исторически статии
Спомени от е-света, част 1
Спомени от е-света, част 2

Първа еПогребална Агенция – възползвайте се от услугите й!
Последна Грижа